неделя, 18 декември 2011 г.

ЖЕЛЕЗНИЧАРСКИ ШМЕНТИ-КАПЕЛИ




Яд ме е, та две не виждам. Ама кой ми е виновен, че се качих на влак във време на стачка. А мен ме подведе чиновничката на информацията. Каза ми, че стачкували само тези от свободната смяна и всичко иначе си било на ред – и влакове и разписания и всичко. Да, ама не, както казва един журналист. На първата гара влакът спря. Машинистът решил да се включи в стачката и настояваше да се подпише там някакво си споразумение между Министерството на транспорта и синдикатите. Чакахме го да се настачкува осем часа. После влакът тръгна, но след три гари пак спря. Зърнопроизводители блокирали линията в знак на протест за намалените им субсидии от държавата. Искат оставката на министър Дянков. Стояхме два дена на това място. От синдиката на железничарите ни дадоха по един сандвич и бутилка минерална вода. И това, защото една бременна булка припадна от глад в съседното купе. Да я питаш тая жена, с тоя корем, къде е тръгнала да ходи в такова смутно време. Както и да е, по едно време пак тръгнахме. На третата гара влакът пак удари спирачките. Сега пък протестирали зеленчукопроизводителите, щото се чувствали предадени от правителството, което уж обръщало повече внимание на зърнопроизводителите. Настояваха да се подпише някакво споразумение с Министерството на земеделието. Не знам подписаха ли го или не, но след една седмица влакът тръгна отново. Не ни било писано, обаче,  да стигнем до следващата гара. На два километра след гарата ни спря една тълпа, представящи себе си като организация за защита на катериците в България, които били на изчезване поради човешката немара и незаконното им изтребление от бракониери. И те настояваха да се подписва някакво споразумение с някакво си ведомство. Така и не разбрахме кое, защото полицията се намеси своевременно и освободи ж.п. линията, използвайки груба физическа сила. Но нещата не спряха дотук. На следващата гара ни посрещнаха някакви футболни фенове, които издигаха трансперанти с имената на министър-председателя и настояваха той да бъде обявен за футболист на годината. В противен случай твърдяха, че ще бойкотират футболното първенство у нас. Естествено, настояваха да се подпише някакво си споразумение с Министерството на спорта и Българския футболен съюз. Както и да е, след един месец влакът тръгна, но след десет минути пак спря. На линията стояха хора, протестиращи срещу пенсионната реформа у нас. Настояваха да не се пипат годините за пенсиониране и още искаха да се подпише някакво споразумение с Министерството на труда и социалната политика. И както се настройвахме за дълго стоене на това място, се оказа, че Министерството на транспорта е подписало въпросното споразумение с протестиращите железничари и на нашият влак бе дадена зелена светлина. Най-сетне тръгнахме с очакване да пристигнем скоро до крайната гара. Да, ама не! Точно тогава на бременната жена и дойде времето да роди. Затова кондукторът се обадил на тел. 112 и повикал бърза помощ. Та влакът пак спря, за да чака линейката. Докато чакахме бърза помощ, която се забави два дни, един бивш ветеринарен лекар, се справи с положението и изроди успешно бебето. И понеже бебето се беше родило във влака, единодушно му измислихме името Влаки. Машинистът, по повод щастливото събитие и успешно завършилата стачка на железничарите, извади отнякъде дамаджана с отлежала ракия, която започна да минава от човек на човек. Някой засвири с акордеон „Калино моме”. И като започна една веселба, не ти е работа. Едва сега си дадох сметка каква беше българската железница и в какво всъщност са я превърнали някои нехранимайковци, гледайки на нея само с дебелите очила на бизнеса.

неделя, 11 декември 2011 г.

ИЗ "МАЛКИЯТ ПРИНЦ" НА ЕКЗЮПЕРИ

          ххх
Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща.   Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!"


           ххх
Много по-трудно е да съдиш себе си, отколкото другите. Ако можеш да съдиш правилно себе си, значи си истински мъдрец.

    ххх     
Суетните не чуват нищо, освен похвалите.

   ххх    
Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

понеделник, 5 декември 2011 г.

ФРИЗУРА





- Нинче, видя ли му прическата!
- Невероятен е. Пострижката му е малко тип хевиметъл, с лек уклон към рап.
- Аз го постригах. Взех я от едно модно списание.
- Ти си невероятна. Някой ден ще ти се оставя в ръцете.
- Знаеш, че обичам да експериментирам.
- Точно за това.
- Мислиш ли, че бритонът му стои добре?
- Нямам чак такова въображение.
- Е, оставих му къдриците зад ушите. Нали му отиват?
- Определено къдравото му отива. Като от заглавна корица на плейбой е.
- А би ли ми помогнала да му обера врата?
- И още питаш.
- Джони, подай вратлето, миличък! Знам, че обичаш да те постригвам!
- Нали няма да ме ухапе.
- Как не те е срам! Някога да те е хапал?
- Не.
- Пуделите не хапят, мила. Запомни го от мен!