ЛОВЦИ НА ЛИЦА

Тъкмо жената беше наляла ракийката и вече се чукахме с благото питие, когато на вратата се позвъни. Отворих и видях добре облечени господа, което ме изненада...По това време на вечерта....Сигурно са объркали апартаментите...

- Добър вечер! – усмихна се един господин с кръгло като пица лице и си свали с реверанс шапката... Извади иззад себе си един букет от хризантеми и го поднесе на съпругата ми.- Не сме объркали апартаментите. Извиняваме се, че ви безпокоим по това време във вашия дом, но идваме да ви направим едно предложение...

- Предложение...на мен...! – искрено се учудих и погледнах към жената...

- Да ...на вас...ние сме от новосъздадената партия „Да се отласнем от дъното” и си търсим съмишленици.

- О, извинете ме – изкашлях се - седнете, ще налея по една, домашна е, от тъщата...ако знаете каква черешова ракийка е направила...ммммм!

- Може би друг път – усмихна се „пицата” – сега сме по работа и не бива да злоупотребяваме с вашето гостопримство...

- Аз от партии не разбирам...безработен съм...няма кой да нахрани децата ми, какъв съмишленик мога да ви бъда ...

- Точно вие ни трябвате...-обади се друг от мъжете - Проучихме ви... Знаем че от две години търсите работа, знаем, че и жена ви също няма работа, а е завършила социална педагогика, децата ви ходят на училище, нямат неизвинени отсъствия...учителите нямат оплаквания от тях...

- Значи сте проучили и тях...? – спогледахме се с жената.

- Участвали сте и в протестите срещу ЕРЕПЕТА-та, нали? – попита трети.

- Да, участвах...но какво общо има това с ...?

- Има много общо – започна господинът с шапката - защото търсим нови лица в политиката и вие можете да ни помогнете, като по този начин помагате на себе си...Затова сме тук, за да ви обясним.

- Как да разбирам това...?

- Много просто, искаме да ви предложим за депутат.

- За депутат...- сърцето ми взе да бие учестено - мен...безработният..., необразованият...!

- Да, точно вие...- продължи той - ще ви направим лице на нашата кампания...Искаме сред нас да има човек, участвал в протестите, това носи позитиви...Ще ви водим по срещи със симпатизанти, ще говорите на митинги...ще станете публична личност...

- А, не...- заинатих се аз - аз не мога да говоря ...неук съм...нали ви казах...и се смущавам от публиката...и устата ми мирише лошо...

- Ще ви напишем речите, ще стоим зад вас и ще ви подкрепяме, от вас се иска само да ни вярвате и да ни слушате...- обади се четвърти - Усилието си струва....Помислете за жена си и за децата си...край на безпаричието...край на мъките...Знаем също така, че изплащате жилищен кредит...

- Значи аз ще съм ви панайрджийската мечка...

- Колко грубо се изразявате...!- поде „пицата”- Вие ще сте платформата, на която ще стъпим, за да привлечем широките слоеве от социалното дъно...Аз самият съм стругар и вече изкарах един мандат като депутат...Животът ви ще се промени....Казвам ви го от личен опит...Командировки, привилегии, личен шофьор, симпатизантки...пардон, това последното да не се отбелязва в протокола...

- Веднага ли трябва да се съглася? – гледах в една точка в тавана, защото не знаех какво да кажа, беше толкова хубаво да е истина...- Ще мога ли да си помисля?

- Разбира се! Оставяме ви да си помислите и утре вечер по това време ще дойдем отново.

- Извинете, а на кое място ще бъда в листите ви?

- За сега ще сте на последно – отговори бившият стругар - но на следващите избори ще сте вече с едно място напред...вие не се тревожете...само ни се доверете...

- Да...да – казах машинално – сигурно така е редно...- и тръгнахме с жена ми да изпращаме скъпите гости...