сряда, 6 април 2011 г.

ДОМОУПРАВИТЕЛ

Всичко вървеше с главата надолу до момента, в който ме избраха за домоуправител на входа. Към прилежащата част на входа попадаше един хранителен магазин на първия етаж, една обущарница и 21 апартамента. Като бивш униформен знам, че за да има ред, трябва твърда ръка. Точно това липсваше досега на предишните домоуправители. Трудно събираха парите за входа, наемите от магазина и от обущарницата изоставаха с месеци, хората мърмореха и недоволстваха. Още на другия ден, след като бях избран, аз направих първото входно събрание. За да събера всички, предупредих обитателите на входа, че във връзка с незаконните тераси (всички си бяха остъклили терасите, без да си извадят строително разрешително за това), ще извикам специалисти от строителен надзор, за да проверят състоянието на терасите и другите жилищни площи за евентуални нарушения. Както можете да се досетите, на събранието имаше представители на всички апартаменти, плюс собственика на магазина, плюс бай Киро - обущаря. За първи път се събирахме всички. Раздадох им по един договор и обясних, че ако не го подпишат до края на събранието, викам строителен надзор. Договорът се състоеше от една единствена клауза. А именно, че отсега нататък всички въпроси, засягащи входа и прилежащите помещения, ще се решават чрез референдум. Това се видя много разумно на моите съвходници и договорът беше подписан. След този триумф, вече не ми оставаше нищо друго, освен да се развихря.
Следващата вечер събрах входа за първия референдум. Да подкрепим ли войната в Либия или не? Някои се опитаха да протестират.
- Ама какво ни засяга това. Да му мислят политиците. Ние трябва да си решаваме реалните проблеми на входа.
- Много ни засяга даже! - веднага стопирах недоволството, докато е още в зародиш. - Заради войната в Либия, саламът днес е по-скъп с три стотинки, олиото с четири, а сиренето с пет. Така ли е?
- Така е! - подкрепиха ме останалите.
- Ако не беше войната в Либия, нямаше да поскъпне горивото, нали? Нямаше да поскъпне саламът? Затова сега ви предлагам да гласуваме за спиране на войната в Либия и да се върне цената на салама на старите нива. Съгласни ли сте?
- Съгласни! - викнаха вкупом всички.
Така осъдихме войната в Либия. Написахме протестна декларация и я изпратихме на министър-председателя, за да знае какво сме решили.
Но се прибрахме, целунахме жените и децата си и се замислихме за човешките права. И горестни бяха тия мисли, като си представяхме сатрапа Кадафи как измъчва либийския народ и невинни медсестри. Сънувахме престъпленията на диктатора срещу човечеството и се будехме със сълзи на очи.
Сутринта на свежа глава събрах пак входа и им рекох:
- Не се живее само с хляб, братя мои, но и с почитане на човешките права! Ние продадохме за два резена салам правата на човека в Либия! Предлагам ви да гласуваме за най-подробно набиване на канчето и спиране на кранчето на Кадафи!
И хората ме послушаха. Гласувахме в подкрепа на военната операция в Либия и пратихме писма. Съюзниците, имащи нашата санкция, продължиха войната, но вече легитимно употребявайки правото на силата.
На следващата вечер пак събрах входа във връзка с "Белене". Да има ли АЕЦ, или да няма? Гьол ли е "Белене", или надежда за енергийния ни баланс? Обясних им ядрената заплаха в светлината на "Фукушима 1", запознах ги с предимствата на мирния атом, сеизмичните рискове и т.н., призовах да се гласува по съвест. Имаше бурни прения и след драматично гласуване вечерта подкрепихме проекта, пратихме писма до премиера и институциите. Вечерта гледахме по телевизията километричните опашки на бедстващи японци, редящи се за един сандвич и бутилка вода. Съпреживяхме историята на 50-те самураи във "Фукушима 1", доброволно облъчващи се, опитвайки се да спрат радиоктивните течове и да спасят сънародниците си. Представихме си всичко това на наша почва и спахме лошо.
На сутринта гласувахме твърдо против развитието на ядрената енергетика в България, ЕС, Иран и по целия свят.
Пратихме писма до институциите.
Довечера ще събирам входа, за да осъдим действията и бездействията на римския прокуратор Пилат Понтийски...

Публикуван във в. "Сега", 06.04.2011 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар