петък, 31 декември 2010 г.

КАКВО НЕ НАПРАВИХ

Когато всички се хвалят какво са постигнали през изтеклата година, аз правя точно обратното.
Правя си равносметка какво не съм направил.
Не емигрирах.
Не спечелих шестица от тотото.
Не си взех домашен любимец.
Не опитах стандарта „Стара планина”
Не получих тринайста заплата.
Не си ползвах полагаемия се отпуск.
Не си смених личния лекар, те. джипката.
Не подарих куче на Путин.
Не играх на тенис с премиера.
Дядо Коледа не ми донесе подарък.
Не дадох подкуп на никого.
Не съм ходил в „Лидъл”.
Нито в "Пирогов".
Не се разболях нито веднъж.
Не си оправих развалените зъби.
Не случих на приятели.
Не открих нито една детска градина.
И нито една магистрала.
Не почивах на море.
Не написах романа, който щеше да ми донесе Нобелова награда.
Не направих ремонт на банята.
Е, ами какво си направил, ще попитате.
Направих си блог.

четвъртък, 30 декември 2010 г.

КОГАТО



Когато утрото целуне
зелената роса,
когато вятърът разпусне
гривеста коса,
когато тръгне сянката
с криле на гълъб бял,
когато слънчев лъч
прогони легнала печал,
когато се прегърнат клоните
на дъхави ели,
когато стихнат уморени
антенките на жужави пчели,
когато вик на гларус
пробие морския безкрай,
когато път среднощен
луната начертай,
тогава аз ще съблека
замрежената риза
и ще уловя
последното дихание на бриза.

сряда, 29 декември 2010 г.

ХАЗАРТ



Полунощ е.
Хърка часовникът.
Всички мухи
сънуват Бродуей.
Ти заслужаваш
много повече,
мой храбър и
зъл народе!
Луната е сляпа.
Вятър безплоден
рови из кофите
за боклуци,
Свободата е смачкан спомен
във филмите на Зануси.
Всичко е в дрехите,
нека ги хвърлим,
под тях е нашето имане.
Браво – ако успееш първи!
Лошо – ако останеш питомен!
Всъщност,
защо ли ни трябва
да предизвикваме лоши настинки –
С в о б о д а т а  не е в тялото,
С в о б о д а т а  е в инстинкта!


вторник, 28 декември 2010 г.

ХЕНДЕЛ



Композиторът Георг Фридрих Хендел имал изключително преживяване, когато през 1741 г.  благотворително дружество от Дъблин му възложило да напише музикално произведение.  Било предназначено за специално представление с цел да се съберат пари за освобождаването на хора от затвора, попаднали там поради неизплатени задължения. Хеднел приел задачата с радост и само за 24 дни създал известния си шедьовър - ораторията „Месия”, който включва и хоровото изпълнение „Алилуя”. За тези дни не излязъл от дома си, рядко се хранел. Един ден слугата му го намерил да плаче над партитурите. Спомняйки си това преживяване, Хендел пише: „Дали бях в тялото си или извън тялото си, докато пишех, не зная, Бог знае, но мисля, че видях цялото небе пред мен и Самия Велик Бог!”

понеделник, 27 декември 2010 г.

ХРИСТИЯНСКА АПОЛОГЕТИКА

ИЗ "МИСЛИ" НА БЛЕЗ ПАСКАЛ

Безсмъртието на душата е нещо толкова важно за нас и толкова дълбоко ни засяга, че трябва да сме станали безчувствени, за да ни е безразлично как точно стои този въпрос. Всичките ни действия и мисли трябва да бъдат насочени съвсем различно в зависимост от това, очаква ли ни вечно блаженство, или не; затова е невъзможно да извършим съзнателно и трезво каквото и да е, без да го съобразим със становището си по този въпрос, и това трябва да бъде нашата крайна цел.
И така, наша главна грижа и пръв дълг е да бъдем наясно по този въпрос, от който зависи цялото ни поведение. Ето защо сред неубедените в правотата на християнската религия аз рязко разграничавам хората, които с все сила се домогват до истината, от онези, които живеят, без да се тревожат от неведението си.
Изпитвам само състрадание към първите, защото те искрено се терзаят от съмнението си, считат го най-голямо нещастие и не жалят усилия, за да се освободят от него, като това е основната и най-сериозната им грижа.
Съвсем различно е отношението ми към онези, които прекарват живота си, без да се замислят за крайната му цел и само защото не намират в себе си достатъчно убедителни доводи, не си дават труд да ги потърсят другаде и да проучат основно дали християнската религия съвпада към наивните вярвания на народа, или, макар и неясна, се опира на много здрави и непоклатими устои.
Подобно нехайство по въпрос, който засяга живо самите тях, безсмъртието им, цялото им битие, по скоро ме ожесточава, отколкото ме трогва. Учудва ме и ме ужасява, струва ми се чудовищно…
Не е необходимо да бъдеш духовно възвисен, за да разбереш, че на този свят няма истинско и трайно задоволство, че всички наши радости са само суета, че мъките ни са безкрайни, и най-сетне смъртта, която ни грози всеки миг, неизбежно ще ни изправи след няколко години пред ужасната необходимост да бъдем завинаги унищожени или злочести.
Няма нищо по-реално и по-страшно от тази необходимост. Можем да се перчим на воля със смелостта си: този завършек очаква и най-славното съществуване. Замислете се над това и кажете после не е ли безспорно, че единственото хубаво нещо в този живот е надеждата за друг живот, че сме щастливи само, доколкото се приближаваме до него и както няма вече беди за хората, които твърдо вярват във вечността, така няма и щастие за ония, които тънат в неведение…
Та нали християнската религия утвърждава именно тези две истини: вродената порочност и изкуплението на Христос. Аз смятам, че ако не могат да докажат изкуплението чрез светостта на поведението си, то поне прекрасно доказват с противоестественото си отношение по този въпрос вродената порочност на човека. ..
Нищо не издава повече крайно умствено безсилие, както неспособността да се осъзнае колко злочест е човек без Бога; нищо не говори повече за лоша душевна нагласа, както нежеланието да се сбъдне обещаното безсмъртие; нищо не е по-низко от дръзкото отричане на Бога. Нека оставят тези кощунства на хората, предопределени по рождение да ги вършат; нека бъдат поне порядъчни хора, ако не могат да бъдат християни; нека признаят в крайна сметка, че само два вида хора могат да бъдат наречени разумни: тези, които служат на Бога с цялото си сърце, защото го познават, и онези, които го търсят с цялото си сърце, защото не го познават.
Колкото до ония, които живеят без да го познават и без да го търсят, те сами не смятат за нужно да се погрижат за себе си, а така са недостойни и за вниманието на другите, и трябва да си преизпълнен с милосърдието на религията, която презират, за да не ги презреш до такава степен, че да ги оставиш на безумието им. Но тъй като тази религия ни принуждава да не отвръщаме поглед от тях, докато са живи, защото Божията милост може да ги просветли и да вярваме, че след време те могат да повярват по-искрено от нас, а самите ние – да изпаднем в тяхното заслепение, длъжни сме да направим за тях всичко, което бихме желали да бъде сторено за нас, ако бяхме на тяхното място, и да ги призовем да се смилят над себе си и да направят поне няколко крачки по пътя на просветлението.

