неделя, 9 октомври 2011 г.

ПАРТИЯ ЗА ПРОТЕСТ

У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ VІ

Тая сутрин като никога досега в кафенето на хубавото Ленче е пълно с народ. Пият се шумно кафета и се четат на висок глас новите вестници.  И като че ли над всички дочувам гласа на бай Петко, който се опитва да надвика присъстващите.
- Никакъв цар не е тоя Кирчо, нито пък е наследник на някакъв царски род. Нито пък кръвта, която тече във вените му, е синя.
- Е, що тогава всички го наричат цар? – пита Тенката като се опитва да смири останалите и ги призовава към спокойствие.
- Кои всички? – обажда се един глас зад него – Аз не го наричам цар. Това си е един най-обикновен ром. Нали така?
- Ако искате да знаете – взема думата Спиро – за да бъде един човек цар, то трябва да има хора, които да го провъзгласят за такъв. И още нещо, за всяко дете е ясно, че царят трябва да има царство. Така че по тези показатели цар Киро не е  нито цар, нито има царство в общия смисъл на думата. Има царе, които са изгонени от държавите си и в този смисъл, те се водят като царе в изгнание. За нашият човек подобно нещо не съм чувал. Така че дайте да не го наричаме вече цар, а просто – лицето Рашков.
- А ние не трябва ли да протестираме срещу него и неговите попечители. – пита някой.- Сега целият народ се е вдигнал на протести. Само ние стоим отстрани и гледаме.
- Ако искате моето мнение – продължава Спиро – без да съм протестолог, аз съм за протест на протестите.
- Как така? Не разбираме! – питат няколко души в хор.
- Ами много е просто. – отпива бавно глътка кафе Спиро и продължава. – От протестите файда няма. Колкото и да е контролиран един протест, все ще се намерят хора, които да го манипулират и използват за своите цели, които в никакъв случай не са целите на протеста. И още нещо. Не може и не трябва улицата да решава съдбата на страната. Едно време Раковски тълкувал думата революция като тълпа, която реве по улиците. В този смисъл, макар и смешно разтълкувано, не може политиката да се прави с реване по улиците от тълпа гневни хора, въпреки справедливата им кауза.
- Моята жена като ревне за нещо, знам как да и затворя устата. – включва се друг от посетителите.
- Тук пише – чете вестник Тенката – че ромите в Румъния си направили партия и ще се включват в политиката.
- Това е правилният път за излизане от ромския проблем – коментира бай Петко. – Нека усетят тежестта на политическия кръст. Макар че малка част от тях са образовани.
- От това ще спечелят само образованите цигани – вметва някой – Ако сега бях циганин с моето образование щяха да ме изберат за министър-председател.
- Ти имаш образование, ама нямаш акъл, а има цигани  без образование, но с акъл. Така че какъв ти министър-председател…Нали си писар в общината.
- Стига сте се чепкали на дребно! – опитва се да спре зараждащата се кавга Спиро. – Двайсет години ни управляват образовани без акъл, та затова сме на това дередже. Не спрем ли шуробаджанащината горе, няма държава. Ей затова мога да протестирам.  И затова да свалим превръзката на Темида от очите, за да вижда истината такава, каквато е.
- Подкрепям идеята! – извиква въодушевен бай Петко. - Темида без превръзка, хареса ми!
- И аз подкрепям! – присъединява се Тенката. – Що да не основем партия на протестиращите? Сигурен съм, че ще бием всички останали партии по електорална маса.
- Партия няма да основем, щото ще се скараме още на първата минута кой да води дружината, но виж – по едно кафенце можеш да почерпиш. Знаем всички, че вчера си взел пенсия – слага точка на споровете Спиро и в кафенето атмосферата става изведнъж по-спокойна и задушевна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар