неделя, 29 май 2011 г.

ИЗ ЖИВОТА НА ДУПКЕСТАН



Але-хоп!
Ама, че държава сме! Както е казал поетът – „като една човешка длан”. Но е забравил да добави – „осеяна с дупки” Защото това, което тогава е било само поетическа метафора, днес си е самата прозаична истина.
В Германия преди време един баварец излезе с предложение всеки порядъчен гражданин да си закупи по една дупка и да си я стопанисва. Цената на покупката е символична, колкото да се знае, че дупката е на някой. Държавата изготвя за целта съответния знак, на който е нарисувана дупка и пише името на собственика.
Колко просто и красиво!
Защо да не внедрим идеята и у нас. Дори е за препоръчване, защото ако в Германия  има 15-20 дупки, у нас те са хиляди. За целта дори предлагам да се създаде ново министерство на дупките. Чиновниците от това министерство веднага могат да се заемат с продажбата на дупки и дори да създадат нова пътна карта на страната, на която освен магистрали и други пътища, се обозначат и дупките. Първо, това ще улесни водачите по пътищата, които ще се ориентират лесно в дупчестата обстановка, което пък ще спести много нерви и пари за ремонт по автомобилите.  Второ, собственикът на дупката ще бъде зачислен в общината по надлежния ред, което означава, че освен всичко, ще трябва да внася и годишен данък дупка. Парите от този данък и от покупката на дупката  отиват в специален фонд „Дупки”. С парите от този фонд ще се асфалтират дупките или ще се закърпва някоя дупка в бюджета. По преценка на финансовия министър. Трето, ефектът от това ще бъде увеличен приток на чуждестранни туристи, които ще искат да се уверят със собствените си очи, че такова нещо се случва в ХХІ век в държава, членка на Европейския съюз и НАТО. Четвърто, децата ще бъдат възпитавани още от най-ранна детска възраст в любов към дупките. Пето, някои от по-сполучливите дупки биха могли да се превърнат в музеен експонат, нещо като туристическа атракция и да бъдат включени от туроператорските фирми за задължително посещение. В близост до дупката може да се построи ресторант, а там където предполага и хотел, за да могат развълнуваните туристи да се наслаждават по-дълго на култовото място. Екскурзоводите ще разказват историята на дупката и от колко превозни средства са останали експонати в нея. Шесто, от родната кинематография биха могли да направят продължение на един сериал от близкото минало, с работно заглавие  „Ние сме на всяка дупка”. Седмо, в университета може да се въведе нова дисциплина „Психология на дупката” или „Основи на дупкологията” На всички завършили е гарантирана работа в новосформирания Център за мониторинг и управление на дупките. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. По-важното е да се гледа на него като на въпрос от национално значение, защото той пряко е свързан с националната сигурност на държавата. Нека заедно се обединим около дупките, за да не се превърне България в дупка на картата на Европа.
Але-хоп!

четвъртък, 19 май 2011 г.

ПРОБИВ В СИСТЕМАТА

- Шефе - обърна се сержантът към своя пряк началник, - имаме лоши новини!
- Още като станах тази сутрин с левия крак, и разбрах, че нещо лошо ще се случи. Много добре знаеш, че лошите новини не се харесват на началниците горе - каза капитанът и посочи с пръст.
- Затова идвам първо при вас!
- Е, казвай, не ме дръж в безтегловност! - сопна се началникът.
- Някой току-що е направил пробив в системата за сигурност. Засякохме в скайп трансфер на числа и знаци, които точ в точ повтарят кодовете ни за достъп до най-най-най-секретните данни, които няма право да чете дори Президентът! Трансферът е между профили с никове Nick_02 и Pi4_02. Това пък са паролите до папките с компромати - това е откровена провокация на невидим и вероятно опасен противник!
- Пробив в системата! - бръчките по челото на капитана заиграха като телевизор, който търси сигнал. - Невидима заплаха... Пръкнал се е някой нов Асандж, но по-зъл и по-гениален! Тествахме системата хиляда пъти с най-добрите щатни хакери на Пентагона и всичко беше перфектно. Ти сигурен ли си в това, което казваш?
- Напълно! - отговори сержантът и подаде данните, потвърждаващи пробива в системата за сигурност на Пентагона.
Капки пот избиха по сбръчканото лице стария боец. Той ги обърса и извика помощниците си. След минута тримата козируваха пред него.
- Как ще ми обясните това? - показа им той разпечатките от разузнаването. - Нали системата беше безупречна! Нали давахте пълни гаранции за сигурност! Кажете ми, ако сте синове на Съединените щати, къде сбъркахте? Ако трябва, системата да се тества още сто хиляди пъти, но искам отговор... Но това после, а сега ми дайте айпитата на двата скайпа, по които са изтекли кодовете и да действаме. Проверете дали няма някакви шменти капели с прескачане на сървъри и тинтири-минтири. Ако не овладеем положението до час-два, ще трябва да докладвам горе и мисля, че си давате сметка какви ще са последствията!
- Но, шефе! - обади се един от помощниците. - По принцип няма опасност от пробив дори теоретично, а как...
- Оставете теорията на теоретиците - сопна се капитанът. - Току-що някой е направил практически пробив в системата. Това означава, че е разбил кода за достъп и националната сигурност е застрашена, а за нашите отговорни постове не ми се и говори. Действайте... Now!
...Неизвестният извършител действаше от територията на България, в района на с. Голямо ливаде. За случая беше уведомен американският посланик в България, той от своя страна уведоми министъра на вътрешните работи на страната. Беше вдигнат спешно екип от антимафиоти, които след минути влязоха с гръм и трясък в селска къща, където завариха баба Пенка и нейното внуче, Николайчо. Баба Пенка тъкмо беше сготвила смилянски фасул в глинено гърне и си тананикаше стари градски, а малкият Николайчо си решаваше задачите от сборника по математика за трети клас.
Малкият бе закачен на закачалката да не пречи и висна на тирантите си, бабата подгони антимафиотите с черпака, обезвреди ги и след първоначалната суматоха лека-полека нещата се изясниха...
Николайчо си чател със своя приятел Краси, който живее с техните във Вашингтон (в тях протече аналогична операция на американските служби). Изпратил Николайчо отговорите на задачите, за да провери дали е решавал правилно, тия пък отговори по прищявка на съдбата пробиват кодовете за сигурност на Пентагона. По-късно се изясни, че тези задачи са всъщност нерешими...
Американският посланик отправи протестна нота към българската страна с настояване в бъдеще да не се допускат нерешими задачи в сборниците по математика, а авторите, които не се съобразят с това, да бъдат наказвани с цялата строгост на закона, стига България да е преодоляла слабостите на съдебната система на две скорости. В Пентагона смениха кодовете, а баба Пенка подбра антимафиотите да й поправят вратите и да подредят след екшъна, който всъщност достави неизразимо удоволствие на Николайчо, макар да го изгледа, висящ на тирантите си.
После дружно ядоха с най-голям апетит боба на баба Пенка, накрая поискаха и рецептата и всички се снимаха за спомен на едно диванче.

Публикувано във в. "Сега" - 19.05.2011.

понеделник, 2 май 2011 г.

ПЪРВОМАЙСКИ ПОДХОД

 Ненчо Добрев, Иво Балев



Враца. Тържество по повод 90-годишнината от основаването на футболния клуб "Ботев" Враца ще се проведе днес...
От 17:30 часа на стадион Христо Ботев" започва приятелски мач между ветерани на "Ботев" Враца и сборен клуб от ветерани на софийските клубове. Участие в мача вземат министър-председателят Бойко Борисов, министрите Тотю Младенов и Мирослав Найденов.
01 май 2011 07:38 Агенция "Фокус"

***
Вчера в късния следобед тъмен субект в шлифер и каскет, влезе в редакцията и остави флашка, придавайки си такъв образ, сякаш ни завещава Мойсеевите скрижали.
Прослушахме файла от флашката - оказа се извънредно заседание на кабинета, проведено в паузата между първо и второ полувреме на горецитирания футболен мач с участието на ветерани, министри и премиер.
Следва стенограма от заседанието.
***
БоБо: Министри, събрал съм ви в тази ухаеща на мъжка пот съблекалня, за да ви споделя мислите си във връзка с днешния празник на труда - първи май, неделя. Ние отбелязваме Деня с труд, но аз искам да помислим с тая глава (чува се почукване на дърво), как да направим празника привлекателен и за българския народ, прочут с трудолюбието си, което споменавам не от популистки съображения, а защото съдя по себе си. Аз се трудя навръх 1 май, ето вие също опъвате каиша като едни достойни синове на работническата класа.
След падането на социализма 1 май продължи да е официален празник, но държавната власт изостави ангажимента си към трудещите се, които не са изгубили желанието си да манифестират своята работническа солидарност. Този празник е червен, дума да няма, Знаете, че Комунистическата партия мен ме е травмирала още от свинскомасления ми период, но ние не можем с лека ръка да отхвърлим доброто от ония времена. Ето аз виждам желанието на моя народ да излезе по улиците и шосетата в този макар дъждовен ден.
Тричко Тричков*: Тия, да ви кажа, протестират срещу цените на горивата...
БоБо: Трай бе, шушумиго, това не са протестанти, а манифестанти! Винаги съм казвал, че единственият проблем на правителството е лошата комуникация, а ти си с последно предупреждение. Мери си артикулациите.
Tzv Tzv: Нашият премиер е забележителен с това, че постоянно мисли за народа си. С едната ръка рита благотворително, с другата мисли за народа си.
БоБо (обидено): Но казват, че не съм слънце - да огрея навсякъде.
Тричко: Слънце сте, г-н премиер - вие ту изгрявате над "Белене", ту залязвате. И слънчевият диск цопна в мътните води на гьола, ако позволите да ви възпея по тоя начин, за да загладя неприятното впечатление отпреди малко.
БоБо: Какво?! Някой каза ли нещо?!
Ал-Рашидов: Колегата Трайков потвърди моята теза, че както човекът изпитва потребност от изящното, така и държавата има нужда от национална култура. Трудът на твореца е ужасен, тежък, неблагодарен. Гърчиш се като змия на жарава, пари харчиш, напъваш се и никак не можеш да знаеш - шедьовър ли ще снесеш, или поредното унило изпражнение. Това във връзка с деня на труда го казвам.
Росен Олелиев: А според мен колегата Тричко казва, че само вие сте способен да огреете навсякъде. Вие сте откривател и както откривате магистрални лотове, така ще преоткриете Първи май. Ще ви направим хубаво тържество с рязане на ленти и моми с питки.
Tzv Tzv: Моите момчета ще се погрижат за излезлите по улиците да почувстват духа на празника и да осъзнаят, че са на манифестация, независимо какви идеи са имали. Заедно с транспортния, военния и земеделския министър ще подредим - цивилни автомобили, таксита, маршрутки, автобуси, тирове, селскостопанска техника, военни установки и най-накрая - страшилището на южните морета - фрегатата "Дръзки"; ще я прекараме и нея по жълтите павета, колко му е. Човешкият фактор ще го строим със социалния министър - фермери, безработни, циркаджии, безработни, каруцари, безработни и т.н. Аз ви виждам, г-н председателю, как приемате парада на официалната трибуна, а от дясната ви страна стои един добър приятел, от когото зависи изпълнението на националния бюджет...
БоБо: Хубави идеи давате, момчета, само че за догодина, днеска няма да стане. А сега, раз-два, паузата свърши, да размърдаме старите си кокали и да идем да си довършим мачлето, че работата нас чака, няма кой друг да ни я свърши!
_________
* Министър от кабинета, известен с това, че публично са му правили тричане.

Публикувано във в."Сега" на 02.05.2011 г.