четвъртък, 14 юли 2011 г.

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ ІІ



Тримата квартални дружки – бай Петко, Тенката и Спиро, пак са седнали в кафенето на Ленчето и бистрят политиката.
- Щели да проверяват на президента ловните му трофеи. Пише го на първа страница с ей такива букви. -  подема разговора Тенката. – Абе, Спиро, ти като си авджия, я ми кажи, отстрелвал ли си някога архар?
Спиро се чеше по главата, сякаш иска да си спомни преди колко време не е удрял архар.
- Архар и да съм искал, няма как да отсрелям, защото тия животни ги няма по нашите географски ширини. Има ги из руските степи. Веднъж ходих на екскурзия до Таджикистан и там, казвам ти, ядох  месо от архар. По-вкусно нещо не съм опитвал. Направо мозък. Ама и там архарите са изчезващ вид. Намират се само из резерватите.
- А из нашите резервати има само сърни и мечки – подема бай Петко.
- Сърни и мечки, казваш, ама знаеш ли барем какви са мечките? – обръща се към него Спиро.
- В смисъл, дали са мъжки или женски ли? – пита бай Петко.
- Не, в смисъл каква порода са?
- Ами какви са, кафяви мечки са, какви други. – недоумява бай Петко.
- За кафяви – кафяви са. Ама тънката ми мисъл беше, че повечето мечки из нашите гори са циркови мечки.
- Как циркови мечки? За такава порода не съм чувал. – опулва очи бай Петко.
- Ей така, циркови мечки означава мечки, дето са ги пенсионирали в цирка и понеже не могат да ги убият, ги оставят в някой резерват да си умрат на свобода.
- Много хуманно го намирам – обажда се Тенката.
- Да, ама ловните туристи не мислят като тебе.
- Че защо? – пита Тенката
- Защото те идват в България за лов на мечки и плащат луда пара за това. Нашите вземат парите, а пробутват на чужденците някакви хърбави подобия на мечки, които не струват и пет лева.
- Е, откъде знаеш, че е така? – ежи се бай Петко. – Малко ги преувеличаваш нещата.
- Знам, защото едни италианци ми разправяха как дошли у нас да ловуват и ги пуснали в един резерват за мечки, казали им че има мечка, но е разгонена и опасна, и да се пазят. И те тръгнали да търсят. Тук мечка, там мечка, нищо. И тъкмо наближили една хижа и що да видят. Пред хижата мечка кара колело. Опулили нашите италианци очи като пържени яйца. После се оказа, че някакво момче дошло непредвидено до хижата с колело, мечката както си обикаляла наоколо, като видяло колелото и го яхнала. Това и бил номерът в цирка. Да кара колело. Как да го забрави, милата. Смях се от сърце.
- Ами италианците – пита бай Петко – какво стана с италианците.
- Нищо. Взели си мечката в Италия, нали са си я платили. Искали и там да покажат същата атракция. Просто идеята им харесала.
- Ама че мечка – замисля се Тенката. – То добре, че не са я научили да гърми, щото, току-виж, изпозастреляла италианците, вместо те нея.
- Виж как се отклонихме, уж започнахме да говорим за ловните подвизи на президента Първанов. – сепва се Спиро. – Той архар може да не е отстрелвал, но диви кози и елени със сигурност. Пък за диви прасета да не говорим. Той тях отдавна, ама много отдавна не ги брои за трофеи. Ама за това ще говорим утре, щото жената ме чака да й занеса лекарствата. След половин час трябва да ги пие.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ І



Тримата квартални авери – бай Петко, Тенката и Спиро, пак са седнали рано сутринта в кафенето на хубавото Ленче и обсъждат шумно последните политически новини.
- Да знаете колко ми е чоглаво! – обажда се Спиро. – Не мога да си представя, че няма вече Кремиковци. Имам чувството, че София осиротя.
- Ба, осиротял ти е акъла! – закача се бай Петко. – Точно обратното, ако искаш да знаеш. София сега се роди наново. То Кремиковци не беше нищо друго, освен мега замърсител на столицата. Даже и сега, като си пия кафенцето, усещам чистия въздух.
- Това е от климатика в заведението, бай Петко! – апострофира го Тенката.
- Може и от климатика да е, казваш, ама преди като имаше Кремиковци и климатиците по иначе работеха. Знам аз, ама за тая работа се иска ухо, а вашите са задръстени с кал и не можете да доловите разликата.
- И к`во ще стане сега с него. На скрап ли ще го правят? – разчопля още темата Спиро.
- Ми нали го купи някакъв младеж, извади 330 милиона лева суха пара. – обяснява бай Петко.
- Суха – мокра, - ежи се бай Петко. - Кремиковци вече никога няма да заработи. А знаеш ли на колко хора хляб даваше. И всичкия тоя народ сега ще се набута в бюрото по труда. Казвам ти, ще има опашка чак до Руски паметник. -
- Това момче е подставено лице на руската мафия – дълбокоумно отсича Тенката.
- Грешиш, мой човек – поправя го бай Петко. – Руската мафия я търси по морето. Тя с клошарски бизнес не се занимава. Сделката за Кремиковци по-скоро ми прилича на пране на пари. Ама да му мисли правителството, аз ли съм седнал да се тюхкам за него.
- Добре де! – обажда се Спиро – Те тия пари не ги ли изпраха вече. Колко години минаха от прехода… Онзи ден жената да ми пусне панталоните, а в джоба имаше 20 лв. Казвам ти, като ги видях, като нови са станали. Викам й, жена, й ти почна да переш пари, да нямаш сицилианска жилка.
- А тя? – пита бай Петко.
- Тя вика, аз съм от дупнишкия вилает, далечна сродница на братя Галеви съм. Пък аз и викам, че не е далече от истината, щото всяка седмица ме рекетира с 20 лв. – уж за хапчета, пък ходи с дружките си на солариум.
- Ей това още не го знам к`во е – блещи се бай Петко. – Нещо солено трябва да е.
- Не, бе, бай Петко! – смее се Спиро. – Прави си, разбираш ли, тъмен тен. Демек е ходила на море и е почерняла. То сега това е много модерно. Последен писък на модата, разбираш ли?
- Като е тъй, трябва да има и белариум, тези дето са чернички, като Красьо черния например, да се избелват. – куми се Тенката
- Красьо черния може да го избели само затвора, ама нещо не го хваща съдебната система. – уточнява Спиро – У нас колкото повече крадеш, толкова повече те оневинява съда. Ама като се отворихме на тема избелване,  най-големия келепир, би казал днес Бай Ганьо, е АЕЦ Белене. Там консултантския хонорар е милиони. С едно консултиране и ставаш милионер. Това и Бил Гейтс не го може.
- Като Доган – подмята Тенката.
- Те от него се учат всичките, я! – подвиква бай Петко. – Аз мойта жена редовно я …такова…консултирам. Като рече кажи мъжо какви обувки да си сложа. Ей онези, викам аз. А, онези са скъсани, не виждаш ли? Ами тогава сложи тези, без токчетата, викам. Как без токчетата, вика жена ми, че аз не мога да ходя на обувки без токчета. Ами тогава защо си ги взела, викам й аз. Ами бяха намалени, затова. Ей така я консултирам и накрая пак се бъркам за пари, щото всичките и обувки скъсани.
- Това значи, че не ставаш за консултант и това си е. – прихва Спиро. – То ако ставаше от всеки консултант, тая държава отдавна да е разпродадена. Ленче, дай още по едно кафе, че приказката е много сладка.