У ЛЕНКИНОТО КАФЕНЕ VІІ

Сутрин рано, преди да се появят постояните клиенти в кафенето на Ленчето, както винаги заварваме двамата авери Спиро и бай Петко.

- Спиро, да знаеш как ме боли кръста?

- От какво, бай Петко?

- Как от какво. Ами от съботното почистване. Всички комшии се събрахме пред блока и хем си приказваме, хем си чистим. Ама от това навеждане на моите години, мисля, че прищипах нерв между пети и шести лучбален прешлен. Сега едвам вървя.

- Трябвало е повече да приказваш и по-малко да се навеждаш, ама като те знам колко си съвестен...

- А ти не взе ли участие в „Голямото чистене”?

- И аз участвах, разбира се, чистехме новата „Скара-бира” на сина на шефа. – отвръща шеговито Спиро.

- Че нали е нова, какво толкова ще и чистете? – чуди се бай Петко.

- Нова, нова, ама имаше двайсетина кебапчета и няколко бутилки бири за почистване, ако ме разбираш какво искам да ти кажа!

- Хитрец си ти, така да знаеш. Хората чистят боклуци, ти си хапваш кебапчета с биричка.

- Виж, нямам нищо против да изчистим страната. Винаги съм бил за екологията и приветствам всяка една такава кампания, но...

- Но по-добре някой друг да свърши мръсната работа.

- Не е това. Не съм за това някой друг да свърши мръсната работа. Но сам знаеш какво общество сме. След една –две седмици България ще е отново пълна с мръсотии. Не си ли съгласен? При това положение напразно е твоето навеждане и напразна е болката ти, слъд като няма да има дълготраен ефект.

- И ти си прав, но нали трябва да дадем пример на младите. Ами ако днес не излезе никой, кой ще излезе утре. И ще си живеем в кочината и няма да ни прави впечетление. Че ако разсъждавахме като теб ние сме се превърнали в прасета, не в хора. И сме направо за окайване.

-Стига сте се карали излишно! – изправя се с усмивка пред двамата приятели Ленчето. – Ето ви по едно кафе от мен. За мен денят на „Голямото чистене” беше полезен, защото изхвърлих излишния хартиен и стъклен амбалаж и си докарах някакви пари. В крайна сметка, по-добре е да почистиш, отколкото да не почистиш. Но това може да го разбере най-добре една жена.

- Да си жива и здрава, Ленче, поне още сто години. Наистина е време да погледнем към политиката, което е къде-къде по-мъжка работа. – обобщава Спиро. - Нали така бай Петко виж в Гърция не могат от доста време да съставят правителство. Не мислиш ли, че поне в това отношение сме по-добре от тях?

- Не, не мисля така – развихря се бай Петко – ама дай първо да уважим Ленчето, пък после ще бистрим политиката.