понеделник, 26 август 2013 г.

ПЛАНЪТ ДОБРЕВ





М...дааааа....! Подцених ситуацията. Правех се, че нищо не забелязвам, но вече не мога да мълча. Дойде ми до гуша! (ама че израз, какво точно означава това дойде ми до гуша) Писна ми, натежа ми...бъгнах се...! Трябва да предприема рестарт или по-добре да ъпгрейдвам семейната клетка. Във връзка със задълбочаващата се семейна криза и опитите ми да направя всичко възможно за излизане от това положение, реших да подготвя план. Семейството отдавна е подложено на натиск отвън, имам пред вид опитите на тъщата да се меси непрекъснато във вътрешните работи на моето семейство. Отвътре нещата не са по-розови. Жена ми негодува, че я изолирам от бизнеса, децата са недоволни от статуса си на непоставени играчи в основната схема. Ситуацията е такава, че всеки момент ще се разрази като лятна буря – кратка, но силна. Затова два дни се усамотих на вилата, но написах програмата за развитие за следващите четири години на семейството и я озаглавих „Планът Добрев” Довечера ще го предложа за обсъждане на заседанието на семейната комисия по финанси и бюджет и се надявам да мине на първо четене. Децата ми искат актуализация на бюджета и това допълнително ми създаде затруднения, понеже жената е против подобна авантюра и яростно се разграничава от техните искания. На своя страна привлече и майка си, а тя никога не ме е обичала и все настоява за моята оставка. Аз съм склонен на компромиси, но оставка да подам – никога. Подам ли оставка, това означава падане на правителството. А падне ли правителството, това означава край на семейството. Не бива да го допускам, независимо от протестите отвън и отвътре. Едно време жената като ми е гласувала вот на доверие и се е омъжила за мен, с това е решила статуса си на първа дама в семейството, което я поставя в привилигировано отношение пред всички останали. Само аз си знам как съм запушвал пробойните с изплащането на непрекъснатите заеми, ползани от моите момчета (да са живи и здрави), колко непредвидени разходи са отишли по направление „женски тоалети и тем подобни глупости” и как с лавиране на стоковата борса и с недотам честна игра съм успял да заделя няколко милиона, за да построя вилата в Драгалевци и хотелите си по морето. И на всичкото това имане, сега да ми казват, че съм ги лишавал от правото им да вземат самостоятелни решения. Никога не съм ги лишавал, но какви решения могат да вземат хора, които нямат собствен капитал. В семейния бизнес е така, участваш с глас само когато имаш капитал. Макар че тъщата няма пари, но се държи като сив кардинал на ауденция при папата. Да не казвам, че много често семейните заседания са били бламирани, поради липса на кворум. Понеже моите три момчета предпочитат дискотеката пред скучните семейни разисквания. Така че дори и да съм имал доброто намерение да обсъдя ситуацията в семейството, съм се сблъсквал с липсата на заинтересованост от голяма част от семейните членове. Притеснявам се, че дебатите довечера ще се проточат до късна доба, и къщата ни може да бъде обкръжена от провокативно настроени комшии, което би довело до разни ексцесии. Дано благоразумието да надделее. И се надявам все пак да стигнем до компромисно решение, още повече че ни предстои и лятна ваканция и сме решили да прекараме отпуската на един много красив гръцки остров. Това го правя от добро сърце и с цел да забравим за малко семейните разногласия. А живот и здраве на есен пак ще започнат нашите семейни боричкания. Но отпочнали, ще вложим в това нов хъс и нови идеи. Все пак, тренирам момчетата за голямата политика.

неделя, 18 август 2013 г.

ТАЗИ НОЩ



Тази нощ, тази нощ гъмжи от комари,


къде ще изпием, приятелю, водката?

Въздух невидим по телата ни пари

и трепери терасата като лодка.

Чуваш морето пее песен солена

и упойва ни аромата на този бряг,

как да вдигнеш котва в такова време,

когато не всеки се ражда моряк.

Има пробойна, приятелю, има пробойна

в корубата стара на мислите – шлепове

и изтича оттам тежестта на олово

силата ни мъжка – за хилядолетия.

Но и това не ни пречи, стари друже,

с теб да грабнем очите си и да заминем

там, където не се раждат кучета,

там, където ще бъдем завинаги.