РЕВЕ НА УЛИЦАТА

Чудех се дълго дали да пиша за протестите или не. Вече толкова се изговори и изписа за тях...Протести винаги е имало и пак ще има, защото живеем в демократична страна и всеки има право да изрази своята гражданска позиция. Макар че у нас често се бърка гражданската позиция с бунта на местната футболна агитка.

Но си мисля, че хитроумния ход на Бойко Борисов да подаде оставката на правителството, обърка плановете на всички. Не само на политическите партии, но и на протестиращите. Защото това, което прави впечатление на тези протести, е това, че те нямат лице. Нямат изявени лидери, нито афишират някаква физиономия. Тотална анонимност и лутане от Орлов мост до парламента и обратно. Тук и там из страната хората се събраха спонтанно, написаха своите искания, в по-голямата си част справедливи и толкова. Но няма до кого да ги адресират. Няма правителство. Ето защо смятам, че Бойко Борисов постъпи правилно като подаде оставка. А служебното такова, ще има за задачата да подготви страната за нови парламентарни избори и няма да се занимава с исканията на протестиращите. Защото нито ще имат времето, нито ресурсите за това. На ход е президентът Росен Плевнелиев, който обаче останал без опекуна си, се държи неадекватно и нищо чудно да се омота като пате в кълчища от собствената си некомпетентност.

Народът пак е заел изчакващата позиция да се появи поредния месия, който да възстанови липсата на кредит към институциите и политическата ни класа. Но такъв няма да падне от небето или да дойде от Мадрид на бял кон, както навремето дойде царя. И през тази приказка минахме, и тя завърши с лош край. Ето защо дори децата не вярват вече в приказките, когато хладилникът е празен....Едно време Раковски дава етимологичното определение на думата революция като „реве на улицата”. Като гледам днес случващите се неща, виждам, че е имал право.