неделя, 26 декември 2010 г.

ПРИЗЕМЯВАНЕ



Гълъби.
Гълъби.
Гълъби.
С крила, натежали от мърша.
Колко жреци
са ви лъгали,
че с в о б о д а т а  не се прекършва.
И как сте правили полети
при това
тъй ниско небе,
не ви ли тежаха до болка
копитата на коне.
Не ви ли
връхлитаха стръвно
жалки метеоритчета,
не ви ли гризеше
до тъмно
съвестта на
околните птичета.
Достатъчно вече,
стига илюзии –
нека котките
да заемат позиции!
Червата куркат
като салюти –
всичко друго
са празни вицове.

петък, 24 декември 2010 г.

ГОЛЯМОТО СЛЕДЕНЕ



Голямо следене пада в България. Всеки следи всеки. Най-много обаче следи полицията. Тя следи всеки и всичко. Навсякъде е набутала камери и подслушвателни устройства във вид на бръмбари, мравки, скакалци и какво ли още не. Следи министри, министерства, ведомства, общински служби и хотели. Оказва се, че следи дори какво става на операционната маса. Пък ние си мислехме, че тя само ни пази. От бандюги. Да, ама не!  Целта на занятието е проста и ясна. Всички в тая държава да станем мнителни и подозрителни.
Представете си, че комшията, бай Иван, ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за домакина, а в другата букет хризантеми за домакинята. Сядате на масата, започвате моабета, разказвате си остроумни вицове и случки из казармения живот, попържвате политическата класа и нейните народни избраници, добавяте за солчица и някоя светска клюкина, тиражирана от медиите и след туй доволни си лягате в семейното ложе, изпълнени с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо не подозиращи, отивате на работа и там колегите ви забили погледи в телевизора слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи с комшията, бай Иван, сте си говорили на маса. И вие сащисан зяпате в екрана и чувате какво нещо сте изприказвали по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чувате как сте псували министъра на финансите и сте заплашвали прекия си ръководител на строителния обект с импийчмънт. Слушате и не вярвате на ушите си. Как е възможно. Кой и как ви е подслушвал. Освен бай Иван, снощи никой друг не е идвал ..Значи бай Иван…подлецът му с подлец…Вярно, че чете само шпионски романи, но чак до там да я докара…Къде може да е сложил подслушвателно устройство. Ракията я изпихме, а бутилката я счупихме. В букета…неговата кожа…! Само там. Къде другаде. Само да ми падне.
Вечерта се прибирате вкъщи. Пътьом минавате през кварталния магазин и купувате бутилка сливенска перлова, минавате през цветарски магазин и купувате букет хризантеми  и право у комшията, бай Иван. Той ви посреща изненадан, макар че в план Б е очаквал точно така да се развият работите. Но понеже е пекан веднага налива ракията в две водни чаши, а букета проверява собственоръчно. И преполовил чашата си започва да бръщолеви едни шменти-капели. Не ти е работа. Плюе правителство, плюе политици, плюе си началниците в службата. Цялата горчилка на душата си излива като изригнала лава. Късно вечерта си ляга в брачното ложе, изпълнен с трудов ентусиазъм. И на другия ден, нищо не подозиращ, отива на работа и там колегите му забили погледи в телевизора, слушат сведение на министъра на вътрешните работи, който чете текст, като предава дословно всичко онова, което снощи бай Иван е говорил разпалено. Зяпа сащисан в екрана и чува какво нещо е изприказвал по адрес на министър-председателя и неговия кабинет. Чува как е псувал министъра на финансите и как е заплашвал преките си ръководители в бригадата с оставка. Слуша и не вярва на ушите си. Как е възможно. Кой и как го е записвал. „Ах, неговата кожа, комшията, мисли си той. Но нали му проверих букета. Беше чист.  Значи устройството е било във… вратовръзката. Следващият път ще бъда по бдителен”
На следващата вечер бай Иван отново ви идва на гости. В едната си ръка държи шише сливенска перлова за домакина, в другата букет хризантеми за домакинята. Изхвърляте сливенската перлова, букета и вратовръзката на госта и вадите отлежала сунгунларска ракия. Сядате на масата и започвате моабета. Попържвате политическата класа и нейните народни избраници, разтуряте парламента и премахвате опозицията, въвеждате извънредно положение в страната и се оплаквате от американският посланик у нас.
На другия ден, нищо не подозиращ, отивате на работа….Забравили сте да проверите часовника…

четвъртък, 23 декември 2010 г.

ОТКРОВЕНИЯТА НА ДЯДО КОЛЕДА



            Здравейте, мои малки и големи калпазани! Знам, че чакате подаръци и тази година. Сигурно ще ви разочаровам, ако ви кажа, че подаръци няма да има, защото напуснах. Да, да! Точно така. Подадох оставка, отказах се, бих отбой, дезертирах. Както искате, така го тълкувайте. Всъщност, предложиха ми друга работа.
Първите години, когато започнах работа, бях истински щастлив. Децата искаха малки, скромни играчки – огледалце, червилце, кукличка. Играчки, които намирах с лекота из северните битаци. И с единия чувал можех да зарадвам стотици деца. Сега какво! В чувала не смогвам да сложа едната гума на Нисан Патфиндер, поръчан от един татко за отрочето му на 10 години. Е, как да зарадвам другите деца. Ми то място не останало. 
Като имат пари някои хора, мислят че имат всичко. Превърнаха еленовия впряг на товарен керван. А сега да прекараме едно фризерче, а сега една количка, а една яхтичка, а едно въртолетче.  Но чашата преля. Стига толкова. Утре трябваше да прехвърля в страната една лаборатория за преработка на отработено ядрено гориво. Знаете, че мен не ме проверяват митничарите. Е, това подарък ли е или е производствен цех!
Търпях, търпях, вече не мога. Взех си багажа и напуснах. Знам, че ще се обяви вакантно място за нов Дядо Коледа. Който иска, да заповяда. Да не си мислите, че заплатата е голяма. Единственият плюс са командировъчните. И от храната на елените можах да икономисам. Не че съм ги държал на хляб и вода. На плодова диета бяха, но добре им се отрази. Вижте ги колко са снажни. Шейната ми е демоде. Има нужда от ремонт, но няма резервни части. Бюджетът не е предвидил пари за ремонт. Ама какво ви разправям! Това са си мои проблеми.
Преди една седмица дойде един човек при мен и поиска да ме купи. Колко струваш, ме пита. Аз мигам на парцали и недоумявам. Колко пари струваш, пита пак той. Що ти трябва да знаеш, питам го. Щото искам да те купя, вика той, барабар с шейната и елените. Охооо, такава била работата значи, гладя с ръка брадата си, Дядо Коледа ви се приискал, а! Аха, клати глава той. А Снежанка не щеш ли, обръщам го на шега?  Снежанка си имам вече, хили ми се онзи, и добре се разбирам с нея. Научих я да готви гъбена каша и да пере с Индизит. Прави ми сутрин кафе, а вечер се грижи за вътрешния ми комфорт. А Дядо Коледа за какво ти е, питам го аз? За алиби, отговаря той. Как така, недоумявам! Много е просто, обяснява онзи - имам гори, имам апартаменти, имам хотели по морето и всички ме питат как съм ги придобил. Ами Дядо Коледа ми ги подари, казвам им аз, но те не искат да чуят. Докато не го видим, не вярваме, викат ми. Сега като те видят при мен, ще повярват. Единственото ти занимание ще е да разхождаш кучето сутрин и вечер за половин час. Какво ще кажеш. Ами елените, питам го аз. За елените не бери грижа. Отиват в личното ми ловно стопанство в Рила. Ще ти позволявам да ги виждаш веднъж седмично. Вместо шейна ще караш луксозна лимузина. През лятото ще събличаш тези  червени парцалки и ще ставаш управител на един от хотелите ми на морето.  Как ти се струва!  Като в приказка за Дядо Коледа, викам му аз. Така е приятел, тупа ме по рамото онзи. И знаеш ли защо?  Защото по Коледа стават чудеса. Айде ела сега при моята Снежанка да ти оформи документите и започваш работа веднага.
Сега вместо елени, разкарвам едно куче и се радвам на обичта на децата от квартала, които за да ме задържат при себе си, всеки ден ми носят подаръци. Скоро ще отворя магазин за детски играчки. Въобще, откакто се продадох, животът ми тръгна на добре! От това по-хубаво има ли?

сряда, 22 декември 2010 г.

ДУМИ


Думите бяха строени за бой. Две армии, една срещу друга. В първите редици стояха едносричните думи. Зад тях се подаваха двусричните, зад тях следващите. Последни проточваха врат словосъчетанията. Когато боят започна страшни викове изпълниха бойното поле. Битката продължи няколко часа. В тежкото сражение намериха смъртта си много думи. Течаха реки от кръв. Чуваха се нечовешки стенания. Настана такова объркване,че никой не знаеше вече за какво се води този бой. В този сюблимен момент се намеси писателят. С оцелелите думи подписа примирие, а загиналите изхвърли от текста си. Романът беше завършен.


вторник, 21 декември 2010 г.

ДА СИ ИМАМ ДЪРЖАВАТА



В каква държава живеем, бре, бре! Покрай Коледа ли, не знам, но много изненади взеха да ни се случват. Днес разбирам, че бивш ватман от радомирското село Негованци, щото бил много послушен цяла година, дядо Коледа му дал за коледен подарък цели 33 фалирали фирми и търговски дружества. Ей, това се казва щедрост. Като дава, дава. Макар че човекът продължава да си живее скромно в кирпичена къщурка и оцелява със заеми от съседите. На документи, обаче, е милионер. Сега властите са го погнали и нищо чудно да го вкарат в затвора за данъчни измами и умишлени фалити на фирми.
За друга коледна изненада научаваме от Министерството на вътрешните работи. За да подсигурят нужното спокойствие на зимуващите по нашите курорти чужденци, министерството изпраща по тези места като бонус полицаи - полиглоти. Дано да не си мислят полицаите, че трябва да са по леглата. Задачата им се свежда до това да подслушват разговорите на чужденците, без апаратура, без нищо, с едните голи уши. И ако заподозрат нещо, да действат съобразно обстановката. Ей това е предимството да знаеш два-три западни езика.
В графата коледни изненади вкарваме и новината, че скандално известният Али Юзеиров щял да се кандидатира за президент и даже щял да заведе дело срещу сегашния президент Г. Първанов, след като му падне имунитетът, заради изказването му че „създаването на една подобна формация (мюсюлмандемократичен съюз, заб. моя.) предизвиква напрежение. Не знам къде смята да заведе това дело, но едва ли ще се намери съдебна институция по света, която да осъди президента Първанов заради това му изказване.
За Коледа отвориха досиетата на посланиците, агенти на бившата държавна сигурност. За да ги сурвакат с едно отзоваване. Това трябва да направи не кой да е, а баш агента Гоце, дето уж обединявал нацията. Шменти-капели! Тя рибата се вмирисвала откъм главата. Интересно ако отворят досиетата на всички депутати, дали няма да се наложи да правим предсрочни парламентарни избори.
Друга изненада сполетя пенсионерите, поради която коледното им настроение едва ли ще е приповдигнато, защото не само че не им дадоха коледна добавка към пенсиите, но и ги задължиха да си плащат накуп за годините, които не им стигат до пенсия, ако искат да получават въобще социалните държавни помощи. Същото го лепнаха и на студентите, които искат годините от следването им да се признават за трудов стаж. Те също трябва да извадят от празните си джобове  4 - 5 хиляди лева и да ги внесат накуп в държавната хазна. В противен случай, следването си остава за тяхна сметка, което си е и без това така. Не съм сигурен, дали по този начин правителството не насърчава населението към банкови обири, както бе направила преди време една даскалица, за да се спаси от порочния кръг на заемите си.
Финансовият министър откога се е развикал, че кризата свърши, ама кой да го чуе. Народът чува само това, което му отърва. За справка, спомнете си откриването на магазините от веригата „Лидъл” и слухът за евтините банани. Което за кой ли път доказа, че сме си бананова държава.
За да не залитнете в някои недоразумения, веднага искам да ви успокоя, че каквато ни е политиката, такава ни е и културата. Освен многото реалитита по телевизиите, които не са нищо друго, освен чиста проба халтура, то и поезията ни се изкриви до неузнаваемост. Не къде да е, а в НДК се състоя премиерата на едно книжле, озаглавено „Разклати след употреба” на културиста, пардон, културтрегера Андрей Слабаков, който дори измислил нов стил в  поезията, наречен от него „писоарна лирика”. Бря, бря, можело значи и там да се правят открития. Ето някои от заглавията на стихотворенията, по които ще се досетите за съдържанието: „Лайно и поет”, „Притча за щастливия лайнояд”, „Дупенца и гъз”, „Педал и подполковник” Както виждате, човекът не само е измислил нов стил, ами и нови думи. Бравос! И това книжле не е самиздат, а е издадено от издателство „Захарий Стоянов”, во главе с неговия директор Иван Гранитски, който някога си даже беше шеф и на Българската национална телевизия. Чудя се, някой би ли подарил подобно вулгарно книжле на любимата си или това ще се приеме като най-интересния коледен подарък, който някога сте подарявали на близък човек.
Навремето Радой Ралин казваше – „Не се страхувам от министъра на културата, страхувам се от културата на министъра!” Днес разбираме колко е бил прав и прозорлив.
Та такива ми ти работи в нашата татковина. Просто, да си имам държавата!

понеделник, 20 декември 2010 г.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО




Кажи ми какъв празник празнуваш, за да ти кажа какъв си! Започвам с тази взета от някъде и леко променена перифраза, защото покрай Коледата, забравихме Рождеството. Покрай човешкия празник, забравихме Божествения. Подмяната, която тече от години, днес е факт. При едно социологическо проучване на въпроса какво се чества на 24 декември, 99 % от хората твърдят, че се чества Коледа. И само един процент са онези, които не са забравили какво точно празнуваме на  тази дата.. А ние празнуваме Рождество Христово.
Ето как Рождеството е записано в Евангелието на Лука. „А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем ( понеже той беше от дома и рода Давидов) , за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. И Ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия, и те се уплашиха много. Но Ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е неговото благоволение.”
Случило се е едно грандиозно събитие, свидетели на което са станали само трима овчари. Къде са останалите хора, къде са управниците на града, къде са богаташите, къде е пресата, къде са медиите да оповестят радостната вест. Ако Спасителят се беше родил в центъра на града, щяха ли да повярват и да му се поклонят всички останали. Едва ли.  Малцина са тези, които имат сърца за Бога. Малцина са истинските вярващи. И днес тези вярващи няма да ги видите по медиите и няма да четете в пресата за тях. Защото телевизията и пресата се занимават с дядо Коледа. Но не и с Христос, Спасителят.
Дядо Коледа може да ни направи щастливи – за малко време. Христос може да ни направи щастливи завинаги. Дядо Коледа го виждаме веднъж годишно, Христос е винаги с онези, които вярват в Него. Дядо Коледа може да ни даде тленен подарък, Христос може да ни даде нетленен – вечния живот. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16)
Кажи ми какъв празник празнуваш, за да ти кажа какъв си!
Честито Рождество Христово!

неделя, 19 декември 2010 г.

ИЗНЕНАДИТЕ НА ВРЕМЕТО








Тъй както стояхме
на онзи баир отсреща
и бяхме почнали
да пускаме корени,
отнейде задуха вълна гореща
и времето
връхлетя отгоре ни.
Тъй както в сън унесени
мечтаехме райски градини,
върху главите ни
паднаха кестени
и оставиха здрави цицини.
Тъй както тайно се кръстихме
даже от нас самите,
само времето
ни прекръсти
пред олтара на  в и с и н и т е.

петък, 17 декември 2010 г.

