понеделник, 13 юни 2011 г.

ГЛУПАВ СЪН - НОЩ СЛЕД НОЩ

- Докторе - казва току-що влезлият пациент - от известно време насам имам проблеми със съня.
- В какъв смисъл? - пита докторът. - Спите повече или по-малко?
- Спя по два-три часа максимум - оплаква се пациентът. И сънувам ужасни неща.
- Лошо! - казва докторът. - Дайте да ви чукна коленете.
Пациентът вдига крачол.
- Лошо - казва докторът, след като проверява рефлексите. - Съблечете се да ви преслушам... Дишайте!
Пациентът диша.
- Не дишайте!
Пациентът не диша.
- Лошо - казва докторът. - Я легнете за една кардиограма... Лошо! Лошо - дълбокомислено заключва той. - Имате аритмия и може би исхемична болест, но не това е основният ви проблем.
- Аритмия викаш... - чеше се там, дето не го сърби пациентът. - И това не е всичко, викаш... Сигурно става така, защото в малкото време, в което спя, сънувам само магистрали.
- Сънувате магистрали! - повдига вежди докторът.
- Да. Едната вечер сънувам магистрала "Тракия", на другата - магистрала "Люлин", на третата - магистрала "Хемус"... И така, всяка вечер сънувам по една магистрала.
- И какво толкова им сънувате на тези магистрали.
- Сънувам ги, че са готови, а по тях не се движат автомобили.
- И защо по тях не се движат автомобили? - пита специалистът. - Нали са готови!
- Ами заради горивото... Скъпо било...
- Е, и!
- Ами хората вървят пеша по магистралите.
- Но това не е позволено от Правилника за движение - възразява докторът.
- Знам - казва пациентът. - Но в съня ми е така. Вървят на върволици като три синджира с роби, както се пее в песента.
- Е, чак като три синджира с роби... Твърде интересен, но всъщност доста глупав сън.
- Сам разбирам, че е глупав, но не мога да се отърва от него... Някои хора припадат от горещината, а чешмички с вода край магистралите няма. Има само бензиностанции, а по разклоните ме дебнат кандидат-министри.
- Да, това е често срещан мотив: жаден си насън и не можеш да се напиеш. Прегръщаш жена, превръща се в демон... Но нали на бензиностанциите има вода? - връща се пак на съня лекарят.
- Не дават вода, без да се зареди с гориво. Пък хората нали са пеша...
- Тъй, тъй! И какво сънувате още...
- Сънувам, че магистралите нямат край. Тези, които са тръгнали от София за морето, стигат някъде до Пловдив и повече не могат да продължат. Най-издръжливите стигат до към Стара Загора и там припадат.
- Припадат значи. И кой ги кара да ходят? - недоумява лекарят.
- Нямам представа. Може би, защото такава инфраструктура като блян все трябва да се ползва някак. Но припадат от умора. Линейките стоят до магистралите и чакат хората да припаднат. Защото по магистралата не бива да става задръстване... Нали разбирате?
- Разбирам, но и това е доста глупаво, с извинение.
- Та който припадне, в линейката и веднага в болницата. Лошото е, че свободни места в болниците няма. Нафрашкани са до коридорите и стълбищата с магистрални пешеходци.
- И какво правим в такъв случай?
- Трябва да правим нов вид болници - магистрални.
- Виждате ли положителен изход от положението?
- Да. Като сменим премиера, всичко ще си дойде на мястото - поглежда дяволито пациентът.
- Ех - въздиша лекарят. - Знам, че не страдате от политически конюнктивит, а само ме тествате за вярност.
- Ех, докторе, страшен си мозък, но трябва да ми предпишеш нещо. Не искам да сънувам повече пешеходни магистрали.
- За съжаление, такива хапчета все още няма открити.
- Значи, докато съм жив, ще сънувам магистрали?
- Не, обратно - коригира го докторът. - Докато сънувате магистрали, ще сте жив.
- Това звучи по-добре.
- Така е, уверявам ви.

Публикувано във в. "Сега", 13.06.2011 г.

1 коментар: