ФЕВРУАРИ

На февруари бялото ветрило

и улици, и къщи е покрило,



по весела пързалка се понесли

хората – тържествени и весели.



Слънцето пробива с лъч корав

замръзналите шлепове на мислите,



тополите забиват дълъг врат

в небето, мамещо и чисто.



В парка влюбени унесено

целуват се и слушат тихо песен,



дебел котак край пейката наднича,

да зърне под полата на момичето.



Една врата в небето отваря се едва,

и от там наднича плахо пролетта.