ПАМЕТ








Дивите мишки –
гризачи на сънища –
ще допишат историята ни спряла,
между колко посоки
и колко пътища
България е стояла.
Между колко камъка
жито са млели
страхът и надеждата сетна,
между колко кръста и отчаяния
Свободата не секна.
Но има нещо най – страшно,
за което още мълчим си –
българин предаде Дякона,
после в църква българска се пречисти.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА













Ето ни – голи и неми,
сами на Земята, малки,
ние от Бог сътворените,
като космически мравки.

Носим си зърното, тежкото,
и очите си клети изплакваме
щом ни люшнат водовъртежите
на заблудите и измамите.

Носим си раните, незараслите,
и болят ни нозете от ходене,
додето стигнем накрая яслите
на Христовите първи спомени.

Поклон да сторим, да се помолим,
да поискаме прошка за всичко
и да спрем вече да сквернословим
земята си с лоши поличби.

Ще ни прости Бог греховете
и делата ни зли и скръбни,
и тогава едва ще засветят
нимбите в душите ни трънени.

сряда, 15 декември 2010 г.

ТРЪНЕН ВЕНЕЦ



Станало събота,
ден за почивка,
ден за тупане на килими и за пране,
ухае терасата на палачинки,
на извряло отдавна в джезвето кафе.
Ще затворя прозореца,
шум не понасям,
също и цвиленето на коне,
не остана тук ни един свестен,
с който на шах да играя поне.
Долу пред блока,
на пейка разкрачена
старци се смеят на вицове за политици.
Тъжна България,
тъжно ми плаче,
и свои, и чужди и удрят плесници.
А Дякона някога
в тефтерчето вписа
въпросителни четири за своя народ
????
Те все още стоят
и все още ни питат,
нима не намираме в тъмното брод.
Още носим
хомота си лъскав
с празнични дрехи и празничен шум,
а животът отзад
по гърба ще ни блъска
да тръгнем най-сетне по новия друм.
Но всички сме зайци,
скрити в шубрака,
и от страх ни треперят ушите,
и ни сплита, със сълзи в очите,
България,
трънен венец за душите.

вторник, 14 декември 2010 г.

хайку

  •  
В приютите на нощта
сънищата са оранжеви
кактуси.

  •  
Вселената уши наострила е.
Змиите сменят
своите кожи.

  •  
В пустинята на самотата
и бръмченето на муха
е оазис.

  •  
Пън -
точка в разказа
на гората.

  •  
Езеро в гората.
Тихо.
Слънцето лъчите си изплаква.

  •  
В амфората на паметта
спомените са забравени
съкровища.

НАПРЕД НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ




Старият академик намести очилата си с два пръста и погледна тъжно към подчинените си. Беше ги събрал на сутрешна оперативка.
- Имам лоша новина и не знам как да ви я кажа! – смутолеви тихо той и се загледа в минижупа на колежката Славова. – От горе са решили, че не работим достатъчно ефективно и искат да закриват института. Дават ни срок от три месеца да докажем, че имаме право на съществуване. Но това в случай, че открием нещо фундаментално, значимо, епохално…Нещо, което да разтърси нацията, да впечатли правителството, да върне доверието в науката  Мислите ли, че имаме време и ресурс за това?
- Ресурс имаме, а време въобще не ни трябва – обади се младши-научният сътрудник Пешев.
- Как така! – учуди се академикът. – Аз мисля, че по-големият ни проблем е времето. Дават ни само три месеца. А това е крайно недостатъчно.
- Много просто! – продължи младши-научният сътрудник. – С колегата Витанов от шест месеца работим по един проект и вече сме на последна права. Това ще е фундаментално откритие, равносилно на закона за гравитацията, открит, както знаете, от колегата Нютон.
Старши-научният сътрудник Славова кръстоса крак върху крак и десетки мъжки погледи кръстосаха саби пред бялата й плът. За да сме по-точни, трябва да кажем, че тя беше единствената жена, научен работник, в института и повличаше винаги опашка от ухажори.
- Давай по същество, колега! – скара му се Башев, заместник на академика. – Аз си мислех, че вие освен от кръстословици, от друго не разбирате, ама явно съм се лъгал. - И като стегна възела на вратовръзката си, ехидно подхвърли. – Дано само не ни паднат ченетата, ха-ха-ха!
- Като разберете какво сме изобретили, ще ви паднат и здравите зъби! – натърти на думата изобретили Пешев. – А именно, изобретихме сонда, която се изстрелва от специално оборудвана ракетна площадка право в снежния циклон. Вследствие на активните химически процеси, които протичат в циклона, снегът се топи още във въздуха и на земята си пада най-обикновен дъжд.
- Това е невъзможно! – зяпна от удивление академикът, а минижупът на Славова подскочи от изненада. – И нито снежинка на земята!
- Нито снежинка! – гледаше победоносно Пешев – И край със снегопочистването в София. Край със зимните задръствания. Край с опашките пред Пирогов. От общината трябва да ни предложат за Нобелова награда. Ще спестим милиони левове на държавата.
- А ако изобретението ви не заработи, ще предложим да ви обезглавят – репликира го злъчно Башев.
- И това сме предвидили! – озъби му се младият специалист. – Имаме резервен вариант.  Какво ще кажете за летящ кон. Да, да! Говоря сериозно.
Славова отвори очарователната си устица и изчуролика.
- Обожавам да яздя летящи коне!
- Но само ако са мъжки! – изкиска се някой в ъгъла.
- Експериментираме с два коня от Факултето. Нали знаете, че там са истинските подръжници на този вид транспорт. Първите опити са положителни. Идва денят, когато няма да видите конска каруца не само в централната градска част, ами и в покрайнините на София, защото те ще прелитат високо над нас. Остава само опасността от падащи предмети, но нали имаме три месеца време. Ще намерим разрешение и на това. Дотогава софиянци нека ходят с каски на главите.
- Сега разбирам защо искат да закрият нашия институт – сбърчи вежди Башев. – Макар че ако питат мен, по-добре да го преустроят в лудница. Не му трябва много, само да се смени табелата отпред.
Старият академик беше забил поглед дълбоко в минижупа на Славова и по инерция каза.
- Поради изчерпване на дневния ред, закривам оперативката. Само колежката да остане, да изясним някои въпроси.

понеделник, 13 декември 2010 г.

КРЪГОВРАТ






Държеше вече банкнотата от сто евро в ръцете си. Майка му изпълни обещанието си и ги прати. Подържа ги малко с плахи пръсти. Поглади ги. Помириса ги, сякаш искаше да вдъхне от аромата на майка си. Знаеше, че тя ги е държала, стискала ги е в шепите си, оставила е дъха си върху тях. Нищо и никаква хартийка, на която човеците придават извънредна почит. Но това трая миг. После някак изведнъж се погнуси от тези пари. Знаеше цената им. Опита се да си представи стаичката, в която тя живееше. Влагата, мухълът, хлебарките, неизмитите чинии, вечно неплатените сметки… Мъжките пръсти, които всяка нощ я мачкаха, опипваха, разсъбличаха. Държейки парите, усети как започна да се изпотява. Изгаряха ръцете му. Реши да ги захвърли в най близкия казан. Но после размисли. Представи си своята квартира, влагата, мухълът, хлебарките, вечно неплатените сметки и тръгна в дългата нощ да си търси… жена. Все пак това бяха сто евро.

неделя, 12 декември 2010 г.

РАЗКРИТИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ШЕРЛОК ХОЛМС ІІ





- Холмс, чу ли новината? – влезе запъхтян в стаята д-р Уотсън като изтупваше праха от сетрето си.

- Новината за политическият проект на г-н Първанов ли?

Холмс тъкмо си допиваше чая и беше извикал прислужницата да отнесе приборите.

- Ще пиеш ли един чай, драги ми приятелю! Вчера ми го доставиха доволни клиенти. Представлява смес от десет билки. Помириши го само как ухае.

- Ммммм! Невероятно! – каза Уотсън, след като помириса чая. – Задължително ще го опитам.

- За съжаление смесването на различни политически субекти, не ухае никак приятно! – дълбокомислено въздъхна Холмс.

- Какво имаш пред вид! – попита Уотсън и си наля от ароматната течност.

- Това че към проекта на Първанов са протегнали ръце много политически подправки с изтекъл срок на годност.

- Не можеш ли да се изказваш по-ясно? Какви са тия политически подправки. Искаш да кажеш политически формации.

- Няма да сбъркаш ако кажеш и политически фармации. Някои от тях лъхат на лекарства или на отрова отдалеч. – надигна се с неохота от канапето Холмс и се приближи до библиотеката. Когато намери търсената книга, я измъкна и я подхвърли на масата пред учуденият поглед на приятеля си.

- Това пък какво значи? – недоумяваше Уотсън като прочете заглавието. „Солунските братя”

- Елементарно, Уотсън! – запали прочутата си лула Холмс и за миг се загледа в отлитащият нагоре дим. – Ето откъде Първанов е изплагиатствал абревиатурите за своя политически проект. От светите братя. Те на свой ред са го изплагиатсвали от гърците, а пък гърците от евреите. Ето защо аз виждам в този проект, чиста проба перфектен еврейски заговор. Без участието на тайните служби не се ражда нито един политически проект. И затова мога да ти кажа как ще свърши всичко това.

- Едва ли има някой в тази държава който може да ми каже как ще свърши всичко това. Но съм любопитен да узная. Политиката за мен е била винаги мъчна работа.

- Първо на първо, ни очаква война от компромати. На практика Първанов престава да бъде президент. Това никой няма да му го прости. Процедурата по импийчмънт на президента отново ще бъде подета. Нищо чудно този път да успее. Второ, проектът ще удари по редиците на БСП и ГЕРБ и с това ще намали влиянието им в обществото. Трето, електоратът ще се отврати от политиката и ще насочи агресията си въобще към политическата класа. Очаквам за в бъдеще размирици. За предпочитане е да си държиш парите и ценните книжа в банка.

- А защо точно АБВ, а не, да речем ЮЯ, както иронично отбеляза премиерът.

- Премиерът е шегобиец, ти него не го слушай. Но той удря бингото с това ЮЯ, защото тези букви ги няма в гръцката и еврейската азбука. Те са си чисто българско явление. Жалко, че са накрая на азбуката. А виж, зад АБВ стоят международните тайни служби, с целия си конспиративен инвентар от времето на Коминтерна насам. АБВ означава ново начало, нещо ново, нови лица в политиката, но ти няма да видиш такива, защото всички са стари муцуни от времето на Перестройката. АБВ означава възраждане на нещо, дето е умряло. Ама кое е това, дето е умряло, я ми кажи. Единственото, което е умряло, е политическият разум. И на леви, и на десни, и на центристи, и на коалисти. АБВ няма да възроди политическия разум, а ще го подмени с политически интриги. Така че това АБВ е умряло още преди да се роди.

- Но това е тъжно, Холмс! Това може да ми развали настроението за целия ден.

- Я стига, Уотсън! Това не е едно и също като да ти кажа, че след малко ще загубиш на карти две хиляди евро, защото съм приготвил тестето и точно те чаках да дойдеш.

- Холмс, твоята увереност винаги ме е впечатлявала, но знаеш много добре, че аз съм по-класния играч от двамата.

- Тогава ще играем до доказване на противното!

събота, 11 декември 2010 г.

ПАК ЗА НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ





Вчера, след връчването в Стокхолм на Нобеловите награди, се замислих за българската литература. Пак останахме без писател - нобелист. Да кажеш, че нямаме талантливи писатели, не! Имаме си ги. Не са много, но си ги имаме. Най лошото е, че повечето дето можеха да бъдат номинирани, вече са покойници. За наградата са предлагани Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Валери Петров (два пъти), Радичков (два пъти) , Антон Дончев, но нито един не е бил удостоен с нея. Днес единствено Валери Петров е жив, макар й на преклонна възраст. Кой знае, може догодина наградата да е за него. Той със сигурност я заслужава.

