ХРИСТИЯНСКА АПОЛОГЕТИКА

ИЗ "МИСЛИ" НА БЛЕЗ ПАСКАЛ

Безсмъртието на душата е нещо толкова важно за нас и толкова дълбоко ни засяга, че трябва да сме станали безчувствени, за да ни е безразлично как точно стои този въпрос. Всичките ни действия и мисли трябва да бъдат насочени съвсем различно в зависимост от това, очаква ли ни вечно блаженство, или не; затова е невъзможно да извършим съзнателно и трезво каквото и да е, без да го съобразим със становището си по този въпрос, и това трябва да бъде нашата крайна цел.

И така, наша главна грижа и пръв дълг е да бъдем наясно по този въпрос, от който зависи цялото ни поведение. Ето защо сред неубедените в правотата на християнската религия аз рязко разграничавам хората, които с все сила се домогват до истината, от онези, които живеят, без да се тревожат от неведението си.

Изпитвам само състрадание към първите, защото те искрено се терзаят от съмнението си, считат го най-голямо нещастие и не жалят усилия, за да се освободят от него, като това е основната и най-сериозната им грижа.

Съвсем различно е отношението ми към онези, които прекарват живота си, без да се замислят за крайната му цел и само защото не намират в себе си достатъчно убедителни доводи, не си дават труд да ги потърсят другаде и да проучат основно дали християнската религия съвпада към наивните вярвания на народа, или, макар и неясна, се опира на много здрави и непоклатими устои.

Подобно нехайство по въпрос, който засяга живо самите тях, безсмъртието им, цялото им битие, по скоро ме ожесточава, отколкото ме трогва. Учудва ме и ме ужасява, струва ми се чудовищно…

Не е необходимо да бъдеш духовно възвисен, за да разбереш, че на този свят няма истинско и трайно задоволство, че всички наши радости са само суета, че мъките ни са безкрайни, и най-сетне смъртта, която ни грози всеки миг, неизбежно ще ни изправи след няколко години пред ужасната необходимост да бъдем завинаги унищожени или злочести.

Няма нищо по-реално и по-страшно от тази необходимост. Можем да се перчим на воля със смелостта си: този завършек очаква и най-славното съществуване. Замислете се над това и кажете после не е ли безспорно, че единственото хубаво нещо в този живот е надеждата за друг живот, че сме щастливи само, доколкото се приближаваме до него и както няма вече беди за хората, които твърдо вярват във вечността, така няма и щастие за ония, които тънат в неведение…

Та нали християнската религия утвърждава именно тези две истини: вродената порочност и изкуплението на Христос. Аз смятам, че ако не могат да докажат изкуплението чрез светостта на поведението си, то поне прекрасно доказват с противоестественото си отношение по този въпрос вродената порочност на човека. ..

Нищо не издава повече крайно умствено безсилие, както неспособността да се осъзнае колко злочест е човек без Бога; нищо не говори повече за лоша душевна нагласа, както нежеланието да се сбъдне обещаното безсмъртие; нищо не е по-низко от дръзкото отричане на Бога. Нека оставят тези кощунства на хората, предопределени по рождение да ги вършат; нека бъдат поне порядъчни хора, ако не могат да бъдат християни; нека признаят в крайна сметка, че само два вида хора могат да бъдат наречени разумни: тези, които служат на Бога с цялото си сърце, защото го познават, и онези, които го търсят с цялото си сърце, защото не го познават.

Колкото до ония, които живеят без да го познават и без да го търсят, те сами не смятат за нужно да се погрижат за себе си, а така са недостойни и за вниманието на другите, и трябва да си преизпълнен с милосърдието на религията, която презират, за да не ги презреш до такава степен, че да ги оставиш на безумието им. Но тъй като тази религия ни принуждава да не отвръщаме поглед от тях, докато са живи, защото Божията милост може да ги просветли и да вярваме, че след време те могат да повярват по-искрено от нас, а самите ние – да изпаднем в тяхното заслепение, длъжни сме да направим за тях всичко, което бихме желали да бъде сторено за нас, ако бяхме на тяхното място, и да ги призовем да се смилят над себе си и да направят поне няколко крачки по пътя на просветлението.