сряда, 23 март 2011 г.

МАРСИАНСКИ ХРОНИКИ

Близо до тенис кортовете в Борисовата градина изневиделица кацна летяща чиния. От нея наизлязоха човечета, напомнящи по цвят и форма мутирали патладжани с антенки. Водачът им се отличаваше с особено достолепен нос и брадавица. Патладжаните се отправиха с бодри подскоци към корта, където играеше министър-председателят.
Както заявиха, посещението им било във връзка с решение на премиера да строи магистрала на Марс. Чрез техни сересета, последен писък на нанотехнологиите, те подслушвали всички заседания на минсъвета и дошли да изкажат възмущението си от грубото вмешателство във вътрешнопланетарните им работи. Заявиха още, че ни изучават отдавна и гледат на нашата планета като на ядреносептична яма - смятали да складират тук балирано отработено ядрено гориво. Техни специалисти направили структурно-дифузно-шашмалогичен анализ на нашите магистрали и констатирали, че срокът им на годност е между 3 и 5 години. Което, казаха те, влиза в противоречие с марсианския им строителен стандарт, според който една магистрала би трябвало да има поне 1000 години гаранция. И дадоха пример с някакъв, дето строил магистрали с подложка от космически прах, но като го хванали, го обесили на антенките му.
И марсианците му се изплезиха с езиците си, които подозрително напомняха USB флашки.
Министър-председателят разбра, че работата е дебела, и заряза в петия сет партия тенис с много важен спонсор. Незабавно свика извънредно заседание на кабинета и сформира кризисен щаб. Звънна на президента да свика КСНС, обади се и на Кристалина Георгиева, на Меркел, на Саркози и Уорлик, като на всички обясняваше да зарежат Либия на произвола на Кадафи, защото държава - пълноправен член на ЕС, е жертва на интерпланетарна инвазия. Обади се и на Цвъчко:
- Видя ли докъде се докарахме, Цецо! Продължавай да ме подслушваш тайно, а да ме целуваш публично, Юда! Мекере Искариотско!
Делегати и министри се събраха в минсъвета. По изрично настояване на марсианците силите за сигурност останаха отвън да се блъскат с репортерките. Марсианците връчиха официална планетарна нота на възмущение и несъгласие относно строителните намерения на министър-председателя. Водачът им с големия нос почна да хока премиера, че магистралите му са като картофени ниви, че кабинетът му е корумпиран и т.н., но най-съмнително стана, когато внезапно поиска сметка и за бетона на софийското метро:
- Аз ви питам, министър-председателю, защо набихте котарака Стенли, а после му дадохте да бърка бетона на метрото?! Един бит бетонобъркач може да направи много поразии!
- Набих го, защото веднъж дъщеря ми се прибра разплакана заради него... - отговори ББ. - А ти, марсиЯНЕцо, нещо взе да ме съмняваш, сякаш съм ти чувал и преди гласчето... Диплома за тракторист имаш ли?...
Премиерът задърпа марсианеца за антенките, за да го демаскира, но оня пусна димка и заедно с делегатите си се пръждоса яко дим.

вторник, 22 март 2011 г.

ЛЯВА И ДЯСНА ОБУВКА



- Човекът обича повече мен! – похвалила се лявата обувка.
- Защо мислиш така – сопнала се дясната. – А не виждаш ли, че мен повече ме лъска.
- Да, но на мен направо ми се радва – продължила лявата обувка.
- В заблуда си – казала дясната – за мен е казвал, че съм му любимка.
И този спор го водили непрекъснато.
Случило се така, че както си вървял по пътя, едната обувка на човека се скъсала. Той я събул, огледал я и като видял, че за нищо не става, събул и здравата обувка и ги изхвърлил в най-близкият контейнер.

четвъртък, 17 март 2011 г.

НАПРЕД КЪМ МАРСОВО ПОЛЕ


Премиерът настани удобно широкоплещестата си фигура на стола и отвори бутилка минерална вода с извънредно приятно име - като роден край, като бащина стряха и майчина нянка. Министрите от кабинета, насядали около заседателната маса, с благоговение следяха всеки негов жест.
- Ей това се казва вода! - каза премиерът, посочвайки бутилката. - Пред тая вода другите приличат на чешмяни утайки и мирова скръб. Съгласни ли сте?
- Съгласни сме! - отговориха министрите в хор.
- Всъщност не съм ви събрал тук, за да обсъждаме качествата на минералната вода, а заради нещо много по-значимо, нещо, да си имаме уважението, фундаментално! Дори повече - конфундаментално и конгениално. Това ми е мечта още от Тодоровден и искам да я споделя с вас.
Министрите наостриха уши като бръснарски ножчета.
- Знаете, че "Тракия" вече е готова на чакъл, вървят процедурите за "Струма" и "Марица", на "Хемус" почти няма проститутки, нали така?
- Тъй вярно! - звънна хорът на министрите.
- Толкова време, енергия, ресурси, всичко вложихме в това, дадохме всичко от себе си, крадейки от съня си и откъдето може. И понеже сме набрали скорост, смятам да ви предложа да продължим със същия темп и занапред. Какво ще кажете?
Министърът на регионалното развитие усети, че се унася, затова пукна един балон с дъвката си, за да се разсъни, смръкна малко амоняк за концентрация, погледна мило премиера си и рече:
- Но вие знаете, че плановете се изпълняват в срок, pacta servanda sunt*, сиреч пак ти сервират сухо. "Люлин" закъснява в рамките на статистико-популистическата грешка, но ще завършим всичко предсрочно, стига да прецизираме сроковете. И ето я страната ни - омагистралчена докрай. И като освободим страната от инфраструктурните проблеми, къде ще насочите кинетичната и харизматичната си енергия?
- Ще ида да инфраструктурирам други планети! За да не губим темпо и форма, ще построим една магистрала на Марс. Какво ще кажете?
В залата настъпи леко оживление. Някои министри вежливо се изсмяха, а други се сръгаха дискретно с лакти.
- Но там няма живот, г-н премиер! - прошумоля министърът на икономиката.
- Защото няма магистрали! - репликира незабавно премиерът. - Животът се върти около магистралите. Като направим магистрала, като направим и една спортна зала, ще видите как ще се оживи Марс. Магистралите са коронарните артерии на един цивилизационен организъм, а спортните зали правят този организъм красив, атлетичен, фотогеничен, телегеничен, абе като мене. Както са казали древните: здрав дух и здраво тяло - едно прекрасно цяло.
- А транспортните разходи? - обади се министърът на съобщенията. - От Земята до Марс са 80 милиона километра, и то веднъж на 26 месеца. А горивата поскъпват.
- Помислил съм за всичко. Обещах на руснаците да им подаря "Белене", пък те да ни подкрепят в усвояването на Космоса. Руският ми колега приветства идеята ми и я нарече "невъобразима". Вика ми: "Ти дай "Белене", пък за Космоса нямай грижи". Това е голямо признание за страната! Да си го вземат тоя гьол, да си го бият в сеизмичните кратуни, аз повече няма да се разправям с него! Главата ме заболя по три пъти на ден да го спирам и пускам тоя пусти ядреноенергиен проект, да го вземат руснаците макар.
- Ако това се случи - обади се накрая и финансовият министър, - аз ви обещавам, г-н премиер, че на пенсионерите ще отпускам всеки месец по една безплатна маслинка от пица.
- Така ми говори, момче! Веднъж да стоплиш и ти моето сърце. Моля всички да се почерпите с по една студена минерална вода и да закриваме заседянката.
_____
* Лат. - Договорите трябва да се спазват.

вторник, 8 март 2011 г.

