Поканиха ме на интервю за работа. Когато отидох на място, разбрах, че поканените сме осем човека. Две жени и шест нашего брата. Всичките по-млади от мен. Интересно колко ли хора сме кандидатстали, за да се спрат все пак на нас. При това в уславието пишеше, че кандидатът трябва да владее английски или друг западен език поне на първо ниво. А като първо ниво аз владея доста езици – руски, гръцки, немски. В последствие разбирам, че това с езика е повече за парлама, да се преситят конкурентите рано-рано. Интервюто с всеки един от нас трае не повече от 15 минути. Млад служител на фирмата ни запознава накратко с дейността, която трябва да вършим и ни пита дали имаме въпроси и дали бихме работили такава работа. Защото работат включва нещо средно между нач. склад, продавач-консултант и общ работник. Предполагам, че всички са казали – да, бихме искали да работим. Иначе защо сме дошли на интервюто. Който има въпроси, пита, който няма, му пожелават хубав ден. Аз нямам въпроси. Винаги съм мразел да се правя на интересен и да задавам тъпи въпроси от сорта – кои дни се почива и има ли заплащане за извънработно време. Повечето питат за заплащането. Аз не питам. Мога да питам, ако знам, че вече съм удобрен и чакат моето окончателно решение. Дали искам или не искам да започна работа във фирмата. Всъщност, като видях интервюиращият, вече знам кой от нас ще изберат. Първото момиче. На излизане от офиса го видях. Беше облечено в бяла тясна тениска, под нея напираше добре оформен бюст, при това без сутиен. Очите неволно гледат все натам. Мисля, че момичето си беше направило добре сметката и се беше подготвило както трябва. Така и не ми се обадиха за второ, допълнително интервю. Което от казаното преди малко, ви е станало ясно защо. Все пак, нищо не е загубено. Утре съм поканен на друго интервю. Надеждата ми е интервюиращият да е жена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар