петък, 26 юли 2013 г.

АВТОБУСЪТ БЯЛ

Автобусът бял,


автобусът бял,

насред протеста спрял -

музика, лъчи,

звуци от роял.



Автобусът бял,

автобусът бял,

колко ми е жал -

беше хубав,

беше цял,

тъжни звуци на роял.

сряда, 24 юли 2013 г.

ЧЕРНО И БЯЛО

Това, че българските политици са недалновидни, си го знаем отдавна. Това, че българските политици са глухи, го научихме на тези протести. Но това, че българските политици са арогантни и не само не искат да кажат на бялото бяло, а напротив, искат да изкарат бялото черно, това вече е повече от притеснително. Бившият комсомолски секретар, днес лидер на беловласата столетница, Сергей Станишев, отдавна е станал смешен в очите на нормаланите български граждани. Това, което е способен да говори по 24 часа в денонощието, без да го заболи устата,  не е как да си подаде оставката, а как за цялата днешна каша в държавата, те, комунистите, нямат никаква вина, а вината е изцяло на ГЕРБ. Спонтанните протести на гражданите, продължаващи вече повече от 40 дни,  нарича манипулирани и платени и днес задава абсурдния въпрос на нарочна пресконференция – кого обслужват протестите. И вместо да си отговори сам и да види истината, такава, каквато е, той по прийоми, характерни за комунистите от времето на Коминтерна, по цял ден сътворява политически буламачи. И понеже е неспособен да вземе адекватно решение, прави по-лесното  - плюе по опонента, като по този начин плюе по собствения си народ. Не зачита обективните реалии. Не чува, че протестиращите не са само тези от центъра на София, но са още от Варна, Бургас, Благоевград, Русе, Велико Търново, Стара Загора, Ямбол... Лондон, Брюксел, Виена, Мадрид, Барселона, Мюнхен, Берлин, Франкфурт, Ню Йорк, Чикаго, Вашингтон, Сидни, Торонто, Сан Франциско... и в социалните мрежи. Изглежда това за него не е българският народ, а истинските  български граждани са онези стотина човека до пилоните на НДК. И разбирам защо изпитва страх да отиде на нови избори. Защото ще бъде победен. А това ще означава и край на неговия мандат като председател на БСП. А това ще означава край с игрите, край с голямото държавно лапане. Това е истината, и опитите му да я замаскира, ще се удрят в паветата пред Народното събрание.

вторник, 23 юли 2013 г.

ИМАМЕ СИ МАГИСТРАЛА





Имаме си магистрала,

ала-бала,

бърза като хала,

ала-бала.

И пътуваме си всички,

ала-бала,

с тирове, колички,

ала-бала.

Ще си ходим до морето,

ала-бала,

да си топкаме дупето,

ала-бала.

Няма катаджии вече,

ала-бала,

карай си човече,

ала-бала.

Ех, че мила магистрала,

ала-бала,

що парици е изяла,

ала-бала,

и направила е по-богати,

ала-бала,

куп избрани депутати,

ала-бала!

неделя, 21 юли 2013 г.

ОТНОСНО МОЕТО ТЕФТЕРЧЕ

Обръщам се към всички медии, медийчета и медиатори! Престанете да ме компрометирате с това тефтерче. Няма да позволя да навлизате в моето лично пространство. Защото тефтерчето е част от моето лично пространство. Да, всичко там е писано от моята собсвеноръчна ръка. Но това са драсканици, толкова ли не разбирате? Аз надничам ли във вашите тефтерчета? Каквото съм писал в него си е за лична консумация. Никой не ви дава право да си врете носовете, където не ви е работа. Това са записки отпреди една година и повече. Аз не помня какво съм правил вчера, вие ме карате да си спомням неща, станали толкова отдавна. Казах ви и пак ще ви кажа, че инициалите ИФ не означават Искра Фидосова. Защо да забъркваме горката женица. Та аз дори не я познавам. Е, малко я познавам, но това пак е част от моето лично пространство. Разчовъркайте си мозъчетата. Зад това ИФ може да стои всеки и всичко. Може да означава „икономически форум” , „изкуство и фитнес”, „инкасатор по фземането”. О, извинете, често правя правописни грешки. Едно време като ученик имах само двойки по български език, и госпожата по литература ми казваше един ден като напусна училище, само да говоря, не и да пиша. Затова и станах адвокат, нали разбирате. Ама не разбирам защо трябва да ви се обяснявам. Това си е моя тефтер и мога да пиша каквото си искам.


И кво направихте сега. Искрето си подала оставката и напуска парламента. Това ли ви е човещината? Това ли ви е демокрацията. Инсинуации и инсинуирани. Ако продължим така, скоро в парламента няма да остане никой. А няма ли парламент, няма държава. Това го запомнете от мен.

Колкото до ЦЦ и ББ, нямам никакъв спомен защо съм ги написал. Аз ако можех да помня, нямаше да стана депутат. Може би съм упражнявал азбуката. Понякога като ми остане малко свободно време и упражнявам азбуката. В първи клас са ме учили, че буквите трябва да се преписват. Както виждате, на всяка страница съм се упражнявал. Явно съм имал доста свободно време. Аз съм писал и други инициали, например СС, но това вече не е упражнение. И ако си мислите, че означава Сергей Станишев, много се лъжете. Това е Сашо Сома, мой съученик. Голям ловец. Много често с него ходим до Странджа за сърни. Имам си ловен билет, можете да го проверите. И като тръгнем да ловуваме, понякога така се улисваме, че без да искаме се отзоваваме в гръцко. Така и така сме там, някоя и друга цигарка си купуваме. Нали разбирате. Ама вие нищо не разбирате. Нали това съм писал в дневника – „да не се бърза с цигарите и лова” Ами това съм имал предвид. Първо разходката на тиферич до гръцко. На връщане вече пушим и ловуваме на спокойствие.

А колкото до вестниците „Дневник” и „Капитал”, пак бих повторил, без грам угризения, че те са вражески и вредни вестници за демокрацията в България. Нападат само в гръб и то беззащитни политици и парламентаристи. Ако имах повечко власт, бих ги забранил, а главните им редактори, опозорил, но нямам, за съжаление такава власт.

И въобще не вярвайте на Подлоготурата. Тя си е била и ще си остане подлога на всяка власт. Тоя Цацаров да не се прави на акула като си е жива цаца. Ама ще дойде и неговия час. И то скоро. Ще си го запиша в друго тефтерче.

И много ви моля да ми върнете това тефтерче. И не за нещо друго, а защото имам там една рецепта за приготвяне на сом – сом то тетевенски, с печен лук и кисели краставички. Но подробностите съм забрваил, А жена ми така го обича. Така че върнете ми тефтерчето. Мога да ви дам рецептата.

четвъртък, 18 юли 2013 г.

ЗАПИСКИ ОТ ТЕФТЕРЧЕТО

Старите авери – бай Петко, Тенката и Спиро са заели своите места около масата и сърбат шумно кафето. Всеки е разперил по един вестник и прави сутрешен преглед на печата. В кафенето както винаги е пълно, та се налага отвреме на време да се надвикват.


- Много зациклиха тия протести! – въздъхва бай Петко. – Вече толкова дни минаха, а управляващите се правят на „дръж ми шапката”.

- А ти искаш да се правят на „на ти властта” ли? – подмята Спиро.

- С бой са я вземали, с бой ще я дадат! – мъдро обобщава Тенката.

- Че то гладно куче пуска ли кокъла? – продължава бай Петко.

- Само не ми казвай, че са гладни! – апострофира го Тенката. – Не ги ли виждаш какви шопари са, все охранени, все едно не са в Народното събрание, ами в цех за угояване.

- Абе, верно всичко се въртяло около Искрето! – измества темата Спиро. – Разбрахте ли за тефтерчето на...оня...айдук...как му беше името. Тук пише, че нищо не можел да направи без да информира госпожата. А е шеф на комисията за установяване на кофликт на интереси. Бре-бре...! Верно значи било туй с Искрето...че въртяло всички на малкото си пръстче.

- Интересно...много интересно! – бърши очилата си бай Петко. – То и без това си е бая яко пръстчето. И теб да те хване и теб ще те завърти.

Тук всички се разсмиват.

- Глей кво писал завалийката в това тефтерче. – ГГ да бъде ударен!

- Ударен с какво? – пита Тенката. – С камък, с бухалка, с учебник по марксизъм?

- И по какво? – не мирясва и бай Петко – По главата ли, по ръцете ли, не става ясно. Може и по оная работа. Което си е направо гадно.

- А може би става въпрос за удар под кръста – пояснява Спиро – те ги умеят тия работи, направо са си професори. Я чуйте още – „за ЕД да не се бърза с цигарите и лова” Как ще го разтълкувате това?

- Това мирише на конспирация от времето на Коминтерна. – отбелязва Тенката. – Може би става въпрос за контрабанда! Те нали затова искат властта, за да държат контрабандата.

- Или за пране на пари! – допълва бай Петко.

- Ако са само цигарите, да, но ...какво общо има тук лова..., не мога да разбера, нещо ми се губи от погледа. – потъва в размисъл Спиро.

- Имам версия – подхваща бай Петко. – Според мен искат да му кажат следното. Пускаме му контрабандата с цигарите, ако той ни урежда лова в резервата.

- Има логика – съгласява се Спиро – но като че ли още нещо ми се изплъзва. Не може да е толкова просто.

- Нали няма да оставим следователите без работа. – казва Тенката – да ги оставим и те малко да си поблъскат главите.

- А може би означава да не бърза с цигарите и лова преди да се е върнал ББ от чужбина. Нали са си аверчета. Трябва да делят по братски. – не се отказва Спиро. – Ти на мен, аз на теб – това е принципът на споделената власт. Това ще да е!

- Има логика! Съгласен съм с това! – казва Тенката.

- „Да се изкарат хората на улицата” – какво ще кажете за това? – продължава да чете от тефтерчето Спиро.

- Ами успяха, изкараха ги – отговаря бай Петко.

- Те ги изкараха на улицата, ама сега не могат да ги приберат. – подмята язвително Тенката. – Процесът вече не се контролира от тях.

- Абе като гледам това тефтерче, май не мога да се съглася с теб! – охлажда ентусиазма му Спиро.

- До тук се съгласявах с теб, но вече не. Не виждаш ли, че хората си протестират спонтанно. Никой не стои зад тях. – пали се Тенката. – Ако имаше някой зад тях, щяха да са по-организирани. А те, стадо, само блеят.

- Защото другарите искат така да изглежда...но...!

- Какво - но...!- ядосва се Тенката.

- Не можем да знаем всичко! – въздъхва Спиро – Това ще го оставим на прокурорите. За тая работа заплати получават. А сега да пием по още едно кафе. Ленче...!

сряда, 17 юли 2013 г.

ГЛАД ЗА МОРАЛ





Днес научавам, че обявилият гладна стачка поет, Едвин Сугарев, е приет по спешност в болница. Знаем, че той гладува вече 22-ри ден. Научавам, че солидарни с баща си четири от шестте му деца започват също гладна стачка. И това от прецедент, може да прерастне в инцидент. Това е първия случай в историята на България, когато деца обявяват гладна стачка в подкрепа на баща си и на неговите искания.

Не съм против справедливите искания на Едвин Сугарев. Но не мисля, че този него краен жест на отчаянието, ще доведе до някаква промяна на политическото статукво в България. Свидетели сме колко дълго продължават протестите в цялата страна с искане за оставката на правителството на Пламен Орешарски. Но също така сме свидетели и на нечуваното безхаберие и игнориране на същите тия протести от страна на управляващите. Което идва да подскаже следното:

- управляващите нямат морал, почтенност и кадри, за да управляват

- не могат да носят политическа отговорност за действията си (политическа отговорност се носи с оставка)

- вземат популистки решения – поевтиняването цената на тока с до 5 % няма да промени по никакъв начин битието на все повече обедняващия българин

- дневният ред на парламента не е дневният ред на обществото

- игнорират мнозинството за сметка на малцинството

- подмениха реалния вот от проведените преди два месеца избори

- игнорират предупрежденията от водещите европейски държави

- дават ясни знаци да се разбере, че за тях са по-важни политическите сметки и личните облаги, а не обществените интереси

- водят държавата към дестабилизация и ескалация на напрежението

Разбирам напълно подбудите на Едвин Сугарев да се изправи срещу системата. И го подкрепям, както и много други го подкрепят. Но не по този кардинален начин.

Нека да сме живи и управляващите да ни виждат всеки ден, за да им напомняме откъде са тръгнали...

Пък и това правителство и това управление не заслужават подобна жертва!

понеделник, 15 юли 2013 г.

СНОУДЪН - БГ ГРАЖДАНИН


Така и така това правителство ни затрупа с некомпетентни назначения по високите етажи на властта, искам да му предложа нещо, което ще умие срама от лицето му. А то е да даде политическо убежище на Едуард Сноудън и не само това, но и да го направи шеф на ДАНС. По подготвен и ерудиран човек в сферата на подслушването и шпионажа едва ли ще се намери....И не само ще разберем тайните на американското и световно разузнаване, но и ще изградим разузнавателна мрежа за чудо и приказ. И без това ДАНС стои още без шеф.
От друга страна, в геополитически план, играта ще стане още по-интересна, защото ще бъдем ухажвани вече от всички големи политически играчи. И доколкото успеем да задържим Сноудън у нас, така както правят сега руснаците и разиграват този цирк с неговото престояване в транзитната зона на летището – дрън-дрън- ярина, не знам дали има човек да вярва на това, дотолкова той ще ни бъде само в полза. Да притежаваш Сноудън на своя страна е повече от политическа прозорливост. А ако проявим повече далновидност, и у нас има хубави моми, които с радост биха влезли в съпружески задължения с готиния американец, за да може момчето да стане български гражданин. Тогава вече ние ще можем да диктуваме нещата и големите да ни играят по гайдата.


Ех, мечти....твърде големи мечти...пък и къде ги тия прозорливи политици у нас!



Але-хоп!

неделя, 14 юли 2013 г.

ЗА МИШКИТЕ И ОЛИГАРСИТЕ

Здравейте, мушмуроци! От учтивост ще ви кажа, че аз съм един от олигарсите. И не го крия. Признавам си го. Толкова дни вече ме разсмивате, за което отдавна искам да ви благодаря. И без това нямам време да ходя на театър, но вие ми го поднасяте на тепсия. И не си мислете, че играете в някаква драма, както искате да го изкарате. А това, което ни поднасяте си е жива комедия, при това с много суфльори и комичен миманс...И сигурно нямаше да се занимавам с вас, ако не бяхте измислили това с тази харта-марта, подписана от някакви псевдоинтелектуалци. С това направо ме пратихте при моя лекар...за да ми изпише хапчета против смях. Кво ви става, бе! Вие наред ли сте? Чавка ли е изпила мозъците ви? Как така ще ме махнете от тая държава. Че аз отдавна съм се срастнал с нея. Имам заводи, имам медии, имам министри, имам журналисти, имам политици, имам банки, имам пари и власт. Не завися от никого. Още по-малко от вас, нещастните плъхове, които се врат все където не трябва. Дори не си давате сметка колко сте я закъсали. И продължавате да лаете като кастрирани улични псета и да оревавате площадите с вашите смешни лозунги. Ще ви го кажа в прав текст. Да, ние, олигарсите ръководим държавата. От много години. В нас са всички управленски лостове. Ако нас ни няма, няма да има държава. Ние сме тези, които назначаваме и ние сме тези, които уволняваме. И никога не правим грешки. И сега сигурно ще кажете – да, ама в случая с Пеевски направихте грешка. Искам да ви уверя, че не сме направили грешка. И няма като някои дребни политичета с диоптри да вземем да ви се извиняваме или да си правим катарзиси.  Просто, искахме да ви видим колко струвате. Аджеба, що за матриал сте...Е, мерси..., видяхме ви...! Реагирахте според нашите очаквания. Което означава, че сме добри сценаристи. Колко дни мислите още да стърчите по площадите – месец, два, три...Извадихте късмет, че го направихме експеримента през лятото. Затуй сега се правите на много интелигентни и възпитани. Искам да ви успокоя и да ви кажа, че не можете да ни бутнете с пръстче. И много бих искал да ви попитам като не знаете кои сме, и като не знаете колко сме силни, как ще ни свалите от пиедестала...И също така много бих искал да ви отговоря – ние никога няма да се махнем от тая държава. Вие може да се махнете, ние – не. Ако щете променяйте Конституцията, ако щете променяйте избирателния закон, ако щете променяйте каквото си щете.  Нас не можете да промените. Нито нашето отнашение към вас. Досега бяхте тъжни и нещастни. Нищо не се променяше в тая държава години наред. И вие с право недоволствахте и мърморехте. На работа псувате политиците си, вкъщи тормозите жените си. Мъка, мъка, мъка! Как няма да излезете на протести! Ето защо и ние сменихме тактиката и решихме да ви съберем по площадите и да ви накараме да се усмихнете.  Гледаме ви сега отгоре и ви се радваме. Каква гледка! Родители излезли с дечица, с байрачета, с кучета. Студенти играят хора и развяват плакати. Полицаите се кипрят като фотомодели. Пеят се песни, скандират се лозунги. Не е ли красиво? И вместо да ни благодарите за това, вие излизате с някаква харта-марта против нас. Осъзнайте се, бе хора! Не си правете харакири! Играйте хора по площадите и се веселете, а недейте рита ръжена. Който и да изберете на власт, ние стоим зад него и го дирижираме. Властта никога не е била в ръцете на народа, няма и да бъде. Това, което искате, е химера, илюзия... Ама стига толкова съм ви приказвал. Казах ви всичко това за ваше добро. И с това мисля, че въпросът е изчерпан. А сега най-добре да дойдат...музикантите!

четвъртък, 11 юли 2013 г.

ДА СЕ ОЗЪБИШ НА ЕВРОПА

В тази напрегната политическа обстановка, когато всяка крачка на правителството се наблюдава под лупа, заради многото кадрови грешки, които направи то, учудване предизвиква некомпетентното изказване на външния министър Кристиян Вигенин, по повод упреците на посланиците на Франция и Германия за остановката у нас. В момент, в който бившия американски посланик у нас, Джеймс Пардю, заявява „ако бях българин, щях да съм на улицата заедно с протестиращите” , Вигенин заявява „критичните оценки не могат да се отнесат към това правителство.” Питам се, в коя държава живее този човек? Има ли очи да види и уши да чуе какво става по улиците и площадите вече близо месец. Ако това не е наглост и безочие, демонстрирани от висока политическа позиция, то какво е. Посланиците на Франция и Германия, Филип Отие и Матиас Хьопфнер, изразяват своето притеснение във връзка със случващото се в центъра на София и в другите градове, и твърдят че управляващите не чуват протестиращите и че страната ни трябва да се раздели с олигархичния модел на управление. Но не само няма кой да ги чуе, но министърът има наглостта да размахва пръст на Европа. Това е недупостимо поведение на политик, и можем да го определим като поредния политически гаф. И ако вземем това изпитание пред правителството с протестиращите като тест, то вече е ясно и за малките деца, че това правителство получава двойка и трябва да ходи на поправителен. Защо ли се страхува от поправителен?


И ако вървим по пътя на наглостта на управляващите, не можем да подминем фактът, че Сергейчо Станишев, търсейки по всякакъв повод, начин да реабелитира дескридитираното си поведение, което можеше да направи с оставката си, той се вре около президетските кръгове с лупа и рови в банковите сметки на президента, за да отклони вниманието от собствената си персона, която в скоро време може да стане „персона нон грато”.

Като недопустимо можем да определим и поредното кадруване в държавата с назначаването на Румяна Тодорова за Управител на Националната здравно-осигурителна каса. Като имаме предвид, че тя е сестра на Илияна Йотова, евродепутат и член на Българската социалистическа партия, повече от ясно е, че имаме конфликт на интереси. И кой може да каже, че това назначение не е политическо, а експертно. Още по абсурдно е изказването на Румяна Тодорова, на въпроса дали назначаването й в не е конфликт на интереси, обяснява, че видите ли, понеже живеели в патриархално семейство и тя била каката в семейството, по-скоро тя можела да влияе на сестра си, отколкото сестра й на нея.. Наглост, идиотщина, безсрамие и цинизъм. Дори да беше най-големият експерт в сферата, за която ще отговаря тази персона, пак при тия роднински връзки не би трябвало да бъде назначавана. Това поне изисква моралът на политиците, който за съжаление липсва при това правителство.

Най-тъжното е, че ако се заровим във всяко ново назначение на новата тройна коалиция, ще видим подобен цинизъм.

Като не можем да очакваме нищо добро от това правителство, то със сигурност ще очакваме поредната нова кадрова или политическа грешка, която едва ли ще закъснее много, като знаем колко е компетентно. И цялото му нещастие се изразява в това, че с действията си сякаш показва среден пръст на Европа, което идва да покаже, че нито е проевропейски ориентирано, нито е носител на европейските ценности и морал.

Вижте при подобни обстоятелства как реагира премиерът на Люксембург, Жан-Клод Юнкер. Във връзка с обвиненията за незаконно подслушване на политици от страна на разузнавателните служби, закупуване на автомобили за лично ползване, както и подозренията, че са получавали подкупи и облаги, в замяна на сведения за местни официални лица, кабинетът подава оставка. Това е то да носиш политическата отговорност и да имаш морал. Затова не е необходимо да протестират жителите на Люксембург, защото стигне ли се до там, това би било унижение за цялата политическа класа там. Но, все пак говорим за европейски политици, не за тъмни балкански субекти, наметнали политическия ямурлук. Кога ще ги стигнем...?



Але-хоп!

понеделник, 1 юли 2013 г.

НЕТЪРПИМО





Политическа мръсотия

до шия,

време за разлъка -

мъка...

народът се вълнува,

псува,

какво остава -

плява,

отиваме без жал

на втори терминал.

Родино мила – сбогом,

обичахме те много,

но просто няма как

да живеем в този мрак...!