неделя, 8 януари 2012 г.

КАКВА ГОДИНА САМО

Какво да ви кажа за изтеклата година. Като че ли повече на лошо ми вървеше.

Не получих „Линкълн” като дядо владика, за да изпълнявам по акуратно служебните си задължения.

Не ме избраха журналистите за мъж на годината. Което е по-лошо, дори не попаднах в полезрението на медиите, нищо че от петгодишен тренирам бойни изкуства и имам седми дан по карате. Може би ако бях пожарникар…

Дядо Коледа не ми донесе тъй дългоочаквания подарък – навременно пенсиониране. Причината я знаете сами. Мистър Дянков реши, че трябва да се правят икономии от пенсии и ни направи за смях пред родните работодатели, които вместо да направят опит да задържат старите си кадри, все повече се доверяват на млади юпита от чуждестранните ситита на Европа.

Не станах „Доктор хонорис кауза” да се фукам пред колеги и познати. Защото нямам финансови заслуги към някой университет, както такива заслуги има футболната „кама” Христо Стоичков, който получи това звание и сега мнозина го наричат под сурдинка „футболния доктор”, но в суматохата се чува само „болния доктор”

Не спестих и тази година нито лев от заплати. Каквото влязло в джоба, такова и излязло. И то защото не съм стиснат като някои хора. Купувам подаръци и щедро ги раздавам. Може би затова имам много приятели. Няма да е лошо да спра за известно време с подаръците, за да видя кои ще се окажат истинските ми приятели.

И тази година шефът в службата не ме забеляза. Раздаде премии на своите хора, разбирай мазниците и влечугите, които не спират да го венцехвалят от сутрин до вечер. А на мен, който имам винаги свое мнение по въпросите и го отстоявам, ми показа среден пръст. Е, не в буквалния смисъл…Ама шефът не знае какво аз знам за него…Само да му дойде времето и ще види той…И родната му майка няма да го познае, ако се разприказвам…Знам със сигурност, че прави фиктивен износ на стоки и си прибира ДДС-то, краде конфискувани цигари от запечатани митнически складове, строи незаконно хотели по морето, сега се готви да направи изкуствен фалит на фирмата, в която работя, за да избегне данъчните и за да се отърве от кредитните си задължения, които са за над 5 милиона евро. Повечето му фирми са прехвърлени на нищо неподозиращи клошари, от които държавата няма какво да вземе, освен да ги вкара в затвора. А за тях, май, е по-добре да са на топло, особено зимата, вместо да се чудят как и къде да се сгреят и какво да ядат. От което излиза, че той, един вид, им помага.

Ама аз се отплеснах …И ако досега не съм ви казал нищо позитивно, което се е случило с мен, ето го и това. На трима комшии им запалиха онзи ден колите пред блока. А моята не беше засегната. Цяло чудо е, че колата ми оцеля. Направо като си я видях здравичка и чистичка, се разплаках от умиление. Миналата седмица и данъка си платих, и застраховка „Гражданска отговорност” си направих, че и маслото на двигателя смених. След тая случка, сложих камери в колата и ги вързах за лаптопа. По цяла нощ сега кибича пред лаптопа и гледам какво става в колата. Взел съм си от един сексшоп бич и се самоналагам по гърба, щом усетя, че ми се приспива. Като отида на работа с подпухнали очи, колегите си мислят, че съм прекарал нощта в бар с някоя плейметка. Ако им кажа истината, едва ли ще повярват, затова ги оставям да си фантазират.

Най-важното е, че и на мен ми се случи нещо хубаво през изтеклата година. Което в тая криза си е направо събитие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар