петък, 30 юли 2010 г.

БОРЕЩИЯТ СЕ С БИКОВЕ




Племето Апаши живееше на края на Дивия Изток. Славеше се с постоянните си набези към съседните племена от което беше произлязло и името му. А вътрешно се тресеше от племенни и махленски свади. Заради подобна свада, племето свали от високия му трон своя вожд и постави на негово място новия любимец на тълпата, Борещият се с бикове., съкратено Б. Б. Той беше прославен боец, доказал силата си в не една и две битки. Вигвамът му беше тесен да побере всички му бойни трофеи – скалпове на бледолики, бизонски и мечешки кожи, саби и огнехвъргачки. Хората го обичаха, защото говореше на техния език без преструвки и лицемерие. Каже ли Хау, значи Хау! Тън-мън няма!

След като стана вожд на племето апаши, Б.Б. побърза да ревизира всички сделки с бизонски кожи и с царевица на стария вожд и констатира огромни нарушения. Оказа се, че старият вожд, С.С., т.е. Самотният в степта, е продавал една бизонска кожа по два, че и по три пъти и по този начин е натрупал неправомерно богатство. Продал също така най-хубавата част от племенните гори на свой роднина само за няколко бобърови кожи. Не стига това, ами се съгласил със спирането на водното колело, намиращо се в близката река, само за да угоди на Конфедерацията на бледоликите братя, живеещи отвъд Дивия Изток. Това беше позор за племето. Да сваля пера пред чуждоземци и да изпълнява решения, взети на стотици километри от тяхното живописно кътче. Б.Б. не само че пусна отново водното колело, но прекара канализация за цялото население. Сега вече не беше необходимо да се ходи пеша или на кон километър-два до реката, за да се донесе вода. Реката беше дошла в пределите на племето. Разбира се, в своя вигвам Б.Б. освен канализация, беше си направил душ кабина и джакузи, които обаче рядко използваше, поради прекомерната си заетост.

За да направи икономии Б.Б., съкрати бюджета на племето драстично, като закри няколко ведомства, завещани му от предходния вожд. Така например беше закрито Звеното за борба с тигрите. Също и Звеното за преброяване на кленовите листа. Но пък времето налагаше създаването на нещо ново, което нарекоха Звено за борба с полските мишки. Но то имаше повече екологична функция, с цел да се запазят в популация определени видове полски мишки, които бяха на изчезване. А Звеното за бране на шишарки редуцира значително, като в него останаха да работят само директорът, който изпълняваше и снабдителски функции, зам.директорът, който по съвместителство беше и общ работник и портиерът, който трябваше да следи дали първите двама си носят винаги пропуските, когато влизат в учреждението. При липса на пропуските, първите двама не бяха допускани на своите работни места, като по тоя начин се постигаше икономия на заплати.

Най-много радости Б.Б. донесе на децата. Малките индианчета благоговееха пред него. Част от реката, той превърна в гребен канал, в който освен кану-каяк, се изучаваха водни ски и подводно ориентиране. А ритането на кълбо от видрова кожа той превърна в национален спорт.

На пенсионерите отпусна помощи във вид на царевица, тютюн, без бандерол, и по едно шише огнена вода на месец. Ето защо го обичаха малки и големи. Индианските поети съчиняваха епоси за него, а художници и скулптори го овековечаваха с художествени платна и статуи.

Ето една малка част от популярна песен, изпълнявана тържествено с върбови свирки в негова чест.

„Борещ се с бикове знай, предстоят ти победи велики,

пред теб ще треперят от страх всички бойци бледолики.”

Фолкпевици пеят за него „Сто процента си мъжкар, заведи ме ти на бар, после ще ти се предам, че нали си с черен дан.”

А ето част от една народна песен, изпълнявана от оркестъра на Горан Брегович:

„Шарен чорап плете Бойк, шарен чорап плете,

много бързо плете Бойк, много бързо плете,

то не било шарен чорап, а било стрелба

с калашников, с калашников, дум!”
ТРОТОАРИ




Ама то, едни тротоари! Бегай от тях! В краката си ли да гледам, хората ли. Не, че има нещо за гледане. Главната пълна с народ. Шадраванът плющи с вода. Две циганета го измерват с голи тела. Няма какво да изпусна. Фучат лимузини, и то основно джипове – все едно се намирам в лондонското сити. А то, провинция скапана! Вървя и гледам тротоара. Да не се спъна. Тука има плочка, тука няма. Като в оная игра. Само дето оная игра може да не я играеш, а тая я играеш всеки ден. Задължават те. Както навремето униформите в техникума, дето учех. Първите няколко дни се правиш на интересен и ходиш с дънки. Ако мине номера. Ама като те накажат, като те изтипосат пред цялото даскало и като вземат да ти се присмиват всички, влизаш в пътя. И сега искат да връщат униформите. Тъкмо свикнеш със свободата и пак в калъпа. Свободата е за свободните, а ние сме роби. Роби на самите себе си.

Ваксаджията ме зяпа в краката. Зяпай, колкото си искаш, аз обувки не лъскам. Никой не ме гледа в краката. Всеки ме гледа в ръцете. Ще бутна ли нещо. Ако не бутнеш, може да си избърши обувката в тебе. А може и да покаже милост. Като ме гледат с костюм, си мислят, че съм голяма работа. А аз, безработен, от шест месеца. Заболя ме задника да търкам столовете по кафенетата. Нося куфарчето за тежест. Като ме гледат, да цъкат с език. Добре, че не знаят какво има вътре. Пистолет има. Да се гръмна някой ден. Ей тъй, пред всички. Заставам на площада, отварям куфарчето и залепвам дулото за слепоочието. Изчаквам да се събере тълпа. Трябва да има зрелище. Бавно натискам спусъка и …щрак! Отбой! Не съм го заредил. Значи ми е рано да се гърмя. Достатъчно е, че поне опитах.