ПРЕБРОИТЕЛИ



-  Добър ден, госпожо! Ние сме преброители. Та един вид идваме да ви броим, нали разбирате! Чули сте за нас по телевизията. Ще ви задаваме въпроси, а вие ще трябва да ни отговаряте.
- Тъй, тъй! – намества очилата си госпожата, за да види по-добре дали не са някои айдуци, та да ги разкара. За всеки случай пуска предпазливо. – То човек какво ли не чува по телевизията. А вие комшията преброихте ли го?  - И показва с поглед съседната къща.
- Кой, Стратиев ли? Преброихме го – весело се озъбват преброителите. – Голям зевзек е той. Цял час го преброявахме.
- Той няма нищо пък цял час ви е отнел. -  промърморва жената и заема отбранителна конгфу поза.- И сега сигурно ще ме питате нещо!
- Да, ще ви питаме какъв ви е месечния доход?
- Трябва ли да ви казвам авоарите в чужди банки?
- Ако има такива, да.
- Е, лошото е, че нямам такива, но вие питайте. Всичко ще ви кажа аз.
- Ами какъв ви е месечният доход?
- Малък, много малък, да знаете, че парите не ми стигат изобщо. Днес дигнали с пет стотинки сиренето, салама с шест, маслините с не знам колко си, тоя моя доход вече за нищо не става. Като сложа и скъпите лекарства, какъв ти доход, на нулата, че и под нулата излизам.
- Все пак взимате пенсия навярно.
- Пенсията я взема сина. И на него не му стигат парите. Изплаща хотел.
- Моля. Какъв хотел изплаща.
- Най-обикновен, триетажен, на морето. Купи си го на старо, но в добро състояние.
- Това е много интересно. Ще стигнем и до сина ви. Сега се интересуваме от вас.
- Е, питайте тогава.
- Вие работите ли нещо?
- Не, пенсионерка съм. Баба Пенка ми викат. И вие така може да ми викате.
- Бабо, Пенке! Длъжни сме да ви питаме за етноса. Като как се самоопределяте.
- Как да се самоопределям. Аз съм си аз. Баба Пенка, пенсионерка. Сама съм, мъжът ми почина преди десет години. Друго няма.
- Като каква се възприемате – като българка, като туркиня, като циганка…като…!
- Определям се като проста жена. Нямам даже основно образование. Аз и с циганите се разбирам, и с турците, и даже с евреите. Разбирам се и с магазинера Тотю, щото съм натрупала при него цял тефтер с вересии. Кога ще ги плащам, не си го и представям.
- Колко пъти сте се омъжвали?
- Как колко, един път. Вие мен за каква ме имате! Ако ще се обиждаме, айде, вратата и да ви няма. Колко пъти съм се била омъжвала. На повлекана ли ви приличам. Или на някоя раздърпана кикимора, дето гледа какво да съблече от себе си, а не какво да облече. Аз може да съм старомодна, но не съм такава…нали разбирате.
- Имате ли телевизор и какви предавания най-често гледате?
- Имам кабелна телевизия, но гледам само турските сериали. За Мехмед, за Инджи, много си ги обичам тях. Жалко, че наистина не се ожениха, щото оная мръсница, сестра й, й върти мръсни номера, но тя е много умна и ще разбере накрая всичко. За Инджито говоря. Вие нали ги гледате.
- Е, чак пък да ги гледаме. – сумти нервно единия от преброителите. – Гледането на телевизия е празна работа. Суета на суетите!
- А какво ще кажете за Хайрие, от Листопад, каква жена само. Да роди цели пет деца и да ги изучи, да ги възпита и как и се отплащат за това.
- Не ги гледам. – събира очи преброителят.
- А, сигурно много работите и нямате време за телевизия. Може пък да живеете на квартира. Или си имате собствено жилище?
- Имам си мое жилище и даже съм го изплатил.
- А какви доходи имате на месец.- пита баба Пенка.
- Имам прилични доходи…! Ей, чакайте малко, въпросите задавам аз , а вие само отговаряте.
- Ми хайде питайте, де, що не питате? От кога ви чакам! Де да знам, че е толкова просто, та да стана и аз преброител.