неделя, 27 февруари 2011 г.

ШЕНГЕНСКО ЗАМАЗВАНЕ



След няколко дневно обикаляне и ревизиране от страна на европейските комисари Коко Кикиморо и Гого Абрамович, нашият квартал „Две хубави очи”попадна поне теоретично в списъка за Шенгенско присъединяване. Кварталът ни е стратегически за града, тъй като на запад граничи с циганската махала „Шекера” и приемането ни в Шенген автоматично ни прави важна граница, която ще има за задачата да спре контрабандата и нерегламентираните прониквания на наша територия, от страна на мургавоподобни и други човекосъмнителни обекти.
Еврокомисарите предписаха някои довършителни мероприятия, които трябва да извършим, за да бъдем и на практика включени с еврозоната. Моят комшия, Митьо Мустака, трябва да си направи външна мазилка на къщата, щото сега с тия кирпичени тухли, не вдъхва никакъв фасаден респект, а на мен ми предписаха да махна горния етаж, щото не съм имал изрядно разрешително за строеж. Как да имам като кмета на града ми обеща срещу пет хиляди евро да уреди нещата и аз му се доверих. Нали в него е кокала, в него е ножа. После се оказа, че той уредил само дъщеря си с парцел земя, с право на строеж като крайно нуждаеща се. За моя етаж уж се бил уговорил с главния архитект.  Ама той като разбрал, че кмета му дава само хиляда евро, се отказал и тръгнал срещу него. Защото уговорката им била да си поделят моите пари на половина. Фифти-фифти. И поради лакомията на кмета, сега аз трябва за развалям горния етаж. А точно той беше предвиден за хотел, защото тия, които ще преминават новата граница, ще имат нужда от отмора и аз им предоставям възможност за това. С всички удобства. Предвидил съм дори стая за масажи, разбирате какво имам пред вид, и джакузи с плаващо барче. Имам превъзходни масажистки. Така пипат, такива нежни пръстчета имат, че клиентите повтарят и потретват. За най-редовните съм направил членски карти.
Ако кмета знаеше, че го подслушвам от няколко месеца, нямаше да ми извърти тоя номер, но понеже не знае, сега ще види той кон боб яде ли. Всичките му разговори с наркодилъри, с контрабандисти на коне и каруци, връзките му със сенчестия бизнес ги имам записани на една флашка и знам, че кметът ми е в ръцете. Много искам да видя физиономията му, когато разбере това, щото от моя страна милост няма да има. Докато не му разгоня фамилията до девето коляно, няма да го оставя на мира. Ако е разбран, ще клекне веднага и ще ми узакони етажа, ако не – ще пати, въпреки политическия чадър, дето сега му пази главата.
Най-много се радвам за махалата отсреща. „Шекера” имам предвид. Не ги искат тия в европата и това си е. Те и без това са си азиатци. Каква Европа ги е подгонила. Пет пъти този месец съм купувал тасове за джипа. Крадат ги и после ми ги продават. Да не говорим, че си влизат в мазетата ни както си искат. Като безопасни игли се мушат. А сега нека да влязат като сложим бариерата. А пък ако случайно влязат и пак откраднат нещо, солено ще им излезе, защото вече са окрали гражданин на европейския съюз. Досега са минавали метър, но от тук нататък пандизът им е сигурен. Там, в затвора, освен да си крадат един на друг цигарите, не виждам какво друго могат да правят.
Ето, гледам комшията вече почнал да мажи къщата. Значи има-няма до една седмица и сме станали истински европейци.
Аферим, машаллах!

петък, 25 февруари 2011 г.

ЕКШЪН ПО БЪЛГАРСКИ



Вече тотално се обърках какво става в държавата. Имам чувството, че гледам поредна серия от „Полицейска академия”, защото това, което става у нас си е чиста комедия. Нищо чудно от американската филмова академия да раздадат няколко Оскара на най-добрите актьори – Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Волен Сидеров, Яне Янев, Алексей Петров, а защо не и Георги Първанов. Се-Ре-Се-та, Ме-Ре-Се-та, ала-бала, портокала!
Депутатите онзи ден ореваха орталъка дали да си вдигат заплатите или не. При положение, че заплатите в държавния сектор и пенсиите са замразени, голяма наглост от страна на депутатите да искат вдигане на заплатите си. Вместо да се откажат от заплати, защото повечето от тях са милионери, както им го каза и Волен. Цветанов имал шест имота, от които три придобити през последната година по съмнителен начин. Борисов го подслушват и му пускат записите да го чуе цяла България как се излага и лобира за един бизнесмен-бираджия. И то за да угоди на Първанов. Кой с кого е, кой против кого е, иди че разбери.
Янето направи цирка с оставката си и стана още по-жалък и смешен. Костов, при управлението на когото корупцията навлезе масово в политиката и в бизнеса, непрекъснато критикува управлението, без да посочи поне една алтернатива. Алексей Петров от Трактор-октопод и кандидат за затвора,  ще става кандидат президент. На Ахмед Доган съдиите вместо да му извадят очите, му изписаха веждите и най-абсурдното е, че парламентът трябва да му заплати разноските по делото. Той си плаче направо за национален герой. Вместо на Ваньо Танов, по-добре да издегнем на него паметник, в центъра на София. Като се сетя как  се хвалеше, че разпределял парчетата от баницата в държавата, то в едната си ръка трябва да държи баница.
Вместо ясно и категорично да се разграничат в правителството от хората на бившата ДС, те ми връщат Петко Сертов отново в ДАНС, без да има логично обяснение. Някакви врътки политически. Има нещо гнило в Дания, би казал тук класикът, но понеже той го няма, ще допълним, че не просто е гнило, ми направо си вони.
В една класация България беше обявена като най-тъжното място за живеене. Защо? Защото безработицата ни удавя, защото хората обедняват от минута на минута, защото измамите и уличната престъпност минават разумните граници, а на всичкото отгоре, полицията ни пази. Но не от бандитите, по скоро ни пази от самата себе си. Няма ден без заловен корумпиран полицай, а няма осъден престъпник, да не говорим за осъден политик.
Новото име на политическа корупция вече се нарича „консултант” и има размерите на епидемия. И понеже медицината ни е още на първобитно ниво, тази болест ще разяде като гангрена цялото ни общество.
Обходихме с хеликоптер милата ни родинка, съборихме показно няколко колиби, а не пипнахме богаташките квартали и вили. Европата ни затвори вратата на Шенген и ни посочи с пръст като лошите ученици на прехода. Зъбим се без зъби на руските енергийни проекти, а тайно, под масата, правим точно обратното на това, което говорим.
Премиерът уволни и пак назначи само в рамките на един ден шеф на самолетна компания.
Явно му е станало навик, щото същото преди време го направи с ДДС-то. 
На Цветанов, понеже бил беден, му помогнал тъста му със скромните 200 000 лева, спестени от пенсия. Само дето не може да докаже как точно са спестени. Щото то си е цяло изобретение и съм готов да го патентовам, ако разбера как става.
Поредният български тотомилионер не иска да си покаже лицето, защото мутрите обикалят град Кубрат с намерение да се снимат с него за спомен.
На това Елин Пелин би възкликнал – „Мила родна картинка”,  дядо Вазов би извикал – „И ний сме дали нещо на света”, а Алеко скромно би добавил – „Пази Боже сляпо да прогледа”
Нека по-добре да дойдат Оскарите!
Алей-хоп!

вторник, 22 февруари 2011 г.

АЗ СЪМ БЛОГЪРЧЕ

Аз съм блогърче, обичам
наште сървари, домейни,
блогърче да се наричам
първа радост е за мене.

Аз съм блогърче свободно,
и сърфирам си из нета
от Несебър чак до Лондон
и от Лом до Ла Валета.

Аз съм блогърче и тествам
най-приятните портали,
тук ще копна, там ще пейстна,
вече сме се запознали.

Аз съм блогърче, ъбгрейдвам,
нова версия ще пробвам,
после ще ви пратя трейла
да ме гледате във компа.

Аз съм блогърче и расна
и на байти и на рам,
вече мога да ви фрасна
със един нечакан спам.

неделя, 20 февруари 2011 г.

