събота, 28 януари 2012 г.

ГЕНЕРАЛ И ПАГОНИ

Веднъж генералът много се ядосал на пагоните си.

- Вече започнахте да ми натежавате. Толкова години ви нося и едно благодаря не съм чул от вас. Мисля, че е дошло време да се разделим.

- Не ние, а ти трябва да си ни благодарен – казали пагоните – защото без нас, никой няма да те забелязва.

четвъртък, 19 януари 2012 г.

СПА ЦЕНТЪРЪТ НА МЕЧТИТЕ

Делегацията беше голяма и представителна. Премиерът режеше поредната лента с такава лекота, все едно в предишните сто години само това е правил.

- Искам да си призная, че от всичките 3259 ленти, които досега съм прерязал, тази ми е най-скъпа. Ще попитате – защо? Защото това, което откриваме днес е необичайно и едновременно с това – забележително. Такова нещо още не е правено в България, а мисля, че не е правено и в Европа (такива поне са сведенията от разузнаването) С този обект ние ставаме иноватори и задаваме тона на цяла Европа, чертаем тенденциите, проправяме пъртината. Ето че и големите държави има какво да заимстват от нас. Ако досега сме били все опашкари и лошите европейски другарчета, сега променяме статуквото. Сега ставаме пример. Сега сме Номер едно. Радвам се много и за министър Найденов, който даде тона за това начинание.

- Аз нямам нищо общо с това, г-н премиер. – подсказва отстрани министърът на земеделието.

- Радвам се за министър Дянков, който отпусна парите и направи фактически възможна тази сграда.

- И аз нямам нищо общо с това г-н премиер. – прозвуча маниерният тембър на финансовият министър.

- Радвам се за министър Павлова, която прескочи купища формалности и издейства процедурите по отчуждаване на терена и за новото строителство за рекордно кратко време.

- И аз нямам нищо общо с това г-н премиер. – отвърна тихо министър Павлова.

- Разбира се, че така ще кажете, и това е обяснимо. Но нека хората да знаят. Просто вие сте скромни, но трудолюбиви българи. И това най-много ценя у вас. Защото така изпъквам аз. (смее се) Шегувам се, разбира се. Мисля, че всичко, което правя, го правя за хората, за българските граждани. А те виждат, преценяват, гласуват…Ха-ха-ха. Така се смееше един друг първи на партията и държавата едно време. Но да се върнем на темата. С какво е уникална тази сграда. Ами това е първият по рода си СПА Център за щастливи кокошки. Да, да, да, първият навярно в света подобен коко – център. Аз се убедих със собствените си очи, че кокошките тук са щастливи. В резултат на това и яйцата, които снасят, са по-големи от обикновените. За ваше сведение ще издам малко от екстрите на Центъра. Като в истински СПА център кокошките разполагат на всеки етаж с басейн с ванилов аромат, с надуваемо джакузи, с денонощен коко-бар. Имат стаи за масаж и перушино-ноктопластика, както и солариум за потъмняване на белите кокошки. За черните има грил…извинете хм..грим…ьорна за разкрасяване и обезпаратизяване. Разполагат с фитнес зала и тенис корт, както и специално голф игрище за изпробване на новите яйца. Трябва да ви кажа, че аз в един момент доста съжалявах, че не съм се родил кокошка. При такива перфектни условия на живот бих снасял не по едно, а по пет яйца на ден. По важното е, че Центърът го има, кокошките ги има и преливат от щастие, оттук насетне ще пишат за нас във всички европейски медии.

И не на последно място, уверен съм че хората ще оценят труда ни. Защото ние правим всичко заради тях. И нокътя на малкия си пръст не бих си мръднал, ако знам че яйцата няма да стигнат до масовия потребител. Но те ще стигнат. Ето още един добър повод министър Найденов да въведе нов стандарт за яйцата, който спокойно можем да наречем – СПА яйце. Вече съм и кръстник на стандарта. Какво да се прави като много ме бива във всичко.

