вторник, 19 юни 2012 г.

ВЗРИВОВЕ И ВАМПИРИ





Кафенето е пълно. Нашите стари познайници – Спиро, бай Петко и Тенката са отдавна тук и вече бистрят политиката.

- Пак ще вдигат парното – започва Тенката, понеже иска да ядоса бай Петко, който има парно.

- Цъ,цъ,цъ! – цъка с език Спиро – Язък! По-добре беше да внигнат цената на порното.

- Майтапиш се ти! – кахъри се бай Петко – Защото не ти е на главата. А на мен това парно през джоба ми излиза. Не стига че цял живот съм и работил на тая държава, ами и сега като пенсионер пак продължава да ме ограбва.

- Така е! – вметва умно Спиро. – Държавата уважава своите поданици и ги благославя с всякакви данъци и налози.

- А какво ще кажете за взривовете край Петолъчката? – подхваща друга тема Тенката.

- Какво да кажем! – казва Спиро – Имало нещо да гърми, гръмнало. Лошо щеше да бъде, ако нямаше какво да гърми. То в България ако нещо не гръмне, няма да е тя.

- Аз пък покрай цената на парното взех да чувствам вривове в главата си. – тюхка се бай Петко. – Все едно са се взривили няколко склада там. Не знам докъде ще ни докарат тия наши управници.

- Ха! – опитва се да остроумничи Спиро. – Щом усещаш взривове в главата, трябва да поискаш обезщетение от кмета на общината. Ако искаш, да пуснем една молбичка, а? Ще се сформира комисия, ще дойде, ще направи оглед и ще ти заплатят за нанесени щети.

- Да извикаме и медиите! – обажда се Тенката – Не трябва да има информационно затъмнение за обществото. Сигурно са засегнати важни функционални центрове. Централна нервна система, мускули, епидермис, периферни или вътрешни органи. Да имаш взривове в главата, не се случва току-тъй. Трябва да се анализира първопричината. Може да дойдат учени от чужбина да изследват това странно явление.

- А бе, вие мен за мезе ли ме взехте! – заканва им се бай Петко, разбрал че го вземат на подбив. – Просто главата ми бучи от всичко това, дето ни се случва на пенсионерите. Ама един ден и вие ще дойдете на моето, ще ви питам тогава.

- По-добре взривове в главата, отколкото да ти се появи вампир в къщата. – измества темата Тенката, визирайки откритият края Созопол гроб с предполагаем вампир. – Искате ли да отидем да го видим. Сега е изложен на всеоглеждане от населението, което като невиждало се е юрнало към националния исторически музей.

- И какво толкова! – опонира му Спиро – Някакъв скелет със забит в сърцето кол. Това е най-вероятно крадец, хванат на местопрестъплението. А ние го превръщаме в сензация и го изкарваме това, което не е.

- Защо, мислиш че няма вампири ли? – пита бай Петко.

- Не че няма. – уточнява Спиро. – Има, но не и този беден човечец. Може и да са се карали за жена, кой ги знае. Може кучета да са го гонили и да се е самонаръгал сам. Ама това е реклама за археолозите, които искат да привлекат повече туристи. Халал да им е!

- Ленче – провиква се Тенката към барманката – Сега ще ти дам безплатен съвет как да вдигнеш оборота на заведението. От утре гониш всички сервитьорки и назначаваш на тяхно място вампирки с къси полички. Казвам ти, след три дни, като се разчуе, от другите квартали ще идват тук да си пият кафето.

- Ще те взема за рекламно лица на кафенето – провиква се Ленчето – Винаги си имал развинтено въображение.

- И на всяко кафе, по една скилидка чесън – гордо заключава Спиро. – Щото иначе може да урочасаме хората.