В кафенето са се събрали верните приятели – Спиро, Тенката и бай Петко и обсъждат следизборната ситуация.
- Тези избори разбиха една представа, не мислиш ли? – злорадства Тенката
- Какво имаш предвид? – пита бай Петко.
- Ами тази за преференциите. Оказа се, че това работело. Въпреки високия праг на предпоставеност. За някои числото 15 се оказа щастливо число.
- Ако Мая можеше да предположи каква каша ще забърка с тези преференции, никога не би го допуснала. – забеляза Спиро. – Но и това чудо доживяхме. Петнайстият да стане първи.
- И да измести Станишчо! – подигравателно се обажда бай Петко. – Сигурно след изборите е хвърлял боб или е ходил при врачка.
- И що? – пули се Спиро.
- Как що! – отвръща му със същия тон бай Петко. – Ами да разбере докога ще стои председател на столетницата. И дали няма да е по-здравословно за него да си остане в европарламента. Щото ако го изритат от партията, остава на сухо.
- А неееее! – не е съгласен Спиро – В европарламента ще е патнайста дупка на кавала, а тук води хорото.
- Абе, вие пуснахте ли тото? – отклонява разговора в друга посока бай Петко.
- Аз с хазарт не се занимавам, нали знаеш. – отсича Спиро.
- Бас държа, че числото 15 ще е хит в тотото поне няколко месеца. – продължава бай Петко.
- Не ми казвай, че бабите са гласували съзнателно за това момче. За всички е ясно като бял ден, че това е техническа грешка, да не кажа нещо по-силно, с оглед необразования електорат на червените. – казва ядосано Спиро.
- Това си е направо партиен гаф – допълва Тенката. – Осем месеца мислиха изборния кодекс и родиха недоносче.
- Ти от Мая друго ли си очаквал. Аз щото – не! - казва Спиро.
- Не, но дори не се засрамиха. Нямаше извинение, нямаше искане на прошка. – продължава Тенката.
- Като се замисля и ме избива на смях! – подхваща бай Петко.
- Що тъй? Дай и ние да се посмеем малко. – подканя го Спиро.
- Щото ако под номер 15 беше записано някое магаре, то щеше да стане евродепутат.
- Тогава щяхме да изтрепим рибата с голи ръце. – подсмихва се Спиро. – Първото магаре в европарламента – българско. И ний сме дали нещо на света.
- То не че другите не се държат като магарета, ама..поне ушите им по-къси – подсмихва се бай Петко.
- А верно ли е, че на момчето му предложили министерски стол, само да се откаже от мандата? – пита Тенката.
- Верно е, но момчето не е вчерашно. Наясно е, че като министър няма да изкара дълго, с оглед на политическата ситуация в страната, а в Европата ще си кюта пет години като анадолски бей. – заключава Спиро.
- Другия път сериозно ще се замислят с тези преференции. – казва бай Петко и отпива шумно от кафето.
- Едва ли! – възразява Спиро – Те ако можеха да мислят, нямаше да допуснат това.
- А сега какво следва? – пита Тенката.
- Кашата стана на тюрлюгювеч, така че нещата ще се оправят от Сокола. – казва Спиро.
- Това ми прозвуча като парола от криминален филм. – хили се Тенката.
- Дааааа, политиката не е това, което беше! – философства Спиро.
- Нито политиците са това, което бяха! – довършва бай Петко.
- Остава да пробваме дали кафето е каквото беше. – и Спиро се подвиква – Ленче, направи по едно турско кафе. Трябва да сменяме традициите вече...
