ФЕВРУАРИ

На февруари бялото ветрило

и улици, и къщи е покрило,



по весела пързалка се понесли

хората – тържествени и весели.



Слънцето пробива с лъч корав

замръзналите шлепове на мислите,



тополите забиват дълъг врат

в небето, мамещо и чисто.



В парка влюбени унесено

целуват се и слушат тихо песен,



дебел котак край пейката наднича,

да зърне под полата на момичето.



Една врата в небето отваря се едва,

и от там наднича плахо пролетта.

КАФЕНЕТО С ЧАСОВНИЦИТЕ

на Попи Елефтери



Кафенето с часовниците

е малко и кръгло

като циферблат на часовник.

Хората вътре сме

стрелките на времето –

ударите на сърцата ни

отброяват секундите.

На стената от упор

ме гледат стотици часовници,

кръгли,

триъгълни,

малки,

големи,

плоски

и важни,

гледат ме,

гледат ме,

гледат ме,

чакат да си изпия кафето

и да стана,

за да започнат да отмерват

времето на моето отсъствие.

БОДЛИТЕ НА ТАРАЛЕЖА

Един таралеж се родил без бодли. Мислел си, че като порасне, ще му поникнат бодлите. Но не станало така. Всички много му се смяли и го подигравали. Наистина като се замислите, гол таралеж трябва да е твърде смешно нещо. За да излезе от конфузната ситуация, той открил фризьорски салон. Понеже никой друг не умеел да постригва, всички ходели при него. По този начин той си отмъщавал и бръснел всички до голо. Когато не останал нито един с коса, перушина, бодли, козина, и каквото може да си помислите още, таралежът избягал. Животните се отчаяли и започнали да изпращат писма за помощ до всички институции. От институциите обещали да им отпуснат помощи за социално голи животни. Докато помощите дойдат, животните измрели от студ.

Извод: Никога не ходете на фризьор при гол таралеж.

АНИМАЦИЯ

За първи път виждам мравки да се бият. Ама бой се бият, казвам ви...Земята се тресе. Откъснали по едно листо вместо шпага и се налагат по гърбините, по главите, по краката, където сварят. А боя е неравноделен. Ту едната надделява, ту другата. Използват и непозволени удари под кръста. Но като няма рефер, е тъй. Даже гледам и цицини вече имат. Взимам лист и започвам да си записвам цицините . По седем на глава. Седем е хубаво число. Завършено. Като произведение на изкуството. Като гледам едната как се бие, имам чувството че е тренирала кийокошинкай, защото е добра с кратака. А другата е по-добра с ръцете. Значи е наблягала на айкидото.


Всъщност..., омръзна ми от тази анимация. По-добре е да мина на исторически филми. Там реализмът е по-изразен...И цицините са истински...

КРЪСТОПЪТИЕ

Кръстопът...Кръст от пътища...Път от кръстове...Пътокръстие...Кръстопътие...Както и да го назовем, смисълът е ясен, логиката – неоспорима. На кой не се е случвало да стои на кръстопът и да се мае, чуди кой път да хване. А сега, де! Наляво ли, надясно ли, направо ли, накъде? И колкото повече се чуди, толкова повече се обърква. И колкото повече се обърква, толкова повече съмнения го връхлитат. И колкото повече съмнения го връхлитат, толкова повече се отчайва. И както често се случва, в такъв момент човек избира погрешния път...И вървейки по погрешния път, стига до ново кръстовище. Отново чудене, отново объркване, отново съмнения, отново отчаяние... И отново избор на грешен път. И тръгнал по грешния път, стига човекът до ново кръстовище... Отново чудене, отново объркване, отново съмнения, отново отчаяние...И тръгнал по грешния път...

А колко лесно щеше да бъде, ако беше хванал самолета...