ПРЕЗИДЕНТ И ПИСАТЕЛ



Малко след като издал книгата си с речи, президентът среща един писател.
- Добър ден, колега – поздравил президентът. – Как я карате?
- Че какъв колега сте ми вие! – възмутил се творецът. – Аз съм писател.
- И аз издадох книга наскоро и вече минавам за писател.
- Това вашето книга ли е. Къде е животът в нея, къде е народът. Речи…
- Ще се съгласите, че и реч да се напише не е толкова лесно.
- Речи се пишат само за несвършена, но отчетена работа.
- И Чърчил е писал речи. Обвинявате ли го?
- Да, но Чърчил е диктувал да му записват речите, а при вас е обратно – друг ви диктува да ги записвате.

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

СТИХОТВОРЕНИЕ

  
Когато слънцето залива остров
със наниза от сребърни лъчи,
една акула тръгва остро
към рибата, която не мълчи.

Когато вятърът, игриво весел
целува вихъра на литнали мечти,
един орел, свирепо креснал,
улавя птицата, която не мълчи.

Когато тъмното зора пробие
и заискрят към нея хиляди очи,
знам, някъде се готвят да убият
човека, който няма да мълчи.

вторник, 15 февруари 2011 г.

из "Дневник" на Чудомир

ЧУДОМИР - (1890 - 1967)
Историята се повтаря - източно и западно влияние. Русия се стреми към открити морета на запад, Западните сили се стремят към изток. А ний сме по средата. И ако една балканска страна попадне под руско, другата непременно трябва да е под английско. И сякаш ний, съседите, вечно ще враждуваме, вечно ще пуши на Балканите.
·       
"Литературен фронт" е повече политически фронт, отколкото литературен. Няма ни един свестен разказ, ни стихотворение. Такъв е и "Литературна[я] газета"57. Такова е времето.
·       
Бях на село и като си дойдох, научих за смъртта на Елин Пелин. Клетият, той имаше болно сърце. Види се, то му е направило тази лоша шега. Един селски даскал без особена култура, без много скитане из чужбина - така - просто самораслек, както казват у нас, роден художник. А това, дето се мъчат да го правят социален и не знам какъв - вятър! Той си е просто един добър писател, а щом е добър, ще е и социален, и национален, и т.н.
·       
В никоя друга област е невъзможно да се промъкне мошеник, нахалник, подлец, некадърник и пр., да заеме видна длъжност и да е ценен от началството. Това е възможно само в политиката и то сигурно в нашия политически живот само
·       
Изобщо българите могат да се разделят на две категории кривогледи - едните кривят очи към Изток, а другите към Запад.
·       
"... Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения." Откак съм се родил, периодът е все "преходен" и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм - хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха!
Аз съм вече в "преходния период" между живота и смъртта и няма да се оправят работите.
·       
Чудно нещо, колкото по-усилено електрифицираме страната си, толкова по-тъмно става.
·       
Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говорят само това, което са добре премислили!
·       
Чиновник - отвратително нещо. Толкова много пъргави, работливи, честни и акуратни дребни занаятчии и търговци, като станаха чиновници се обърнаха на лентяи, айнаджии, злоупотребители...
·       
Бракът е едно скучно угощение, при което най-напред се изяжда десерта.
·       
С плач идва човек на тоя свят и с хъркане го напуща.

понеделник, 14 февруари 2011 г.

ПОСЛАНИЕТО НА ЛЮБОВТА

"1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,
6. не се радва на неправда, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не преминава..."

Първо послание на апостол Павел до коринтяните - 13 : 1 - 8

ПРОЛЕТ



Мръсно е.
А белият цвят на черешата тъй се усмихва!
Кално е.
А писъкът на новородения бор стряска Вселената!
Студено е.
А лъкатушещата река носи спомени от минали дни!
Тъмно е.
А мракът таи светлината на едно зачатие.
Утро е.
И хиляди щъркели идват от юг!

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

ЗАЗОРЯВАНЕ

Само нощем боледуват сенките
на телата ни голи и крехки
и сънуват прозорците кестени
на завет скрити в бодливи дрехи.
Разпиляват се върху ни златни паяжини,
като риби със мрежа посипват ни,
чака зората с инстинкта си майчински
да прегърне в себе си думи и викове.
Пътят изплезил е дълъг език
и ни маха за сбогом до премаляване.
Не всеки ще има миг велик,
но всеки ще има едно зазоряване.

събота, 5 февруари 2011 г.

Юряяя!

ЧУДОМИР

(1890 - 1967)

То беше някога. Где такива хора и такива произшествия сега!
Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване - кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, като на дяда Рача Чобана, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше.
С години не слизаше в село. Забравил беше и сряда, и петък, и празници и ако му донесяха горе шарено яйце, да речем, ще се сети, че е Великден, ако му донесяха варено жито, ще познае, че е задушница.
Нито беше учен, нито от писмо разбираше, но от стара майка дете беше козарят и рядко от устата си отърваше приказка, ама речеше ли я, ръб ще улови и на място ще тропне като четвъртит камък на нов зид.
Седят си някоя вечер например в колибата край огъня със сестриника си Тодора и той се мъчи да шари с кенета и тройни обръчи кокал от ребро за новата си чанта. Гледа го дядо Рачо изпод рунтави вежди, криви устни и му дума:
- Не става вечер това нещо, момчеее! Тънка работа е то! Остави го за утре и лягай да спиш, защото денят се смее на нощната работа. Ами! Смее се! Тъй да знайш!
Други път пък, както си пуши през някой ясен божи ден, изведнъж лулата му ще почне да цвърчи. Ще я извади от устата си старецът, ще я изтръска, ще почне да я чисти с клечка и ще подвикне пак на Тодора:
- Тошко! Тошко бе! Я мини изотзад през дренака, качи се горе на рътлината и извикай на козите да се насочат надолу, към кошарите. Хем да си пасат хайванчетата, хем да слизат полека-лека надолу, че времето ще се развали скоро.
Тодор го загледа, загледа учудено, почеше се и някак недоверчиво попита:
- Че отде познаваш бе, вуйчо? Кой ти каза ?
А дядо Рачо се подсмихне под мустак и дума:
- Познавам. Лулата ми рече. Не я гледай, че не струва грош. Много знае тя, много е патила.
И като я мушне в големия силях, ще дигне пръст и ще добави:
- Запомни и забележи: цвърти ли ти лулата, мокри ли ти се солта в захлупа, стискат ли ти много цървулите, хапят ли люто мухите, играят ли гаргите, бухат ли нощем бухалите в ниските места, лягат ли си вечер кокошките по-рано от други път, пеят ли лъжовни петли, къпят ли се врабците, сърбят ли те ушите и почне ли да ти се дреме, ей тъй, без нищо, да знаеш, че времето ще се развали.
Тодор пули очи и го гледа още по-учудено, кимне след това с глава, надигне се и без да каже нещо, поеме нагоре из дренака.
Такъв беше дядо Рачо Чобанът. Тъй си живееше като горско пиле из усойните и по чукарите на Самодивец и мъдри думи думаше, ама от политика, от закони, от избори не отбираше нищичко.
Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили - щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак - глоба голяма!
Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.
Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът.
Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:
- Помози ви бог, момчетааа!
- Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! - обадили му се двама-трима.
- Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!
- Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика - му рекъл председателят на бюрото.
А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.
- Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!.... Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!
- Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?
Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:
- Дядо Рачооо - рекъл, - ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?
- Хоо... - кимнал с глава старецът. - Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна - рекъл, - що да го не пусна, нали ще отърва глобата?
И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:
- Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа!-...
Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата...
То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

ЕКСКУРЗИАНТИ


Уважаеми туристи, гости на България! Първо искам да ви поздравя с добре дошли и да ви пожелая приятен отдих в нашата красива и слънчева родина. Както винаги започваме екскурзията от гр. Банкя и родната къща на нашия пръв държавен и партиен  ръководител,  другаря, пардон, господин д-р Бойко Борисов. Самата къща не представлява нищо особено, затова ще отидем да центъра на градчето, където скулптор е овековечил в каменен постамент този велик син на народа си. Самата статуя е висока над 40 метра, по-висока от тази на Христос Спасителя в Рио де Жанейро.и от тази в Полша.  По този начин тя влезе в книгата на Гинес като най-високата статуя, построена някога на земята. За изработката й са изразходвани 492 кубика врачански камък, 23 тона торби цимент, 1455 каменоделни длета и е била работена в продължение на четири години.

Сега се намираме в началното училище на господин Борисов. Ето тук, на този чин, е стоял, с жаден поглед, устремен към черната дъска. Класната му учителка разказва колко е бил ученолюбив и как е бил готов да набие другарчетата си, но да отговори пръв на въпросите й. Казва още, че никога не се е съмнявала в неговите организаторски способности, защото, когато веднъж закъсняла за часа, заварила целия клас строен в две редици да рецитира епопеята „Батальонът се строява”. А в час по физкултура, когато е трябвало да скачат на дълъг на скок, той е проявил такава физическа сила, че е прескочил трапа, дълъг цели шест метра. За щастие, разминал се е само с леко охлузване.

А това тук е пожарната, в която е работил нашият пръв ръководител. Завършил с отличие пожарникарската специалност в полицейската школа. Това много му е помагало после в политическия живот, когато му се е налагало да гаси не един и не два партийни пожара. Както виждате, тук има навсякъде негови снимки, направени по време на спасителни акции. Ето тук – Бойко Борисов спасява деветдесет годишна баба. Интересното при този случай е, че вместо да се изкачва по пожарникарска стълба, той е скочил от хеликоптер на покрива на блока и от там се е спуснал на дванадесетия етаж, където е горял апартаментът на бабата. Днес бабата е на сто години и всяка година публикува по една поема за своя спасител. Поемите вече се изучават в училищата и нашите ученици ги знаят наизуст. Тук Бойко Борисов гаси пожар в мина и то без кислороден апарат.  Спецификата е, че се работи на дълбочина под 250 м., където липсата на кислород е значителна. Сам успява да измъкне живи всичките четиридесет миньора. 

Намираме се на паметно място. Тук през март 2010 г. са направена три първи копки на участък от първата цялостно завършена българска магистрала. Сега магистралите са толкова много, че трябва да се наемат преброители и за тях..  Българите с гордост отбелязват факта, че по брой първи копки на глава от населението, те са на първо място в европейския съюз. Сега от София до морето може да се отиде за по-малко от пет часа. И вие сами ще се убедите в това. Тази година на кандидатстудентския изпит по литература се падна есе на тема „Магистралата като продължение на политиката с много средства” Радващото е, че имаше 20 % шестици и нито един процент двойки. Което идва да покаже, че расте достойна младеж, която оценява направеното от нашия пръв държавен и партиен ръководител.

Утре сутрин ще пътуваме до Мездра, за да разгледаме прочутата пивоварна фабрика „Леденика” и ще научим повече за разгорялата се компроматна война срещу Бойко Борисов. Както и начинът, по който той се измъкна невредим.

После предстои да посетим паметният разклон до старопрестолната столица  Велико Търново, където Бойко Борисов намери един от министрите си. Там е издигнат барелеф, на който със златни букви е написано „На всеки разклон – министър” Днес този новаторски подход за сформиране на кабинета се изучава от бъдещите политолози в университетите на цяла Европа.

А сега ще ви раздадем биографията на г-н Борисов, за да може в свободното си време да научите повече за този велик човек.

вторник, 1 февруари 2011 г.

НАВСЯКЪДЕ МОЖЕ БЕЗ МЕНЕ

Мисли на Димитър Подвързачов (1881 - 1937)



У другите народи има “джентлмен”, има “денди” или кой знае още какво. Ние имаме само хашлак.
Ала светът не помни да е съществувала някога и процъфтявала държава от хашлаци...
*

– Вие сте държавни крадци!
– Ами вие? Вие сте политическа сбирщина!
– Вие сте готови да продадете България!
– Вие сте морални нищожества!
Просто страшно е да чете човек по вестниците, как “обществените движения” се разправят помежду си...
Но има нещо още по-страшно: то е, че и едните, и другите, и третите – уви! – имат право...

*

Знам: твоето минало е славно. И бъдещето ти ще е не по-малко славно в историята. Но кажи ми, как да преживея мизерното ти настояще?
*

“Бога няма! – казват, как ще се оправиш с такъв човек?!”
От тази дълбока мисъл е тъй лесно да се разбере, че общество без религиозно чувство мъчно може да се оправи.

*

Не бой се от мошеника: Бог му е дал сигурни признаци да го познаеш: той или говори постоянно за Бога, или за обществена справедливост, чест, порядък.
*

Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.

*

Никога не вярвам адвокат, който казва, че, бил само сътрудник на правосъдието.
Момиче, че не искало да се омъжи.
Комунист- да не одобрава кървавата разправа с противника.
Командирован на държавни разноски – че предпочита да остане в България.
*

Едно разбрах с положителност през моя живот: че нявсякъде може без мене.