Станало събота,
ден за почивка,
ден за тупане на килими и за пране,
ухае терасата на палачинки,
на извряло отдавна в джезвето кафе.
Ще затворя прозореца,
шум не понасям,
също и цвиленето на коне,
не остана тук ни един свестен,
с който на шах да играя поне.
Долу пред блока,
на пейка разкрачена
старци се смеят на вицове за политици.
Тъжна България,
тъжно ми плаче,
и свои, и чужди и удрят плесници.
А Дякона някога
в тефтерчето вписа
въпросителни четири за своя народ
????
Те все още стоят
и все още ни питат,
нима не намираме в тъмното брод.
Още носим
хомота си лъскав
с празнични дрехи и празничен шум,
а животът отзад
по гърба ще ни блъска
да тръгнем най-сетне по новия друм.
Но всички сме зайци,
скрити в шубрака,
и от страх ни треперят ушите,
и ни сплита, със сълзи в очите,
България,
трънен венец за душите.
Много добро стихотворение, наборе!
ОтговорИзтриванеСилно!
Поздравления!
(Аз бих написал "цвилене" вместо "цвиленето", заради ритъма, ама това е незначителна подробност).
Радвам се, че наскоро попаднах на блога ти и много приятно бях изненадан от срещата със словото ти.
Успех!
Благодаря ти за добрия отзив.
ОтговорИзтриванеАз също от скоро попаднах на блога ти.
Имаш много добри попадения.
"Екзорсизъм" е много силно стихотворение.
Поздравления и успех!