Някой от охраната на премиера приближава тихо до него и му шепне нещо на ухото.

- Извинете ме. Сега разбрах, че това бил новият имот на министър Цветанов. А СПА Центърът за кокошки е на съседната улица. Заповядайте натам, моля! Ха…ха…ха! Тия от разузнаването пак са ме подвели, ама ще ядат дървото после…

неделя, 8 януари 2012 г.

КАКВА ГОДИНА САМО

Какво да ви кажа за изтеклата година. Като че ли повече на лошо ми вървеше.

Не получих „Линкълн” като дядо владика, за да изпълнявам по акуратно служебните си задължения.

Не ме избраха журналистите за мъж на годината. Което е по-лошо, дори не попаднах в полезрението на медиите, нищо че от петгодишен тренирам бойни изкуства и имам седми дан по карате. Може би ако бях пожарникар…

Дядо Коледа не ми донесе тъй дългоочаквания подарък – навременно пенсиониране. Причината я знаете сами. Мистър Дянков реши, че трябва да се правят икономии от пенсии и ни направи за смях пред родните работодатели, които вместо да направят опит да задържат старите си кадри, все повече се доверяват на млади юпита от чуждестранните ситита на Европа.

Не станах „Доктор хонорис кауза” да се фукам пред колеги и познати. Защото нямам финансови заслуги към някой университет, както такива заслуги има футболната „кама” Христо Стоичков, който получи това звание и сега мнозина го наричат под сурдинка „футболния доктор”, но в суматохата се чува само „болния доктор”

Не спестих и тази година нито лев от заплати. Каквото влязло в джоба, такова и излязло. И то защото не съм стиснат като някои хора. Купувам подаръци и щедро ги раздавам. Може би затова имам много приятели. Няма да е лошо да спра за известно време с подаръците, за да видя кои ще се окажат истинските ми приятели.

И тази година шефът в службата не ме забеляза. Раздаде премии на своите хора, разбирай мазниците и влечугите, които не спират да го венцехвалят от сутрин до вечер. А на мен, който имам винаги свое мнение по въпросите и го отстоявам, ми показа среден пръст. Е, не в буквалния смисъл…Ама шефът не знае какво аз знам за него…Само да му дойде времето и ще види той…И родната му майка няма да го познае, ако се разприказвам…Знам със сигурност, че прави фиктивен износ на стоки и си прибира ДДС-то, краде конфискувани цигари от запечатани митнически складове, строи незаконно хотели по морето, сега се готви да направи изкуствен фалит на фирмата, в която работя, за да избегне данъчните и за да се отърве от кредитните си задължения, които са за над 5 милиона евро. Повечето му фирми са прехвърлени на нищо неподозиращи клошари, от които държавата няма какво да вземе, освен да ги вкара в затвора. А за тях, май, е по-добре да са на топло, особено зимата, вместо да се чудят как и къде да се сгреят и какво да ядат. От което излиза, че той, един вид, им помага.

Ама аз се отплеснах …И ако досега не съм ви казал нищо позитивно, което се е случило с мен, ето го и това. На трима комшии им запалиха онзи ден колите пред блока. А моята не беше засегната. Цяло чудо е, че колата ми оцеля. Направо като си я видях здравичка и чистичка, се разплаках от умиление. Миналата седмица и данъка си платих, и застраховка „Гражданска отговорност” си направих, че и маслото на двигателя смених. След тая случка, сложих камери в колата и ги вързах за лаптопа. По цяла нощ сега кибича пред лаптопа и гледам какво става в колата. Взел съм си от един сексшоп бич и се самоналагам по гърба, щом усетя, че ми се приспива. Като отида на работа с подпухнали очи, колегите си мислят, че съм прекарал нощта в бар с някоя плейметка. Ако им кажа истината, едва ли ще повярват, затова ги оставям да си фантазират.

Най-важното е, че и на мен ми се случи нещо хубаво през изтеклата година. Което в тая криза си е направо събитие.