Може пък да си намеря работа. То къде ли няма безработица. И в Америка има. Макар че там безработни са търтеите. Дето нищо не им се пипа. А на мен ми се пипа, чак ме сърбят ръцете. Дали да не стана мутра. Костюм имам, куфарче имам, пистолет имам…Е, нямам дебел врат, ама, вместо мутра ще ми викат мутричка. На галено. Шарен е света, всичко има в него. И поезия има, и тиня има. Ако се имаш за прасе, в тинята ти е добре. Важна е гледната точка. От тия тротоари нищо не мога да видя. Светът минава покрай мен, аз зяпам плочките. Демокрацията е виновна. Всеки прави това, което не разбира. Безработният строител трябва да прави тротоари, а той гледа крави. Безработният даскал изчуква коли, безработният машинен инженер кара такси. Цялата ни държава е като тоя очукан тротоар. Гледаш я под вежди и викаш - тука има, тука нема! И винаги си изпързалян. Поне да го направят член от Конституцията. Изпързалването имам предвид! Един вид, да стане задължително, като с униформите. Да не ни е яд после. Даже може и като предмет в училище да се въведе. С отделни подраздели. Рутинно изпързалване. Професионално изпързалване. Изпързалване за всеки случай и изпързалване по всяко време. Поне да сме спокойни за децата си. Че това дето го учат, ще им бъде полезно в живота…

Ама, че тротоар. Не мога да вдигна глава от него. А светът минава покрай мен и сякаш го чувам да ми подвиква - тука има, тука нема!

четвъртък, 29 юли 2010 г.

КРИЗАТА СВЪРШВА ВЧЕРА



Всеизвестна истина е, че живеем във време на криза.

Истина е също така, че по време на криза печели най-вече сивият сектор. Истина е също така, че държавата фиксира бюджетен дефицит, който не може да запълни, без да предприеме рестрективни мерки. Народът въздиша целокупно и носи бремето на кризата. Но всички погледи са вперени във финансовия министър. Само той може да каже кога ще свърши тази криза. Финансовият министър, който приличал на Брад Пит с очила (по негови думи) следи изкъсо ситуацията и прогнозира решително, че кризата свършва през април. Април мина и замина, кризата не свърши. Май мина и замина. Кризата не свърши. Сега през юни, министърът с двойно гражданство ни посъветва:”Отивайте на море, кризата свършва!” Ами с какво да ходим, бе министъре? Когато от първи юли и газът поскъпна. А това означава, че още обедняхме. Ако можех с моята заплата да изкарам три дни на морето, сега ще изкарам два. Ами после, ти ли ще ме храниш!

То по нашето черноморие българи почти няма. И в Румъния има криза, но румънците са по нашето море, дето и румънска полиция си ги варди. Представяте ли си що румънци трябва да има у нас. И Гърците са в криза. Уж държавата им била пред фалит, но си ходят по море. Те пък ходят в Турция.Е, махнали им 13 и 14 заплата, хак им е. Но са им оставили основната, която е голяма. А нашата основна прилича на тринайстата заплата на гърка. Та коя точно криза свършва, не разбрахме. Нашата или вашата. Щото вие си имате държавен резерв и с лека ръка си бъркате в него. А ние вече и бели пари за черни дни нямаме. Те свършиха през зимата. Сега я караме на слънчеви батерии и на провидението.

Оная приказка за стълбата, на оня хубостник, дето много не го обичате, май излезе вярна. Колкото повече се издигаш в йерархията, толкова повече си внушаваш, че народът пее хвалебствени песни и дитирамби в чест на великата партия и нейния още по-велик вожд. Въобразяваш си, че държавата не може да преживее без теб и един ден и заемаш позата на пророк и учител на нацията. И пророкуваш ли, пророкуваш. Само, че за своите. Е, един двама ще метнеш зад борда като Румяна Желева и Лъчо Мозъка, но какво от туй. След всичко, което е правил тоя Лъчо, пак с малко се размина. Нали си остана депутат, значи в играта е още. Сега по-възпитано ще краде, и по-достойно. Макар че за назидание е по-добре да го изпратите някъде посланик. Колкото по-далече, толкова по-добре. В Япония например. Току-виж, че изучил изкуството на харакирито и в знак на доблестно самоосъзнаване си го приложи на практика. Макар че това не става само с четене. Трябва и акъл.

Питам се, с кой акъл финансовият министър е казал, че прилича на Брад Пит, но с очила. И понеже външна прилика много-много няма, значи остава да търсим вътрешна такава. Значи министърът се вживява нещо на актьор. И то първокласен. И то американски. (То верно, че оттам идва момчето) Сигурно това му е неосъществената детска мечта. Чак сега си обяснявам защо на проблема с кризата Дянков гледа като на сериал. Ами всичко, което прави в това министерство има печата на висше актьорско майсторство. С актьорски замах нарече учените в БАН феодални старци, с актьорска непринуденост се заигра с президента за милионите му. Сега с театрален жест ни изпраща на море, след като още по-театрално е обявил, че кризата свършва през лятото. Остава само да познае и годината и ще го наградим с „Оскар” за главна мъжка роля.