четвъртък, 19 май 2011 г.

ПРОБИВ В СИСТЕМАТА

- Шефе - обърна се сержантът към своя пряк началник, - имаме лоши новини!
- Още като станах тази сутрин с левия крак, и разбрах, че нещо лошо ще се случи. Много добре знаеш, че лошите новини не се харесват на началниците горе - каза капитанът и посочи с пръст.
- Затова идвам първо при вас!
- Е, казвай, не ме дръж в безтегловност! - сопна се началникът.
- Някой току-що е направил пробив в системата за сигурност. Засякохме в скайп трансфер на числа и знаци, които точ в точ повтарят кодовете ни за достъп до най-най-най-секретните данни, които няма право да чете дори Президентът! Трансферът е между профили с никове Nick_02 и Pi4_02. Това пък са паролите до папките с компромати - това е откровена провокация на невидим и вероятно опасен противник!
- Пробив в системата! - бръчките по челото на капитана заиграха като телевизор, който търси сигнал. - Невидима заплаха... Пръкнал се е някой нов Асандж, но по-зъл и по-гениален! Тествахме системата хиляда пъти с най-добрите щатни хакери на Пентагона и всичко беше перфектно. Ти сигурен ли си в това, което казваш?
- Напълно! - отговори сержантът и подаде данните, потвърждаващи пробива в системата за сигурност на Пентагона.
Капки пот избиха по сбръчканото лице стария боец. Той ги обърса и извика помощниците си. След минута тримата козируваха пред него.
- Как ще ми обясните това? - показа им той разпечатките от разузнаването. - Нали системата беше безупречна! Нали давахте пълни гаранции за сигурност! Кажете ми, ако сте синове на Съединените щати, къде сбъркахте? Ако трябва, системата да се тества още сто хиляди пъти, но искам отговор... Но това после, а сега ми дайте айпитата на двата скайпа, по които са изтекли кодовете и да действаме. Проверете дали няма някакви шменти капели с прескачане на сървъри и тинтири-минтири. Ако не овладеем положението до час-два, ще трябва да докладвам горе и мисля, че си давате сметка какви ще са последствията!
- Но, шефе! - обади се един от помощниците. - По принцип няма опасност от пробив дори теоретично, а как...
- Оставете теорията на теоретиците - сопна се капитанът. - Току-що някой е направил практически пробив в системата. Това означава, че е разбил кода за достъп и националната сигурност е застрашена, а за нашите отговорни постове не ми се и говори. Действайте... Now!
...Неизвестният извършител действаше от територията на България, в района на с. Голямо ливаде. За случая беше уведомен американският посланик в България, той от своя страна уведоми министъра на вътрешните работи на страната. Беше вдигнат спешно екип от антимафиоти, които след минути влязоха с гръм и трясък в селска къща, където завариха баба Пенка и нейното внуче, Николайчо. Баба Пенка тъкмо беше сготвила смилянски фасул в глинено гърне и си тананикаше стари градски, а малкият Николайчо си решаваше задачите от сборника по математика за трети клас.
Малкият бе закачен на закачалката да не пречи и висна на тирантите си, бабата подгони антимафиотите с черпака, обезвреди ги и след първоначалната суматоха лека-полека нещата се изясниха...
Николайчо си чател със своя приятел Краси, който живее с техните във Вашингтон (в тях протече аналогична операция на американските служби). Изпратил Николайчо отговорите на задачите, за да провери дали е решавал правилно, тия пък отговори по прищявка на съдбата пробиват кодовете за сигурност на Пентагона. По-късно се изясни, че тези задачи са всъщност нерешими...
Американският посланик отправи протестна нота към българската страна с настояване в бъдеще да не се допускат нерешими задачи в сборниците по математика, а авторите, които не се съобразят с това, да бъдат наказвани с цялата строгост на закона, стига България да е преодоляла слабостите на съдебната система на две скорости. В Пентагона смениха кодовете, а баба Пенка подбра антимафиотите да й поправят вратите и да подредят след екшъна, който всъщност достави неизразимо удоволствие на Николайчо, макар да го изгледа, висящ на тирантите си.
После дружно ядоха с най-голям апетит боба на баба Пенка, накрая поискаха и рецептата и всички се снимаха за спомен на едно диванче.

Публикувано във в. "Сега" - 19.05.2011.

Няма коментари:

Публикуване на коментар