Моя позната разказва как синът й, малчуган на 6 годинки, изпратил пет писма на Дядо Коледа.
В първото писмо написал: Дядо Коледа, здравей! Аз съм Илиянчо от България. Нали я знаеш къде се намира. Навън вече вали сняг и аз зная, че ти скоро ще дойдеш. Искам да ми донесеш един голям конструктор. Ама мнооого голям.
Във второто писмо написал: Дядо Коледа, извинявай че те карам да ми сменяш подаръка, ама Тошко има пожарна кола с дистанционно управление. Искам и аз такава кола. Нали ще имаш още една и за мен?
В третото писмо написал: Дядо Коледа, пак съм аз, Илиянчо! Не искам кола с дистонционно управление. Искам лаптоп за мама, защото татко ни заряза и си взе лаптопа и сега мама плаче, защото няма с какво да работи.
В четвъртото писмо написал:
Забравих да ти кажа, че искам едни боксови ръкавици. Ако татко някой ден се върне, да го натупам хубаво.
В петото писмо написал: Дори и нищо да не ми донесеш, ти пак ще си останеш моя любим Дядо Коледа! И целуни елените!
Всички на работа събрахме парички и купихме едни боксови ръкавици на малчугана. Като подарък от Дядо Коледа. Но все пак се надяваме да ги използва само в приятелски битки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар