Никак не обичам изборно време. Става ми чоглаво на душата. Телевизиите започват да бълват предизборни дебати, улиците се жлътват от агитационни материали, хората започват да се делят на партии и електорати. Наближат ли избори, гледам да се въоръжа с храна и с най-необходимите продукти и се затварям в къщата си. За един месец ставам истински отшелник. Даже телевизия не гледам. Ама като тая година не е било. Нещата направо излязоха извън контрол. Всеки ден ми тропат по вратата разни млади юпенца и ме агитират да им продам гласа си. Като ме видят, че съм колеблив ми бутат няколко банкноти в ръцете и ме пишат в някакъв списък. Първоначално отблъсквах предложенията, отказвах банкнотите и изхвърлях юпенцата. Не исках да се поддавам на политически внушения и емоционални експлозии. Но емисарите ставаха твърде дръзки. Бяха изучили с подробности цялото ми житие-битие. Един предложи да ми ремонтира водопроводната мрежа. От години имам течове в банята и комшията отдолу не един и два пъти ме е заплашвал със саморазправа. Спасява ме това, че пет години съм тренирал карате и имам черен колан, затова като се разминаваме на стълбището само сумти като пенсиониран тюлен и нищо певече… И не само че ми оправи водопроводната инсталация, но и ме абонира безплатно за целогодишния абонамент на списание „Моята баня”. Тогава разбрах, че да продадеш гласа си не е непременно лошо нещо, както твърдят журналистите. След това продадох гласа си срещу кухненско обзавеждане. Италианско. Нямате си на представа колко години си мечтая за подобно обзавеждане, ама пустите му пари все не достигат. Е, можело, значи, и по този начин.
След като разбрах, че от това мога само да печеля, започнах без колебание да продавам гласа си. Стига някой да поиска да го купи. А кандидатите за това не намаляваха. Така за кратко време се сдобих с немска овчарка, прахосмукачка за лека кола, пароструйка, направиха ми ремонт на „Нисана” и обзаведох детската стая по последна дизайнерска мода. За следващите избори са ми обещали надстройка на къщата, изкопаване на басейн в двора и почивка на Кайманите. Е, всичко това, ако съответните лица спечелят изборите. Ако не, ще се задоволя само с финансовата подкрепа, която макар и недостатъчна и еднократна, е все нещо във време на световна криза.
И всичко щеше да си мине и отмине по историческия улей, но най-неочаквано седмица след изборите ми дойдоха на проверка от финансовото министерство и по-специално от Националната Агенция по приходите. Искаха да разберат откъде имам всички тези придобивки, след като официално се водя безработен. Наложи се да доказвам нещо, което не мога да докажа и да обяснявам неща, които не мога да обясня. Съставиха ми акт за констатиране на нетрудови доходи. Обясниха ми че знаели всичко за моите продадени гласове и ако не съм искал да вляза в затвора заради нарушение на изборния закон, то задължително трябвало да декларирам хонорарите си, получени от моя глас.
При направената от мен справка за дължимите данъци на държавата, констатирах, че ако наистина не исках да вляза в затвора за укриване на данъци, трябва да продам леката си кола, както и част от кухненското обзавеждане, да дам немската овчарка в приют за кучета, а пароструйката да заменя за самобръсначка и с парите от продажбата, да си покрия данъчните задължения. Косата ми настръхна и побеля едновременно. Разбрах, че вместо облагодетелстван, аз се оказах измамен, което за кой ли път доказа правотата ми да се затварям вкъщи по време на предизборна кампания и да не отварям вратата на никого, дори на разните юпенца като тези, които ми погодиха такъв кръвнишки номер, тяхната ма…!
Няма коментари:
Публикуване на коментар