Градът
заспива в полунощ едва
под
сенките на блокове панелни.
Сънят
разперил матови крила,
ни
упоява със видения зелени.
И само
лунатиците сноват мистично,
между
небето и земята раздвоени,
приемащи
послания телепатично
от още
недостигнати вселени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар