ЖЕНАТА НА 50

На 50 жената е фурия –

върти любовник, бизнес, къща.

От най - изисканото вино пие,

не иска в миналото да се връща.

На 50 жената – стара стока,

но още знае си цената.

Към конкурентките си е жестока

щом размътват й  водата.

На 50 жената – сух барут.

Избухва ненадейно.

И прави тя на прах и пух

огнището семейно.

Очи и опит има тя

за слабостите на жената.

Но вече само със цветя

не можеш й превзе душата.

На 50 жената е река

с много притоци и раклонения.

Създала и отгледала деца –

нейните най-истински творения.

КРАЙ И НАЧАЛО

Декември си тръгва – снежен и тих.

С декември поставяме край и начало.

Както искахме, не го подредихме.

Както е трябвало, тъй си стана.

Не зависи от нас накъде ще вървим,

очите ни още търсят посоки,

търсят огнище, търсят любим,

търсят все върховете високи.

Кой победи е имал, кой е унил,

кой е възкръснал от своята тленност,

кой закъснял е, кой подранил –

нека да бъдем пред себе си честни.

Да мъкнем без ропот коравия кръст,

направен по нашата мярка.

Да пазим сърцето от ярост и мъст,

душата да пазим от мрака.

И чашите с вино – черно и бяло –

да вдигнем в миг мълчалив.

С декември поставяме край и начало.

Декември си тръгва – снежен и тих.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

по Иван Вазов

Език свещен на моите деди,

език на мъки, стонове вековни,

кой ли днес не те громи

със думи ядни и отровни.

Език си ти на мама и на тати,

на мутри и на гардове от сой.

Език си ти на родни депутати,

на лумпени и гении безброй.

Език окалян, обруган,

език, ненужен на мнозина.

Отнеха ти простор и блян,

задраскват образ и картина.

Разбра ли днеска колко плява

се крий в омайната ти реч,

с чуждици колко те раняват,

приличаш на тюрлюгювеч.

О, аз ще взема черния ти срам

да го направя мое вдъхновение.

Език охулен и презрян

от извратено поколение.

И пак ще те превърна в меч,

дори сега да си ранима -

красива моя родна реч,

единствена, незаменима.

ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА

Дълго са ни лъгали и крали

политици с цвят неразличим.

Ако могат, биха ни продали

за бутилка вино или джин.

Цял мандат живели от рушвети,

без да спазват правила и ред.

Имитират лесно колко са заети,

ако някой ги помоли за съвет.

Печелят си обществени поръчки,

но скрити зад невидима стена,

напук на простосмъртните каръци,

които плащат крайната цена.

Как няма ни един осъден,

бръкнал във държавната хазна.

Темида все е сляпа и беззъба.

И твърде често глуха при това.

И тъй върви - върти се колелото,

и няма този дълъг преход край.

Работиш здраво, блъскаш се жестоко,

а друг изгражда частния си рай.

Горко на демокрацията клета,

горко му на човека – ето!

Ще минат още десет века

додето се оправи дереджето.

БЕЗСЪНИЦИ

В сън атавистичен

или в безлунна нощ,

все към тебе тичам,

моя яростна любов.

С дъх на залез и на вино

пада ниското небе.

Ято птици ме подмина,

ръкопляскайки с криле.

И в смълчаната поанта

на един последен стих,

падат моите тиранти

като пепел в пепелник.

В тихия вечерен свод

аз пристъпвам като хищник

и възкръсвам в друг живот -

бъдещ или пък предишен.

Лека нощ, едва продумвам.

Лека нощ, звездите спят.

Моля се да те сънувам

в някой по-прекрасен свят.

ПЕПЕЛЯШКА

Пепеляшка  - прекрасна и бяла -

с лопата, парцал и метла.

Тази вечер те чакам на бала.

Тази вечер те чакам– ела!

Забрави за тегоби домашни -

даже прах тази нощ не бърши.

Тази нощ ще лудуваме прашни,

ще танцуваме чак до зори.

Тази нощ ще си моя принцеса,

ще забравим баналната скука.

Ще позная коя си, къде си,

с тази нежна красива обувка.

Само дай ми краче за да пробвам,

остави се на моята воля.

Щом обувката влезе, не хлопа,

значи ти си изгората моя.

Пепеляшка – прекрасна и бяла –

в моя свят аз те каня – ела!

Забрави тази вечер след бала

ти лопата, парцал и метла.

ЗА ОГЛЕДАЛОТО

Купих се от магазина огледало.

Погледнах в него - образ непознат.

Потърках си очите – не помага.

Стои пред мене мутра на магнат.