Като се огледаме, ще видим, че нашите комшии всички си имат нобелисти. Сърбите си имат Иво Андрич, турците – Орхан Памук, гърците – Геортиос Сеферис и Одисеас Елитис, румънците – Херта Мюлер, която първоначално живее и твори в родината си, по-късно емигрира в Германия.

Тук някой ехидно ще се подсмихне и ще каже, че и ние си имаме нобелов лауреат – Елиас Канети. Да, но той само е роден в България, напуска страната едва шестгодишен и книгите му не са написани на български език. Печелим един плюс, че се е родил в България и нищо повече. Колкото и да се опитваме да го изкараме български писател, толкова повече се излагаме.

Не мисля, че е голяма трагедия дето нямаме писател - нобелист. Като прочетете имената на писателите, получили това отличие, ще срещнете такива, които никога не сте чували, камо ли да сте чели. Елфриде Йелинек, Шеймъс Хийни, Дерек Уолкот, Гао Синтзян, Видиядхар Сураджпрасад Найпол.

Дори да вземем Херта Мюлер – носителката на приза за миналата година. Никому неизвестна, дори не е превеждана на български език. Не мисля, че за това са виновни българските издателства, които общо взето следят развоя на съвременната световна литература и превеждат своевременно всеки нашумял роман или автор. Просто, остава съмнението, че изборът е политически, защото авторката е дисидентка, пишеща срещу тоталитарния режим в Румъния. И според критериите на беловласите старци в Стокхолм, точно нейната гражданска позиция се е оказала достатъчна, за да се наклонят везните в нейна полза. Но нека не забравяме, че тя преди това е предлагана на два пъти на Нобеловия комитет , през 1999 и 2008 г. и то не от румънска, а от немска страна.

Едва ли тя е най-достойната носителка на наградата като имаме пред вид, че заедно с нея са номинирани такива писатели като Филип Рот , Амос Оз., Харуки Мураками, Джойс Керъл Оутс. Цитирам думите, казани за нобелистката, от Зоя Маринчева, която живее в Щатите по повод награждаването на Херта Мюлер: „Затова пък биографията й беше добре смляна и опакована за масова консумация. Винаги ме е учудвало каква сила има биографията в американското общество. Биографията продава книги по-добре и от най-умело написаната рецензия”. А писателят Христо Карастоянов излиза със смела констатация – „Нобеловата награда за литература е по-скоро опасна, отколкото полезна. В повечето случаи Нобеловата награда за литература не утвърждава, а ПОДМЕНЯ и е точно толкова награда за литература, колкото наградата за мир е награда наистина за мир”.

Никой писател не сяда да пише, за да спечели тази или онази награда. Пише, защото има потребност от това. Защото има какво да каже за обществото и живота. В това отношение, ние българите можем да бъдем доволни, защото имаме стойностни писатели. Имена като Вера Мутафчиева, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Антон Дончев, Дончо Цончев, Генчо Стоев, Виктор Пасков, Валери Петров биха правили чест на всяка национална литература. Тях ние отдавна сме номинирали с най-голямата награда – любовта и признанието на читателите.

петък, 10 декември 2010 г.

ЗА ЕДИН ПРАЗЕН СТОЛ




Днес в Стокхолм, Швеция, и в Осло, Норвегия, се връчват 109-те Нобелови награди на онези учени и откриватели, „допринесли най-много за доброто на човечеството в областта на физиката, химията, медицината, литературата и опазването на мира”, според завещанието на самия Алфред Нобел

Тъжното е, че тазгодишният лауреат на наградата за мир, китайският дисидент Лю Сяобо, няма да я получи лично, нито пък негов упълномощен представител, защото се намира в китайски затвор. Лю Сяобо, китайският дисидент и правозащитник е удостоен с наградата за мир за "дългата му и мирна борба за фундаментални човешки права в Китай.”

Носителят на Нобеловата наградата за мир се определя от петчленен Нобелов комитет, избиран от парламента на Норвегия. На 8 октомври 2010 г. е обявено, че това е

Лю Сяобо, който е осъден през декември 2009 г. на 11 години лишаване от свобода заради манифеста от 2008 г., подписан и от други китайски активисти, с който призовават за политически реформи в страната.

На 12 октомври Китай обявява, че присъждането на Нобеловата награда за мир на китайския политически затворник Лю Сяобо е проява на неуважение към съдебната система на страната и призова другите държави към бойкот на наградата.

На 4 ноември посолството на Китай в Осло изпраща официални писма до няколко европейски посолства в Норвегия с искане да не присъстват на гала церемонията на 10 декември. В резултат на това 19 държави са отказали да присъстват на днешната церемония, между които са Русия, Казахстан, Словакия, Тунис, Саудитска Арабия, Пакистан, Сърбия, Ирак, Иран, Виетнам, Афганистан, Венецуела, Филипините, Египет, Судан, Украйна, Куба и Мароко.

Лю Сяобо е професор по литература в Пекинския университет, както и гостуващ преподавател в няколко университета извън Китай, включително и в Университета в Осло, Хавайския университет и Университета Колумбия в Ню Йорк. Председател е на независимия „ПЕН” център в Китай между 2003 и 2007 г. Посочван е като един лидерите в протестите на площада Тянанмън през 1989 г. След това е прекарал 20 месеца в затвора и 3 години в "трудово-образователен лагер" заради публичното оспорване на ролята на еднопартийната система и призива към диалог между китайските власти и правителството в изгнание на Далай лама в Тибет.

Един празен стол, който казва много истини за положението в Китай.

четвъртък, 9 декември 2010 г.

ПАРЛАМЕНТЪТ КАТО ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ОПИТНИ МИШКИ




Наистина депутатите в родния парламент доказват всеки ден, че са опитни мишлета в ръцете на изкусен изследовател. Последната им издънка е свързана с получаването на безплатни мобилни телефони „Верту”, с камъни „сваровски” за над шест хиляди лева единият. В „акцията” се хванаха 16 депутата, които заради това, че са напуснали пленарна зала в работен ден, ще бъдат глобени с половината от месечната си заплата.

И какво от това!

Спомням си преди време от Българския червен кръст си направиха подобен експеримент. Те поставиха една кутия за дарения на входа на парламента и когато я отвориха в края на деня, намериха …56 лева, не съм сигурен в цифрата, но е приблизително толкова. Едва ли има нужда от коментар.

Излиза, че когато трябва да дават, те са твърде стиснати, а когато трябва да получават, са благоразположени.

Подаряваха им Библии, подаряваха им „Приказка за стълбата” на Смирненски. Нищо. Фарсът продължава.

Пропастта между народ и политици е толкова голяма, че хората с право се отвращават от политическата система въобще.

Но както се казва в поговорката – „Керванът си върви, а кучетата си лаят”, защото то май само един глас им е останал.

сряда, 8 декември 2010 г.

ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ




„Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му”

Притчи 16 : 9



Било в навечерието на Рождество Христово в Оберндорф, Австрия, през 1818 г. Джозеф Мор, викарият на църквата, съчинил нов текст за песен за службата преди Рождество, а органистът Франц Грубер написал към него музиката. Песента се казвала „Тиха нощ, свята нощ”. И сигурно днес нямаше да знаем изобщо за нея, ако не се е случило едно непредвидено обстоятелство. Защото точно тогава органът в селската църква се повредил. Когато дошъл човек да поправи органа, Грубер го изпробвал като изсвирил пред него новата песен. Майсторът толкова харесал песента, че занесъл копие от нея в своето село. Там четирите дъщери на майстора научили песента и започнали да я изпълняват на концерти из цялата област. Така, благодарение на един повреден орган, песента бързо станала известна в цяла Австрия, а в последствие и в целия свят.

Нека се замислим недоволстваме ли, когато счупим някой предмет вкъщи, мърморим ли, когато се налага да променяме плановете си, комфортно ли ни е, когато всичко около нас се завърти с главата надолу и ние не сме в състояние да владеем положението.

Нека знаем, че Бог е в контрол и Той може да направи най-доброто за нас. Трябва само да му се доверим.
МРАВКИ




Клети,

жалки,

безнадеждни,

малки,

лигави,

хапещи,

щипещи.

Мравките са

пъплеща сган

в сметището на деня.

Носят си зърното

клетото,

с изопнати мускули,

с пристегнати кръстове,

мъкнат без да охкат,

без да хленчат,

без да лазят на колене,

цялото мравешко войнство

в съвършен ред

и дисциплина

пълни зимния хамбар.

Някой виждал ли е

мравка да почива,

да стои на припек

с кръстосани крака,

да се излежава,

да чопли семки,

или да злостлови

зад гърба на друга.

А можеш ли да

разпознаеш мравка

по стойката,

по походката,

по дебелия врат,

по татуировките

на крачетата,

по очите,

по обеците,

по сплескания нос.

Не можеш!

Щом не можеш,

защо се занимаваш

с мравки.

Освен ако не

си Джон Стайнбек.

понеделник, 6 декември 2010 г.

СВЕТЪЛ ДЕН




Днес е хубав ден. Празничен - 6 декември. Денят на св. Николай, наречен победоносец или чудотворец. Почита се от рибарите, като техен закрилник. Моето име не е Николай, но е производно или близо до него и може да се каже, че имам имен ден. Лошото е, че от днес вече не съм на работа. Напуснах, макар и по собствено желание. Ще кажете, ама че бунак, напуска ли се работа преди Коледа. И сигурно ще имате право. Аз напуснах. Не издържах на напрежението и сложих точката. Баста. Първо фирмата напусна жена ми, сега и аз. Тежък удар за цялото семейство. Добре е, че жена ми си има своя работа и не зависи от тази. Аз обаче си нямам друга и сега ми е чоглаво. Може би сте изпадали в подобна ситуация. Гадно е. Да наближават големи християнски празници и вие да не смеете да се отпуснете, да не ви се усмихва, да ви гложди отвътре по душичката, да се чувствате като в капан за мишки.

Вярвам, че по Рождество стават чудеса, а и не само по Рождество и че скоро ще си намеря друга работа. Уповал съм за това на Бога и вярвам в Него. Никога не ме е оставял.

И св. Николай е вярвал в Бога и той го е закрилял. Светецът е бил противник на езичеството и на арианството, умира като защитник на християнската вяра. Стремил се е в това, което върши, да бъде угоден на Бога.

Това, което най-много обичал да прави, било да дава. Когато родителите му починали, той раздал целия си имот на сиромасите, но някак тайно, без да тръби за това, а смирено и благочестиво. Преданието разказва как спасил един баща с три дъщери, който бил толкова беден, че за да преживее трябвало да продаде дъщерите си. Но една нощ намерил в колибата си кесия, пълна с жълтици. С парите оженил едната си дъщеря за богат жених. След време отново получил кесия с жълтици и омъжил и втората си дъщеря, после и третата. Накрая намерил жълтици и за себе си. Като видял жълтиците, старецът хукнал да догони странника, който му ги оставил и когато го настигнал, видял в него Божи пратеник. Паднал смирено пред нозете му и се поклонил.

Св. Николай живял в страшно за християните време – когато са царували императорите Диоклециан и Галерий, истинска напаст за християнския свят. Пред очите му са посичали не един христов последовател. Очаквал и за себе си подобна участ, когато на власт се възцарява император Константин. Той не само забранява гоненията на християните, но сам става християнин и обявява християнството за официална религия в пределите на империята си.

Можем а се поучим от него и ние да даваме, щедро и отговорно, защото е записано в Библията – „по-добре е да дава човек, отколкото да получава”