сряда, 11 септември 2013 г.

ИНТЕРВЮ ІІ

Не отшумели емоциите от вчерашното интервю, ето че ме поканиха на ново. Обади ми се млад мъж, поне по гласа изглеждаше такъв, каза ми да отида на следващия ден в офиса на тяхната фирма в час, удобен за мен. Защото нали съм подал молба за работа при тях. И аз отидох. Намерих офиса и за мое учудване, нямаше други кандидати. Може би защото не беше обявен конкретен час, а просто в рамките на работното време кандидатите трябваше да минем за интервюто. Дали бяха аминаали други кандидати, дали бях сам, нямаше как да зная. Всъщност, в офиса имаше двама души, мъже, млади. Но имаше и още двама, които доколкото схванах, бяха клиенти, защото разглеждаха каталози, питаха за цени и доставки. И един от мъжете им обясняваше с най-големи подробности. Не зная кой от тях ми се беше обадил предния ден, но видях другия мъж да ме вика с пръстче и отидох при него. Интервю нямаше в истинския смисъл на думата. Младият мъж ме заведе в едно помещение, което нарече склад. Показа ми нещата, които щяха да бъдат обект на моята работа. Обясни ми с две-три думи същността на занятието и ме попита съгласен ли съм да започна работа още в понеделник. Без да се замислям, казах че съм съгласен. Стиснахме си ръцете и готово. След два месеца стоене без работа, ето че се задаваше нещо ново на хоризонта. Дали ще има попътен вятър и ли насрещен, предсти скоро да се разбере.

Няма коментари:

Публикуване на коментар