ЗАТВОРЕН КРЪГ

Време е да излизам. Навън е горещо и се чудя какво да облека. Все пак слагам нещо, колкото за приличие. Знам, че мъжете обичат да надничат в деколето ми. Защото има какво да видят. По центъра е пълно с народ. Колко много безработни. И аз съм като тях. Нямам пари, а искам да си купя толкова неща. Трябва да отида до бюрото по труда. Всеки месец поредния подпис. Не че ми намират работа, не, просто си изпълняват задължениета. Вината не е в тях. Кризата уби работните места. По центъра няма да си намеря работодателя. Но е хубаво, че мога да се разходя. Дори не ми се пие кафе. Жегата убива настроението. Реве ми се. На нечие мъжко рамо. А такова няма наблизо. По-добре да не рева. Не ми се прибира. Вкъщи ме чакат две гладни деца. Не мога да разбера защо искат да ядат по три пъти на ден. Това действа депресиращо. Всъщност, днес можех и да не излизам. Кризата убива настроението. Ако имах пистолет, щях да я застрелям. Не, по-добре себе си. В противен случай ще ме убие тя. Пак ми се реве...