неделя, 30 октомври 2011 г.

ГЛАС ЗА ПРОДАВАНЕ




Никак не обичам изборно време. Става ми чоглаво на душата. Телевизиите започват да бълват предизборни дебати, улиците се жлътват от агитационни материали, хората започват да се делят на партии и електорати.  Наближат ли избори, гледам да се въоръжа с храна и с най-необходимите продукти и се затварям в къщата си. За един месец ставам истински отшелник. Даже телевизия не гледам. Ама като тая година не е било. Нещата направо излязоха извън контрол. Всеки ден ми тропат по вратата разни млади юпенца и  ме агитират да им продам гласа си.  Като ме видят, че съм колеблив ми бутат няколко банкноти в ръцете и ме пишат в някакъв списък. Първоначално отблъсквах предложенията, отказвах банкнотите и изхвърлях юпенцата. Не исках да се поддавам на политически внушения и емоционални експлозии. Но емисарите ставаха твърде дръзки. Бяха изучили с подробности цялото ми житие-битие. Един предложи да ми ремонтира водопроводната мрежа. От години имам течове в банята и комшията отдолу не един и два пъти ме е заплашвал със саморазправа. Спасява ме това, че пет години съм тренирал карате и имам черен колан, затова като се разминаваме на стълбището само сумти като пенсиониран тюлен и нищо певече… И не само че ми оправи водопроводната инсталация, но и ме абонира безплатно за целогодишния абонамент на списание „Моята баня”. Тогава разбрах, че да продадеш гласа си не е непременно лошо нещо, както твърдят журналистите.  След това  продадох гласа си срещу кухненско обзавеждане. Италианско. Нямате си на представа колко години си мечтая за подобно обзавеждане, ама пустите му пари все не достигат. Е, можело, значи, и по този начин.
След като разбрах, че от това мога само да печеля, започнах без колебание да продавам гласа си. Стига някой да поиска да го купи. А кандидатите за това не намаляваха. Така за кратко време се сдобих с немска овчарка, прахосмукачка за лека кола, пароструйка, направиха ми ремонт на „Нисана” и обзаведох детската стая по последна дизайнерска мода. За следващите избори са ми обещали надстройка на къщата, изкопаване на басейн в двора и почивка на Кайманите. Е, всичко това, ако съответните лица спечелят изборите. Ако не, ще се задоволя само с финансовата подкрепа, която макар и недостатъчна и еднократна, е все нещо във време на световна криза.
И всичко щеше да си мине и отмине по историческия улей, но най-неочаквано седмица след изборите ми дойдоха на проверка от финансовото министерство и по-специално от Националната Агенция по приходите. Искаха да разберат откъде имам всички тези придобивки, след като официално се водя безработен. Наложи се да доказвам нещо, което не мога да докажа и да обяснявам неща, които не мога да обясня. Съставиха ми акт за констатиране на нетрудови доходи. Обясниха ми че знаели всичко за моите продадени гласове и ако не съм искал да вляза в затвора заради нарушение на изборния закон, то задължително трябвало да декларирам хонорарите си, получени от моя глас.
При направената от мен справка за дължимите данъци на държавата, констатирах, че ако наистина не исках да вляза в затвора за укриване на данъци, трябва да продам леката си кола, както и част от кухненското обзавеждане, да дам немската овчарка в приют за кучета, а пароструйката да заменя за самобръсначка и с парите от продажбата, да си покрия данъчните задължения. Косата ми настръхна и побеля едновременно. Разбрах, че вместо облагодетелстван, аз се оказах измамен, което за кой ли път доказа правотата ми да се затварям вкъщи по време на предизборна кампания и да не отварям вратата на никого, дори на разните юпенца като тези, които ми погодиха такъв кръвнишки номер, тяхната ма…!

неделя, 9 октомври 2011 г.

ПАРТИЯ ЗА ПРОТЕСТ

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ VІ

Тая сутрин като никога досега в кафенето на хубавото Ленче е пълно с народ. Пият се шумно кафета и се четат на висок глас новите вестници.  И като че ли над всички дочувам гласа на бай Петко, който се опитва да надвика присъстващите.
- Никакъв цар не е тоя Кирчо, нито пък е наследник на някакъв царски род. Нито пък кръвта, която тече във вените му, е синя.
- Е, що тогава всички го наричат цар? – пита Тенката като се опитва да смири останалите и ги призовава към спокойствие.
- Кои всички? – обажда се един глас зад него – Аз не го наричам цар. Това си е един най-обикновен ром. Нали така?
- Ако искате да знаете – взема думата Спиро – за да бъде един човек цар, то трябва да има хора, които да го провъзгласят за такъв. И още нещо, за всяко дете е ясно, че царят трябва да има царство. Така че по тези показатели цар Киро не е  нито цар, нито има царство в общия смисъл на думата. Има царе, които са изгонени от държавите си и в този смисъл, те се водят като царе в изгнание. За нашият човек подобно нещо не съм чувал. Така че дайте да не го наричаме вече цар, а просто – лицето Рашков.
- А ние не трябва ли да протестираме срещу него и неговите попечители. – пита някой.- Сега целият народ се е вдигнал на протести. Само ние стоим отстрани и гледаме.
- Ако искате моето мнение – продължава Спиро – без да съм протестолог, аз съм за протест на протестите.
- Как така? Не разбираме! – питат няколко души в хор.
- Ами много е просто. – отпива бавно глътка кафе Спиро и продължава. – От протестите файда няма. Колкото и да е контролиран един протест, все ще се намерят хора, които да го манипулират и използват за своите цели, които в никакъв случай не са целите на протеста. И още нещо. Не може и не трябва улицата да решава съдбата на страната. Едно време Раковски тълкувал думата революция като тълпа, която реве по улиците. В този смисъл, макар и смешно разтълкувано, не може политиката да се прави с реване по улиците от тълпа гневни хора, въпреки справедливата им кауза.
- Моята жена като ревне за нещо, знам как да и затворя устата. – включва се друг от посетителите.
- Тук пише – чете вестник Тенката – че ромите в Румъния си направили партия и ще се включват в политиката.
- Това е правилният път за излизане от ромския проблем – коментира бай Петко. – Нека усетят тежестта на политическия кръст. Макар че малка част от тях са образовани.
- От това ще спечелят само образованите цигани – вметва някой – Ако сега бях циганин с моето образование щяха да ме изберат за министър-председател.
- Ти имаш образование, ама нямаш акъл, а има цигани  без образование, но с акъл. Така че какъв ти министър-председател…Нали си писар в общината.
- Стига сте се чепкали на дребно! – опитва се да спре зараждащата се кавга Спиро. – Двайсет години ни управляват образовани без акъл, та затова сме на това дередже. Не спрем ли шуробаджанащината горе, няма държава. Ей затова мога да протестирам.  И затова да свалим превръзката на Темида от очите, за да вижда истината такава, каквато е.
- Подкрепям идеята! – извиква въодушевен бай Петко. - Темида без превръзка, хареса ми!
- И аз подкрепям! – присъединява се Тенката. – Що да не основем партия на протестиращите? Сигурен съм, че ще бием всички останали партии по електорална маса.
- Партия няма да основем, щото ще се скараме още на първата минута кой да води дружината, но виж – по едно кафенце можеш да почерпиш. Знаем всички, че вчера си взел пенсия – слага точка на споровете Спиро и в кафенето атмосферата става изведнъж по-спокойна и задушевна.