понеделник, 14 ноември 2011 г.

САМО НОЩЕМ

Само нощем боледуват сенките
на телата ни голи и крехки
и сънуват прозорците кестени
на завет скрити в бодливи дрехи.
Разпиляват се върху ни златни паяжини,
като риби със мрежа посипват ни,
чака зората с инстинкта си майчински
да прегърне в себе си думи и викове.
Пътят изплезил е дълъг език
и ни маха за сбогом до премаляване.
Не всеки ще има миг велик,
но всеки ще има едно зазоряване.

неделя, 6 ноември 2011 г.

ЛЪВОВЕ




мини-фейлетон

Новината, че в града са се появили лъвове, пришпори светкавично къщите от единия до другия край на града и обратно.
Майките прибраха веднага палавите си деца.
Учителите се заключиха в класните стаи, като не забравиха да залостят и прозорците.
Чиновниците от общината се скриха в мазето, в което беше толкова тясно, че едвам дишаха, но поне бяха в безопасност.
Студентите се евакуираха в студентското барче, като започнаха да си разказват вицове за разсеяни професори.
Полицията се суетеше и не знаеше как да реагира, защото никога досега не се беше изправяла срещу такава опасност.
Само криминалният инспектор Пиш-Мян, въоръжен със средновековна лупа и желязно сърце, невъзмутимо търсеше следи по паважа от гривестите бегълци. Тъкмо разглеждаше внимателно една следа, когато чу на няколко метра от себе си страхотен лъвски рев. Сърцето му за малко да се пръсне, но със сетни усилия се овладя. Пристъпи плахо към ъгъла, защото беше сигурен, че ще види лъвовете ако само надзърне мъничко. Прекръсти се и надникна. Точно тогава мощен лъвски рев раздра небосвода. Инспекторът изненадан изтърва лупата си. Но пък това, което видя, го успокои  и той веднага сигнализира в полицията, като успокои началника си, че всичко е под контрол.
Просто, откриваха нов магазин на „Лидъл”.

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

ХУДОЖНИК


миниатюра

Стоеше пред картината и я изучаваше. Тя него – също. С едно ефирно изящество и рационална пестеливост, ръката на художника бе поръсила върху платното чудните форми на сакралното. Контрастът на цветовете бе туширан с меланхолична лапидарност. Внушението за страхопочитание, в момент на внезапно просветление, бе постигнато. Дихотомията на чувствата бе наситена с драматизъм. Светлина и тъмнина се проникваха и взаимно се оплождаха. Укротени стихии лежаха безпомощно с инкрустиран върху тях надпис „SORY”.  
Художникът стана от стола, видимо доволен, потри ритуално нежните си пръсти и отиде до огледалото. С един внезапен жест го повдигна и го стовари върху главата си. Повече не бе необходимо. Автопортретът беше завършен.