СМЯНА НА СЕМЕЙНАТА СИСТЕМА

Ех, тия протести. Не само отприщиха народното недоволство, ами направо бръкнаха в умовете на хората. Дори на ниво семейна клетка, това се отрази негативно. Прибирам се онзи ден от работа и жена ми ме посреща с плакат на вратата „Смяна на семейната система”.

- Мила! – усмихвам и се аз, ама от вътре клокочи напрежение. – Днес да не е първи април и да си решила да се пошегуваш?

- Никаква шега не е! – отговаря троснато жена ми. – Просто ми омръзна да се крия и да не мога да изразявам чувствата си свободно. Имам си любовник и вече  не съм привърженик на традиционното семейство.

- Как така не си привърженик...Цял живот си била до мен и сега изведнъж....

- Не съм казала, че няма да бъда до теб....Просто, искам да знаеш, че си имам любовник. Неудобно е вече да го крия. Или ме приемаш такава или...

- А майка ти?

- Какво майка ми...Тя ме подкрепя, нали знаеш, че винаги е била срещу теб. Дори ме запозна с още един мъж, но той прилича на теб, така че печелиш, няма да го направя любовник.

- А какво ще каже нашият син? – пускам един откос с мисълта, че поне той ще ме подкрепи.

- Синът ти иска нови лица в семейното управление. Сега си приготвя плаката – „Не на старите муцуни вкъщи”. А с любовника ми се запознаха и си допаднаха. Играят на табла.

- Така значи – вече кипвам като стари джибри в нови мехове – нови лица искате, смяна на семейната система и и всичко това зад гърба ми. Защо не дойде при мен, щяхме да си поговорим като хората и да се разберем...Аз да не съм някой темерут...

- Междудругото, планираме с моя, другия де, една почивка на море, във Варна. Щял да ми покаже вилата си и да ме запознае с кмета на града, преди да го свалят от власт...Ти кога си искал да ме запознаеш с нашия кмет...Никога....Кога си ме водил на море...първите две години, колкото да налапам мухата. Когато имах нужда от теб, ти беше в кръчмата с приятелите си. Е, вече дойде време разделно, сменяме семейната система из основи. Искам да си живея живота и няма да ти позволя да ми попречиш. Ако не ти отърва – вратата и навън...

- Но как така  - нали апартаментът е мой!

- Това може да се оспори в съда...Вече водя разговори с една адвокатка и жената е на моя страна...Ще изхфвърчиш на улицата като едното нищо.

- Не знаех, че съм отглеждал в къщата си пепелянка.

- Не - птичка, затворена в клетка.

- И сега искаш да летиш...

- Да, искам!

- Чудесно! Тогава имам предложение за теб...След три дни ми е полета до Стокхолм. Понеже любовницата ми се разболя, бих могъл да те взема...

- Моля....

- Ще дойдеш ли или да си намеря друга?

- Нали твърдеше, че никога не си ми изневерявал?

- Само твърдях...

- Значи си ме лъгал!

- Може да се каже!

- Боже мили...! Кажи че не е истина...! Кажи...! И какво ще стане сега със семейството ни...Не те ли е срам....!

- Не, просто се вписвам в твоя лозунг – „Смяна на семейната система” Мисля да остана да живея в Швеция.

- Мо...ля....! В Шве...ци...я....Ами...аз....

- Не зная...питай майка си! Довиждане...А колкото до апартамента, вече е продаден...Другия месец идват новите собственици.


Излъчено по радио "Христо Ботев", на 16.03.2013 г. в предаването "Кабаре Фата Моргана"