ПОЛИТИЧЕСКА САТИРА

Дълго са ни лъгали и крали

политици с цвят неразличим.

Ако могат, биха ни продали

за бутилка вино или джин.

Цял мандат живели от рушвети,

без да спазват правила и ред.

Имитират лесно колко са заети,

ако някой ги помоли за съвет.

Печелят си обществени поръчки,

но скрити зад невидима стена,

напук на простосмъртните каръци,

които плащат крайната цена.

Как няма ни един осъден,

бръкнал във държавната хазна.

Темида все е сляпа и беззъба.

И твърде често глуха при това.

И тъй върви - върти се колелото,

и няма този дълъг преход край.

Работиш здраво, блъскаш се жестоко,

а друг изгражда частния си рай.

Горко на демокрацията клета,

горко му на човека – ето!

Ще минат още десет века

додето се оправи дереджето.

БЕЗСЪНИЦИ

В сън атавистичен

или в безлунна нощ,

все към тебе тичам,

моя яростна любов.

С дъх на залез и на вино

пада ниското небе.

Ято птици ме подмина,

ръкопляскайки с криле.

И в смълчаната поанта

на един последен стих,

падат моите тиранти

като пепел в пепелник.

В тихия вечерен свод

аз пристъпвам като хищник

и възкръсвам в друг живот -

бъдещ или пък предишен.

Лека нощ, едва продумвам.

Лека нощ, звездите спят.

Моля се да те сънувам

в някой по-прекрасен свят.

ПЕПЕЛЯШКА

Пепеляшка  - прекрасна и бяла -

с лопата, парцал и метла.

Тази вечер те чакам на бала.

Тази вечер те чакам– ела!

Забрави за тегоби домашни -

даже прах тази нощ не бърши.

Тази нощ ще лудуваме прашни,

ще танцуваме чак до зори.

Тази нощ ще си моя принцеса,

ще забравим баналната скука.

Ще позная коя си, къде си,

с тази нежна красива обувка.

Само дай ми краче за да пробвам,

остави се на моята воля.

Щом обувката влезе, не хлопа,

значи ти си изгората моя.

Пепеляшка – прекрасна и бяла –

в моя свят аз те каня – ела!

Забрави тази вечер след бала

ти лопата, парцал и метла.

ЗА ОГЛЕДАЛОТО

Купих се от магазина огледало.

Погледнах в него - образ непознат.

Потърках си очите – не помага.

Стои пред мене мутра на магнат.

НАЗДРАВИЦА

Всяка нова година си пожелаваме

нещо хубаво да ни се случи,

защото човек заслужава

щом сее добро, добро да получи.

Вдигаме чаши с шампанско

за наздравица и благослов.

Зад нас да е всяка опасност,

пред нас да е изгревът нов.

И въпреки завоите стръмни

и изненадите по нашия път,

утре усмихнати да осъмнем

и сърцата ни да горят.

Да превърнем живота в страст,

да не чакаме на готово.

Ако нещо красиво умира в нас,

да се ражда отново.

Градът заспива в полунощ едва

Градът заспива в полунощ едва

под сенките на блокове панелни.

Сънят разперил матови крила,

ни упоява със видения зелени.

И само лунатиците сноват мистично,

между небето и земята раздвоени,

приемащи послания телепатично

от още недостигнати вселени.

ДАВАЙ КОНЧЕ

Давай конче, лети, мятай грива,

нека въздух кинжален да пари,

запали от бяг тези копита,

нека светът зад теб да остане.

Подгони хоризонта призрачно-бял,

докато дишаш и кръвта ти пулсира,

цял живот си за полет мечтало,

точно днес не унивай, не спирай.

Ще ти пречат от всички страни,

ще ти казват не трябва, не бива,

но щом избереш пътя – върви,

най далеч със сърцето се стига.

Давай конче, лети, мятай грива,

виж небето как ти намига,

който иска криле, ги намира,

който има мечти, ги постига.