неделя, 30 март 2014 г.

КАКВО ОЗНАЧАВА СОБСТВЕНОТО ВИ ИМЕ





Александър (гр.) – „защитник на човека”

Ана (евр.) – „прилича на ангел”

Ангел (гр.) – „вестител”

Андрей (гр.) – „мъжествен, храбър”

Антон (лат.) – „безценен, неоценим”

Атанас (гр.) – „безсмъртен”

Борис (прабълг.) – „вълк”

Боян (прабълг.) – „лъв”

Васил (гр.) – „царски човек”

Виктор (лат.) – „победител”

Георги (гр.) – „земеделец”

Дамян (евр.-гр.) –„победител”

Димитър (гр.) – „защитник на житните посеви”

Евгения (гр.) – „благородна, знатна”

Евдокия (гр.) – „славна”

Евтим (гр.) – „благодушен”

Елена (гр.) – „свети като луна”

Иван (евр.) – „Божа благодат”

Игнат (лат.) – „огнен, пламенен”

Илия (евр.) – „богобоязлив”

Ирина (гр.) – „мир, съгласие”

Катерина (гр.) – „чиста”

Кирил (гр.) – „господарски”

Костадин (гр. лат.) – „постоянен”

Лазар (евр.) – „Бог помага”

Маргарита (гр. лат.) – „хубава като бисер, ценна като бисер”

Марин (лат.) – „морски”

Мария (евр.) – „силна, постоянна”

Марко (евр.) – „борец”

Марта (евр.) – „господарка”

Мартин (лат.) – „храбър”

Методи (гр.) – „наблюдател, изследовател”

Михаил (евр.) – „подобен на Бога”

Никола (гр.) – „победител на народа”

Павел (лат.) – „малък”

Петър (гр.) – „камък, скала”

Сава (евр.) – „събота”

Севда (тур.) – „любов”

Сергей (лат.) – „служител”

Симеон (евр.) – „изслушване”

София (гр.) – „мъдрост”

Стефан (гр.) – „венец”

Татяна (лат.) – „бащински”

Тодор (гр.) – „Божи дар”

Тома (евр.) – „близнак”

Трифон (гр.) – „веселяк”

Филип (гр.) – „който обича коне”

Христо (гр.) – „миросан, помазан”

Чавдар (тур.) – „рус като ръж”

Юлия (гр. лат.) – „блестяща”

неделя, 23 март 2014 г.

из "Почит към литературата"

фрагменти от книгата с фрагменти на Иван Динков „Почит към литературата”








Трябва да пише само онзи, за когото реалността не е нещо, което се разбира от само себе си.



Външният свят интересува писателите по-малко от собственото им становище към него.



Когато говорят, че едно или друго не е в ред, посредствените писатели не разбират, че редът е такъв.



Изкуството измерва мракобесието с броя на темите, които се намират в изгнание.



Между галениците на литературата и инвалидите от литературата има една обща област – неудобните спомени.



Всяка държава очаква от писателите си всичко друго, но не и компетентност.



В българската литература старото поколение живее със спомени, средното твори със значка на ревера си, а младото настоятелно иска ревер за значката си.



Обществото трудно приема писател, когото не може да категоризира и комуто следователно няма доверие.



Появата на гении без талант в една национална литература е първият признак, че тая литература е лишена от условия за нормално развитие.



Когато забележи, че към него се приближава добитък, голямото изкуство се покрива с трева.



Писател, който позволи да направят от него абажур за централния полюлей в гостната на обществото, може да измие лицето си пред потомците, като опише блестящо оригването.



В голямата проза сърдечните нотки се прокрадват само по повод на някой отсъстващ.



Геният също трябва да се пази да не бъде твърде блестящ, защото не всички предмети, до които се докосва, са сребърни.



Индивидуалният подвиг се прославя с масови песни.



Всички посредствени творци виждат Олимп като стадион.