понеделник, 31 януари 2011 г.

БОЛЕН И ЛЕКАР

Из "Езопиада" на Радой Ралин

— От какво се оплаквате? — запитал лекарят пациента.
— Имам висока температура.
— Това е съвсем добре! Организмът ви е млад и силен, та се съпротивява на болестта. На другия ден пациентът пак иде:
— Много се потя.
— Това е много добре. С потта излиза болестта.
На третия ден:
— Отслабнах пет килограма.
— Това е съвсем добре. Организмът се освобождава от излишните тлъстини.
На петия ден му съобщили, че пациентът е умрял.
— Съвсем добре! Той страдаше от неизлечима болест и щеше страшно да се мъчи, ако бе продължил да живее. Голям късмет извади с тази смърт!
— Но с този ваш оптимизъм вие нито един болен няма да стреснете за сериозно лечение.
— А вие искате да го оставя и духом да падне?

неделя, 30 януари 2011 г.

Магарето, натоварено със статуя

 


Из "Езопиада" на Радой Ралин

На едно магаре се паднала честта да пренася статуя от единия край на страната до другия. Това било наистина чест! По целия път всички минувачи и всички жители на селищата правели дълбок поклон. Вярно, че поклонът бил предназначен за бог Аполон, чиято била статуята, но магарето приемало за съвсем естествено половината овации да бъдат за него, като партньор на божеството.
Когато пристигнали до храма и статуята била поставена, магарето поискало да му окачат една табелка с надпис „Заслужило магаре“.
— Но поклоните не бяха за тебе, а за Аполона! — обяснявали му жреците.
— Но ако аз не го пренасях, никой не би му се покланял, нали? — настоявало на своето магарето.
Е, най-после сложили му една табелка.

петък, 28 януари 2011 г.

ИЗ "МИСЛИ" НА БЛЕЗ ПАСКАЛ

v    
Хората, свикнали да преценяват по чувства, не разбират нищо от умозрителните проблеми, защото искат от пръв поглед да ги разберат и не са свикнали да търсят принципите. Другите, обратно, свикнали да разсъждават, изхождайки от принципи, не разбират нищо от сферата на чувствата, защото търсят принципи и не виждат нищо от пръв поглед.
v    
Колкото по интелигентен е човек, толкова повече своеобразие открива у другите хора. За посредственият, всички са еднакви.
v    
Обикновено за нас са по-убедителни не доводите хрумнали другиму, а онези, до които сами сме достигнали.
v    
Ако искате ползотворно да поправите някого и да го убедите, че греши, постарайте се да разберете от коя страна разглежда въпроса, защото обикновено е прав от тази гледна точка; признайте му тази заслуга, но му разкрийте и другата страна, по отношение на която греши. Той ще бъде доволен, защото ще види, че не е сбъркал, а просто не е видял всички страни.
v    
Колко е суетна живописта, предизвикваща възхищение от сходството с оригинала, който никого не възхищава.
v    
Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.
v    
Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!
v    
Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.
v    
Трябва да познаваме себе си; дори и да не стигнем до истината, поне ще внесем ред в собственото си съществуване, а едва ли има нещо по-важно.
v    
Суета на науките. – Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите.
v    
Прекалено много и прекалено малко вино; ако не му дадете никак, няма да може да намери истината; дадете ли му прекалено много, пак няма да успее.

петък, 21 януари 2011 г.

РАЗМИСЛИ СЛЕД СКАНДАЛА



Скандалът със СеРеСе-тата постепенно взе да затихва. Тук-там припламват искри, но като цяло е туширан и навит на руло тоалетна хартия. Ако бях производител на тоалетна хартия, щях да пусна една лимитирана серия с прочутите компроматни записи, поне от любопитство дали българинът ще прояви интерес към този нов вид услуга. Но понеже не съм, се задоволявам само с коментар.
Замислен като грандиозен скандал, СРС-гейт не се състоя като такъв. А трябваше. И не заради министър-председателя Бойко Борисов. Поне не в тази степен. А заради президента Г. Първанов. Защото медиите услужливо изместват истинската причина за скандала.  А тя е обаждане на Г. Първанов до министър-председателя с молба за лобиране за определен човек. Михаил Михов, собственик на пивоварната „Леденика” в Мездра. И както медийно се мразеха президент и премиер и не се поглеждаха в очите, излезе че задкулисно те са плели една и съща кошница. Тази на частните си интереси. Въпросът е защо двама души, които са заклети врагове, в един момент си подават ръцете зад светлините на прожекторите. Защо Борисов би ходатайствал за Първанов. Не е ли абсурдно това. Все още не знаем причината. Най-вероятно всеки един от тях знае за далаверите на другия и за да не се разлайват много кучетата, по-добре да играят по политическите правила, т.е задкулисно.  Но каквато и да е, обществото е излъгано. Новият морал на Герб се срина. Както едно време се срина Новият морал на царя. Всъщност, няма нов морал. Има личен финансов интерес. Няма значение кой за кого е гласувал. Изборните резултати нямат нищо общо с действителността. И както навремето това нещо го провидя Алеко Константинов, сам загубил изборна битка, заради подменени бюлетини,  и извика с гласа на бай Ганъо „И едните и другите са маскари”, така и днес можем смело да повторим същото, защото е истина.  Всъщност истината за българската политика е страшна. А тя е, че няма такава политика. Има интерес. Няма български политици. Истинските политици отдавна не са между живите. Тях най-често ги убиват. Във всяка друга европейска държава този скандал би изкъртил общественото доверие. У нас обаче, не. Пасем си евтини бананки в „Лидъл” и си дундуркаме политическата класа, с ясното съзнание, че ни лъже и ни прави на маймуни.
Какво пък, може и да сме такива.

събота, 15 януари 2011 г.

БАНАНОВА РЕПУБЛИКА



Превърнахме се в бананова република.
Килограм банани в „Лидъл” 78 ст. Кеф за раята. Търговците да му мислят. Продават на загуба, но мен к`во ми е. Нали народът печели. Е, щял да изяде бананите за два дена. Да ги изяде. Нали затова ги е купил. И не вижда същата тая рая, че олиото е поскъпнало, че бензинът е поскъпнал, че доматите са поскъпнали, че хлябът…, че саламът…, че… Нали бананите са евтини, карай да върви.
В банановата република глад. И тука глад.
В банановата република простотия. И тука простотия.
В банановата република един процент много богати и 99 процента бедни. И тука така.
В банановата република има бананова мафия. И у нас има бананова мафия.
В бананова та република подлагат бананова кора. И тук подлагат бананова кора. (Разбирай резила с подслушването)
В банановата република ходят голи. И тук ходим голи. (През лятото) Понеже там винаги е лято.
Мисля, че успях поне да щрихирам сходствата. Ако искате, можете да продължите.

петък, 14 януари 2011 г.

В КВАРТАЛНАТА КРЪЧМА НА ЪГЪЛА

В кварталната кръчма на ъгъла
келнерите играят на сантасе.
Редовният клиент е пиян от мъка,
има водка, но няма мазе.
Свършват играта. Разделят печалбата
с малкото ресто, делено на три.
После пребъркват пияния здравата,
той и без това отдавна спи.

неделя, 9 януари 2011 г.

ДА БЪДА ИЛИ ДА НЕ БЪДА



Аз съм още неродено. И по-добре. Не искам да се пръквам на белия свят. За мен белият свят е тук, вътре, в корема на майка ми. Как хубаво съм се обзавел само. Нищо не ми липсва. Храната ми – храна. Парното ми – парно. Спя си блажено по цял ден и за нищо не мисля. Нямам бърза работа. А другите около мен все бързат. Виждам ги как рипат да излязат. Ама защо, ще попитате. Защото отвън си имат всичко. Чакат ги кошари, играчки, памперси и какви ли не екстри на бебешкото ежедневие.
Нероденото на Стилянова е обзаведено преди още да се роди. Чакат го само да се пръкне и ще му препишат къща на три етажа, с гараж и тавански помещения при това.
            Иванова чака близнаци. И те бързат. Има за какво. Освен апартаменти за всеки един от тях, имат на собствено име сметки в швейцарски банки. Туй долари, евра, франкове, за нищо ги нямат. Бъкани са. Фрашкани са. Парите им с лопата да ги ринеш.
            На Теодорова бебето само да си покаже нослето навън и я обличат като истинска кукла Барби. Баба и е завещала златни накити, а баща и е приготвил изненада – лека кола, Мерцедес. От по-малкия клас. Защото били дамски.
            На Апостолова нероденото още от сега се надува като широколистно дърво през лятото. Защото баща му е генерален директор на голям химически комбинат и ще го стяга за свой заместник. Хак му е!
            Само аз си стоя в коремчето и не бързам за никъде. Родителите ми живеят в гарсониера, 44 квадрата. Имам братче на година и половина, на което трябва да заема кошарата. Но тогава то няма да има къде да спи. Всичко е така наблъскано, че игла да хвърлиш, няма къде да падне. Част от библиотеката използваме за спалня, а в гардероба държим телевизора. И това без да броя кучето Рекси и котката Сара, които непрекъснато се карат за нещо си. И обръщат цялата къща с главата нагоре. Кажете ми, честно ли е да се раждам в такава обстановка. Та аз ще бъда в допълнителна тежест за родителите си. За да сложат за мен втора кошара, трябва да махнат или холовата гарнитура, или шкафа с дрехите, или цветарника, или фотьойлите, или…
Както и да го мисля, моето излизане ще бъде грешка. Никой няма да се зарадва вкъщи. Ситуацията може само да се влоши. Затова ще си лежа тук, вътре, и никъде няма да ходя. Защото докато сме вътре, всички сме равни. Нали така!

