вторник, 8 март 2011 г.

ПРЕБРОИТЕЛИ



-  Добър ден, госпожо! Ние сме преброители. Та един вид идваме да ви броим, нали разбирате! Чули сте за нас по телевизията. Ще ви задаваме въпроси, а вие ще трябва да ни отговаряте.
- Тъй, тъй! – намества очилата си госпожата, за да види по-добре дали не са някои айдуци, та да ги разкара. За всеки случай пуска предпазливо. – То човек какво ли не чува по телевизията. А вие комшията преброихте ли го?  - И показва с поглед съседната къща.
- Кой, Стратиев ли? Преброихме го – весело се озъбват преброителите. – Голям зевзек е той. Цял час го преброявахме.
- Той няма нищо пък цял час ви е отнел. -  промърморва жената и заема отбранителна конгфу поза.- И сега сигурно ще ме питате нещо!
- Да, ще ви питаме какъв ви е месечния доход?
- Трябва ли да ви казвам авоарите в чужди банки?
- Ако има такива, да.
- Е, лошото е, че нямам такива, но вие питайте. Всичко ще ви кажа аз.
- Ами какъв ви е месечният доход?
- Малък, много малък, да знаете, че парите не ми стигат изобщо. Днес дигнали с пет стотинки сиренето, салама с шест, маслините с не знам колко си, тоя моя доход вече за нищо не става. Като сложа и скъпите лекарства, какъв ти доход, на нулата, че и под нулата излизам.
- Все пак взимате пенсия навярно.
- Пенсията я взема сина. И на него не му стигат парите. Изплаща хотел.
- Моля. Какъв хотел изплаща.
- Най-обикновен, триетажен, на морето. Купи си го на старо, но в добро състояние.
- Това е много интересно. Ще стигнем и до сина ви. Сега се интересуваме от вас.
- Е, питайте тогава.
- Вие работите ли нещо?
- Не, пенсионерка съм. Баба Пенка ми викат. И вие така може да ми викате.
- Бабо, Пенке! Длъжни сме да ви питаме за етноса. Като как се самоопределяте.
- Как да се самоопределям. Аз съм си аз. Баба Пенка, пенсионерка. Сама съм, мъжът ми почина преди десет години. Друго няма.
- Като каква се възприемате – като българка, като туркиня, като циганка…като…!
- Определям се като проста жена. Нямам даже основно образование. Аз и с циганите се разбирам, и с турците, и даже с евреите. Разбирам се и с магазинера Тотю, щото съм натрупала при него цял тефтер с вересии. Кога ще ги плащам, не си го и представям.
- Колко пъти сте се омъжвали?
- Как колко, един път. Вие мен за каква ме имате! Ако ще се обиждаме, айде, вратата и да ви няма. Колко пъти съм се била омъжвала. На повлекана ли ви приличам. Или на някоя раздърпана кикимора, дето гледа какво да съблече от себе си, а не какво да облече. Аз може да съм старомодна, но не съм такава…нали разбирате.
- Имате ли телевизор и какви предавания най-често гледате?
- Имам кабелна телевизия, но гледам само турските сериали. За Мехмед, за Инджи, много си ги обичам тях. Жалко, че наистина не се ожениха, щото оная мръсница, сестра й, й върти мръсни номера, но тя е много умна и ще разбере накрая всичко. За Инджито говоря. Вие нали ги гледате.
- Е, чак пък да ги гледаме. – сумти нервно единия от преброителите. – Гледането на телевизия е празна работа. Суета на суетите!
- А какво ще кажете за Хайрие, от Листопад, каква жена само. Да роди цели пет деца и да ги изучи, да ги възпита и как и се отплащат за това.
- Не ги гледам. – събира очи преброителят.
- А, сигурно много работите и нямате време за телевизия. Може пък да живеете на квартира. Или си имате собствено жилище?
- Имам си мое жилище и даже съм го изплатил.
- А какви доходи имате на месец.- пита баба Пенка.
- Имам прилични доходи…! Ей, чакайте малко, въпросите задавам аз , а вие само отговаряте.
- Ми хайде питайте, де, що не питате? От кога ви чакам! Де да знам, че е толкова просто, та да стана и аз преброител.

1 коментар: