ПРЕБРОИТЕЛИ

-  Добър ден, госпожо! Ние сме преброители. Та един вид идваме да ви броим, нали разбирате! Чули сте за нас по телевизията. Ще ви задаваме въпроси, а вие ще трябва да ни отговаряте.

- Тъй, тъй! – намества очилата си госпожата, за да види по-добре дали не са някои айдуци, та да ги разкара. За всеки случай пуска предпазливо. – То човек какво ли не чува по телевизията. А вие комшията преброихте ли го?  - И показва с поглед съседната къща.

- Кой, Стратиев ли? Преброихме го – весело се озъбват преброителите. – Голям зевзек е той. Цял час го преброявахме.

- Той няма нищо пък цял час ви е отнел. -  промърморва жената и заема отбранителна конгфу поза.- И сега сигурно ще ме питате нещо!

- Да, ще ви питаме какъв ви е месечния доход?

- Трябва ли да ви казвам авоарите в чужди банки?

- Ако има такива, да.

- Е, лошото е, че нямам такива, но вие питайте. Всичко ще ви кажа аз.

- Ами какъв ви е месечният доход?

- Малък, много малък, да знаете, че парите не ми стигат изобщо. Днес дигнали с пет стотинки сиренето, салама с шест, маслините с не знам колко си, тоя моя доход вече за нищо не става. Като сложа и скъпите лекарства, какъв ти доход, на нулата, че и под нулата излизам.

- Все пак взимате пенсия навярно.

- Пенсията я взема сина. И на него не му стигат парите. Изплаща хотел.

- Моля. Какъв хотел изплаща.

- Най-обикновен, триетажен, на морето. Купи си го на старо, но в добро състояние.

- Това е много интересно. Ще стигнем и до сина ви. Сега се интересуваме от вас.

- Е, питайте тогава.

- Вие работите ли нещо?

- Не, пенсионерка съм. Баба Пенка ми викат. И вие така може да ми викате.

- Бабо, Пенке! Длъжни сме да ви питаме за етноса. Като как се самоопределяте.

- Как да се самоопределям. Аз съм си аз. Баба Пенка, пенсионерка. Сама съм, мъжът ми почина преди десет години. Друго няма.

- Като каква се възприемате – като българка, като туркиня, като циганка…като…!

- Определям се като проста жена. Нямам даже основно образование. Аз и с циганите се разбирам, и с турците, и даже с евреите. Разбирам се и с магазинера Тотю, щото съм натрупала при него цял тефтер с вересии. Кога ще ги плащам, не си го и представям.

- Колко пъти сте се омъжвали?

- Как колко, един път. Вие мен за каква ме имате! Ако ще се обиждаме, айде, вратата и да ви няма. Колко пъти съм се била омъжвала. На повлекана ли ви приличам. Или на някоя раздърпана кикимора, дето гледа какво да съблече от себе си, а не какво да облече. Аз може да съм старомодна, но не съм такава…нали разбирате.

- Имате ли телевизор и какви предавания най-често гледате?

- Имам кабелна телевизия, но гледам само турските сериали. За Мехмед, за Инджи, много си ги обичам тях. Жалко, че наистина не се ожениха, щото оная мръсница, сестра й, й върти мръсни номера, но тя е много умна и ще разбере накрая всичко. За Инджито говоря. Вие нали ги гледате.

- Е, чак пък да ги гледаме. – сумти нервно единия от преброителите. – Гледането на телевизия е празна работа. Суета на суетите!

- А какво ще кажете за Хайрие, от Листопад, каква жена само. Да роди цели пет деца и да ги изучи, да ги възпита и как и се отплащат за това.

- Не ги гледам. – събира очи преброителят.

- А, сигурно много работите и нямате време за телевизия. Може пък да живеете на квартира. Или си имате собствено жилище?

- Имам си мое жилище и даже съм го изплатил.

- А какви доходи имате на месец.- пита баба Пенка.

- Имам прилични доходи…! Ей, чакайте малко, въпросите задавам аз , а вие само отговаряте.

- Ми хайде питайте, де, що не питате? От кога ви чакам! Де да знам, че е толкова просто, та да стана и аз преброител.