БАНАНОВА РЕПУБЛИКА

Превърнахме се в бананова република.

Килограм банани в „Лидъл” 78 ст. Кеф за раята. Търговците да му мислят. Продават на загуба, но мен к`во ми е. Нали народът печели. Е, щял да изяде бананите за два дена. Да ги изяде. Нали затова ги е купил. И не вижда същата тая рая, че олиото е поскъпнало, че бензинът е поскъпнал, че доматите са поскъпнали, че хлябът…, че саламът…, че… Нали бананите са евтини, карай да върви.

В банановата република глад. И тука глад.

В банановата република простотия. И тука простотия.

В банановата република един процент много богати и 99 процента бедни. И тука така.

В банановата република има бананова мафия. И у нас има бананова мафия.

В бананова та република подлагат бананова кора. И тук подлагат бананова кора. (Разбирай резила с подслушването)

В банановата република ходят голи. И тук ходим голи. (През лятото) Понеже там винаги е лято.

Мисля, че успях поне да щрихирам сходствата. Ако искате, можете да продължите.

В КВАРТАЛНАТА КРЪЧМА НА ЪГЪЛА

В кварталната кръчма на ъгъла

келнерите играят на сантасе.

Редовният клиент е пиян от мъка,

има водка, но няма мазе.

Свършват играта. Разделят печалбата

с малкото ресто, делено на три.

После пребъркват пияния здравата,

той и без това отдавна спи.

ДА БЪДА ИЛИ ДА НЕ БЪДА

Аз съм още неродено. И по-добре. Не искам да се пръквам на белия свят. За мен белият свят е тук, вътре, в корема на майка ми. Как хубаво съм се обзавел само. Нищо не ми липсва. Храната ми – храна. Парното ми – парно. Спя си блажено по цял ден и за нищо не мисля. Нямам бърза работа. А другите около мен все бързат. Виждам ги как рипат да излязат. Ама защо, ще попитате. Защото отвън си имат всичко. Чакат ги кошари, играчки, памперси и какви ли не екстри на бебешкото ежедневие.

Нероденото на Стилянова е обзаведено преди още да се роди. Чакат го само да се пръкне и ще му препишат къща на три етажа, с гараж и тавански помещения при това.

            Иванова чака близнаци. И те бързат. Има за какво. Освен апартаменти за всеки един от тях, имат на собствено име сметки в швейцарски банки. Туй долари, евра, франкове, за нищо ги нямат. Бъкани са. Фрашкани са. Парите им с лопата да ги ринеш.

            На Теодорова бебето само да си покаже нослето навън и я обличат като истинска кукла Барби. Баба и е завещала златни накити, а баща и е приготвил изненада – лека кола, Мерцедес. От по-малкия клас. Защото били дамски.

            На Апостолова нероденото още от сега се надува като широколистно дърво през лятото. Защото баща му е генерален директор на голям химически комбинат и ще го стяга за свой заместник. Хак му е!

            Само аз си стоя в коремчето и не бързам за никъде. Родителите ми живеят в гарсониера, 44 квадрата. Имам братче на година и половина, на което трябва да заема кошарата. Но тогава то няма да има къде да спи. Всичко е така наблъскано, че игла да хвърлиш, няма къде да падне. Част от библиотеката използваме за спалня, а в гардероба държим телевизора. И това без да броя кучето Рекси и котката Сара, които непрекъснато се карат за нещо си. И обръщат цялата къща с главата нагоре. Кажете ми, честно ли е да се раждам в такава обстановка. Та аз ще бъда в допълнителна тежест за родителите си. За да сложат за мен втора кошара, трябва да махнат или холовата гарнитура, или шкафа с дрехите, или цветарника, или фотьойлите, или…

Както и да го мисля, моето излизане ще бъде грешка. Никой няма да се зарадва вкъщи. Ситуацията може само да се влоши. Затова ще си лежа тук, вътре, и никъде няма да ходя. Защото докато сме вътре, всички сме равни. Нали така!

ДУЕЛ

Йордан Радичков разказва една интересна случка, станала в някакво родопско селце. Повечето жители на селцето били мохамедани и когато се случело някой да се разболее, веднага тичал при ходжата да го лекува. Не че ходжата много разбирал, а просто защото нямало лекар. В един слънчев септемврийски ден в селцето се появил лекар. Младеж, току-що завършил медицинското си образование, пълен с ентусиазъм и енергия. Спретнал за няколко часа една стаичка в селсъвета и зачакал посетители. Да, ама никой не идвал. Минали ден, два, три – никой. Позаинтересувал се той и разбрал причината. Свикнали хората откакто свят светува все ходжата да ги лекува, нямали вяра на науката, страхували  се. А и ходжата ги заплашвал, че няма да им обърне внимание повече, ако отидат при младия доктор. И това е разбираемо. Ще му секне печалбичката.  А докторът лекувал безплатно. С една дума, заформял се конфликт.    

         Младият медик не искал да остави нещата така и решил да предизвика ходжата. Извикал го един ден на медицински дуел. Показал му един кашон, бръкнал в него и извадил една отровна змия – пепелянка. Направил така, че пепелянката да го ухапе, след което казал на ходжата.

         - Понеже науката е измислила серум, ще победя с него отровата и ще живея. В кашона има още една пепелянка, хвани я, за да те ухапе. Ако с твоите баяния надвиеш на отровата, ще те призная за по-голям лечител от мен и няма да преча на хората да се лекуват при теб.

         Гледката разтърсила ходжата. Той толкова се уплашил, че хукнал презглава да бяга навън. От този ден нататък не посмял да лекува съселяните си. И сам изпращал болните при образования лекар. Науката дала урок на суеверието.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИВАНОВДЕН

Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа"

Йоан 1:23

Йоан, светецът, когото честваме на този ден, беше човек, изпратен от Бога, да доведе хората до покаяние. И по този начин да ги приготви за срещата им с Христос. Днес, благодарение на медиите, а и на църквата, Ивановден се е превърнал в светско шоу. Пълно безумие е да се карат младите хора да се съревновават кой първи ще докопа кръста. В тези ледено-студени води, при тези минусови температури. Това, че някой е хванал първи кръста няма да му донесе бленувано щастие. Нито благодат. Ако няма Бога в сърцето си. Ако преди да извади кръста, не е извадил греха от сърцето си. Ако не е чул вика на Йоан Кръстител за покаяние.

И днес Йоан Кръстител продължава да вика в пустинята. Но за да го чуете, трябва да изгасите телевизора.

ИЗПОВЕД

Да се гмурна в дълбокото,

да разнищя прекрасното,

да се свия на топло,

по – далеч от опасното,

да пътувам в съня си,

да прескачам Олимпи,

да докосвам с дъха си

златни слънчеви лилии

да целувам до тъмно,

да се смея естествено,

да живея на дъното

на моята веселост,

да не вярвам на мистика,

да не късам кокичета,

да потъна до истините

на Христовите притчи.

ü     

Облаци ниско

пълзят като лишеи,

смуче денят

от зърната ни млечни,

тръгваме, спираме,

чезнем излишни,

и от себе си

вече отдалечени.