събота, 8 януари 2011 г.

ДУЕЛ

Йордан Радичков разказва една интересна случка, станала в някакво родопско селце. Повечето жители на селцето били мохамедани и когато се случело някой да се разболее, веднага тичал при ходжата да го лекува. Не че ходжата много разбирал, а просто защото нямало лекар. В един слънчев септемврийски ден в селцето се появил лекар. Младеж, току-що завършил медицинското си образование, пълен с ентусиазъм и енергия. Спретнал за няколко часа една стаичка в селсъвета и зачакал посетители. Да, ама никой не идвал. Минали ден, два, три – никой. Позаинтересувал се той и разбрал причината. Свикнали хората откакто свят светува все ходжата да ги лекува, нямали вяра на науката, страхували  се. А и ходжата ги заплашвал, че няма да им обърне внимание повече, ако отидат при младия доктор. И това е разбираемо. Ще му секне печалбичката.  А докторът лекувал безплатно. С една дума, заформял се конфликт.    
         Младият медик не искал да остави нещата така и решил да предизвика ходжата. Извикал го един ден на медицински дуел. Показал му един кашон, бръкнал в него и извадил една отровна змия – пепелянка. Направил така, че пепелянката да го ухапе, след което казал на ходжата.
         - Понеже науката е измислила серум, ще победя с него отровата и ще живея. В кашона има още една пепелянка, хвани я, за да те ухапе. Ако с твоите баяния надвиеш на отровата, ще те призная за по-голям лечител от мен и няма да преча на хората да се лекуват при теб.
         Гледката разтърсила ходжата. Той толкова се уплашил, че хукнал презглава да бяга навън. От този ден нататък не посмял да лекува съселяните си. И сам изпращал болните при образования лекар. Науката дала урок на суеверието.

петък, 7 януари 2011 г.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИВАНОВДЕН



Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа"
Йоан 1:23

Йоан, светецът, когото честваме на този ден, беше човек, изпратен от Бога, да доведе хората до покаяние. И по този начин да ги приготви за срещата им с Христос. Днес, благодарение на медиите, а и на църквата, Ивановден се е превърнал в светско шоу. Пълно безумие е да се карат младите хора да се съревновават кой първи ще докопа кръста. В тези ледено-студени води, при тези минусови температури. Това, че някой е хванал първи кръста няма да му донесе бленувано щастие. Нито благодат. Ако няма Бога в сърцето си. Ако преди да извади кръста, не е извадил греха от сърцето си. Ако не е чул вика на Йоан Кръстител за покаяние.
И днес Йоан Кръстител продължава да вика в пустинята. Но за да го чуете, трябва да изгасите телевизора.

четвъртък, 6 януари 2011 г.

ИЗПОВЕД



Да се гмурна в дълбокото,
да разнищя прекрасното,
да се свия на топло,
по – далеч от опасното,
да пътувам в съня си,
да прескачам Олимпи,
да докосвам с дъха си
златни слънчеви лилии
да целувам до тъмно,
да се смея естествено,
да живея на дъното
на моята веселост,
да не вярвам на мистика,
да не късам кокичета,
да потъна до истините
на Христовите притчи.

понеделник, 3 януари 2011 г.

ü     
Облаци ниско
пълзят като лишеи,
смуче денят
от зърната ни млечни,
тръгваме, спираме,
чезнем излишни,
и от себе си
вече отдалечени.