понеделник, 6 декември 2010 г.

СВЕТЪЛ ДЕН




Днес е хубав ден. Празничен - 6 декември. Денят на св. Николай, наречен победоносец или чудотворец. Почита се от рибарите, като техен закрилник. Моето име не е Николай, но е производно или близо до него и може да се каже, че имам имен ден. Лошото е, че от днес вече не съм на работа. Напуснах, макар и по собствено желание. Ще кажете, ама че бунак, напуска ли се работа преди Коледа. И сигурно ще имате право. Аз напуснах. Не издържах на напрежението и сложих точката. Баста. Първо фирмата напусна жена ми, сега и аз. Тежък удар за цялото семейство. Добре е, че жена ми си има своя работа и не зависи от тази. Аз обаче си нямам друга и сега ми е чоглаво. Може би сте изпадали в подобна ситуация. Гадно е. Да наближават големи християнски празници и вие да не смеете да се отпуснете, да не ви се усмихва, да ви гложди отвътре по душичката, да се чувствате като в капан за мишки.

Вярвам, че по Рождество стават чудеса, а и не само по Рождество и че скоро ще си намеря друга работа. Уповал съм за това на Бога и вярвам в Него. Никога не ме е оставял.

И св. Николай е вярвал в Бога и той го е закрилял. Светецът е бил противник на езичеството и на арианството, умира като защитник на християнската вяра. Стремил се е в това, което върши, да бъде угоден на Бога.

Това, което най-много обичал да прави, било да дава. Когато родителите му починали, той раздал целия си имот на сиромасите, но някак тайно, без да тръби за това, а смирено и благочестиво. Преданието разказва как спасил един баща с три дъщери, който бил толкова беден, че за да преживее трябвало да продаде дъщерите си. Но една нощ намерил в колибата си кесия, пълна с жълтици. С парите оженил едната си дъщеря за богат жених. След време отново получил кесия с жълтици и омъжил и втората си дъщеря, после и третата. Накрая намерил жълтици и за себе си. Като видял жълтиците, старецът хукнал да догони странника, който му ги оставил и когато го настигнал, видял в него Божи пратеник. Паднал смирено пред нозете му и се поклонил.

Св. Николай живял в страшно за християните време – когато са царували императорите Диоклециан и Галерий, истинска напаст за християнския свят. Пред очите му са посичали не един христов последовател. Очаквал и за себе си подобна участ, когато на власт се възцарява император Константин. Той не само забранява гоненията на християните, но сам става християнин и обявява християнството за официална религия в пределите на империята си.

Можем а се поучим от него и ние да даваме, щедро и отговорно, защото е записано в Библията – „по-добре е да дава човек, отколкото да получава”

2 коментара: