Срещнали се Старата и Новата година. Старата година трябвало да си отиде и да даде път на Новата. Но не искала. Противяла се, тръшкала се, недоволствала. Чувствала се толкова добре на мястото си, така била свикнала с хората, че за нищо на света не искала да се раздели с тях. Новата година се видяла в чудо. Какво да прави, как да заеме мястото си. Чудела се и най накрая измислила начин да се отърве от досадната Стара година. Помолила небето да произведе сняг. Речено-сторено. Завалял обилен сняг и покрил цялата земя. После помолила северните ветрове да задухат както те си знаят. Задухали северните ветрове както си знаят и цялата земя се сковала от лед. После помолила хората да измайсторят една шейна за Старата година. И така да я изпратят по живо, по здраво... Понеже хората с нетърпение чакали появяването на новата година, с радост побързали да изпълнят желанието й и бързо сковали една шейна. Качили със задружни сили Старата година на шейната и така я изпратили да си ходи. Но не хвърлили шейната. Решили да я запазят за следващата година. Защото знае ли човек какво става в главата на една отиваща си година...
Няма коментари:
Публикуване на коментар