ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА




Какво са се хванали всички за тая пуста криза. Тя не ни е виновна за нищо. Ние сме си виновни, че се занимаваме с нея и й правим непрекъснато пиар. Още старите римляни са го измислили. Това, което му трябва на народа, е зрелища – Сървайвър, Биг Брадър, Байландо, Майландо и така нататък.

Най-гледаемо е зрелището, наречено български футбол. Колко възходи и колко падения сме преживявали покрай него. Колко усмивки и колко разочарования. Кой ли не се е захващал с него, кой ли не го е оправял. Защото у нас всеки си мисли, че разбира от футбол. И греши. За него трябва национална стратегия и политическа воля. Той трябва да залегне в програмата 2020 на правителството и да се наблюдава с особено внимание по начина, по който се наблюдават европейските фондове у нас. Ще видите тогава как нацията ще се обедини, въпреки партийните централи. Защото футболът е майка на обединението и баща на сплотяването.

Хубаво е, че министър-председателят играе футбол. За него е най-лесно да събере министрите си и да ги вкара на терена, като ги постави на подходящите за тях позиции. На вратата министър Цветанов. Той е по хващанията. Щом може да хваща престъпниците, значи и топката може да хваща. И не само да я хваща, но и да я праща на прокуратурата. Номер две ще е за социалният министър. Той умее да парира ударите на общественото недоволство. Пасовете, които прави, са винаги в перспектива поне за няколко години напред. С влизането си в играта, той ще се опита да определи подходящата възраст за пенсиониране на футболистите и ако прецени, че могат да играят до 67 години със сигурност ще промени законодателството в тази посока. Защото всички знаем какви са приходите на футболистите и как би се отразило това на хазната. Номер три е министърът на околната среда и водите. Той (в случая тя) има предимство, че ако се яви по минижуп, със сигурност ще разсейва противниковите футболисти и ще може да предотврати всяко опасно центриране в нашето наказателно поле. В средата на терена стоят министърът без портфийл и министърът на културата. И двамата не си падат много по бягането, но за сметка на това ще захранват нападението с пикантни пасове и ще повдигат самочувствието в отбора с патриотични песни. В нападение виждам министъра на икономиката, заедно с министъра на физическото възпитание и спорта като ляво и дясно крило. И двамата са млади, бързи и амбициозни. Ще създават големи главоболия на противниковата защита. Естествено като централен нападател ще играе министър-председателят. Той е висок, стабилен, масивен. Бил е охрана и знае как да пази топката. Умее да играе еднакво добре както с краката, има черен пояс по карате, така и с главата, доктор е по икономика. Доказал се е в не един и два мача, макар и благотворителни. Каже ли победа, значи победа. Действа на противниците си хипнотизиращо, което е всъщност и скритото оръжие на отбора. Ще ми се финансовият министър да играе с номер десет, но като знаем колко е стиснат, как прави икономии от всяко нещо, едва ли ще дава достатъчно пасове на съотборниците си. Най-много на всеки пас да наложи ДДС, което после трябва да се приспада от головата разлика. По добре е той да е резерва. Да стои на пейката и да чака някой да се контузи. Министърът на европейските въпроси ще играе зад министър-председателя със слушалки, скрити в ушите. Защото ако от Европейският съюз кажат атака от ляво, значи от ляво. Ако кажат – от дясно, значи от дясно. Ако кажат забавяне на темпото, значи забавяне. Здравният министър трябва да е задължително резерва, за да е готов винаги при нужда да оказва първа помощ на контузени министри.

Мисля, че по-голямо зрелище от това никой не може да предложи. Сигурен съм, че националният стадион ще се пръска по шевовете. Заслужава си да го видим, нали?