В кръчмата отсреща, сам,
стоя и пия спомени
за гълъбов таван
със вкус на стари корени.
Клепат вишните доволни
и с престилките си бели
като в нов приют за болни
се разхождат по къдели.
По терасите панелни
се изцеждат стари прежди,
носи вятърът неделен
нови розови надежди.
Ще погледна към всемира
в кръчмата, стоящ отсреща,
куп носталгии попивам –
сам със себе си се срещнах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар