АЗ СЪМ БЛОГЪРЧЕ

Аз съм блогърче, обичам

наште сървари, домейни,

блогърче да се наричам

първа радост е за мене.



Аз съм блогърче свободно,

и сърфирам си из нета

от Несебър чак до Лондон

и от Лом до Ла Валета.



Аз съм блогърче и тествам

най-приятните портали,

тук ще копна, там ще пейстна,

вече сме се запознали.



Аз съм блогърче, ъбгрейдвам,

нова версия ще пробвам,

после ще ви пратя трейла

да ме гледате във компа.



Аз съм блогърче и расна

и на байти и на рам,

вече мога да ви фрасна

със един нечакан спам.

ИНТЕРВЮ ІІ

Не отшумели емоциите от вчерашното интервю, ето че ме поканиха на ново. Обади ми се млад мъж, поне по гласа изглеждаше такъв, каза ми да отида на следващия ден в офиса на тяхната фирма в час, удобен за мен. Защото нали съм подал молба за работа при тях. И аз отидох. Намерих офиса и за мое учудване, нямаше други кандидати. Може би защото не беше обявен конкретен час, а просто в рамките на работното време кандидатите трябваше да минем за интервюто. Дали бяха аминаали други кандидати, дали бях сам, нямаше как да зная. Всъщност, в офиса имаше двама души, мъже, млади. Но имаше и още двама, които доколкото схванах, бяха клиенти, защото разглеждаха каталози, питаха за цени и доставки. И един от мъжете им обясняваше с най-големи подробности. Не зная кой от тях ми се беше обадил предния ден, но видях другия мъж да ме вика с пръстче и отидох при него. Интервю нямаше в истинския смисъл на думата. Младият мъж ме заведе в едно помещение, което нарече склад. Показа ми нещата, които щяха да бъдат обект на моята работа. Обясни ми с две-три думи същността на занятието и ме попита съгласен ли съм да започна работа още в понеделник. Без да се замислям, казах че съм съгласен. Стиснахме си ръцете и готово. След два месеца стоене без работа, ето че се задаваше нещо ново на хоризонта. Дали ще има попътен вятър и ли насрещен, предсти скоро да се разбере.

ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

Г-жа К. нямаше деца. Искаше много да си вземе домашен любимец. Но куче или котка, не! Това би било ужасно, смяташе г-жа К. По-добре нещо, което е рядкост и би породило възхищение или злорадство. Нещо, което не е характерно за нашата географска широчина. И си взе тюлен. Само че тюленът иска вода. И г-жа К. Го води в центъра на града при фонтаните. Събира се голяма тълпа, за да гледа зрелище. Г-жа К. е щастлива и горда. Непрекъснато позира на разни чужденци, които искат да си направят снимка с тюлена й за спомен. Но се появи проблем. От общинска полиция и забраняват да пуска тюлена във фонтана. Но тя не се съобразява с общинската полиция.  Три пъти я глобяваха за това. Но тя си плаща глобите и продължава да води морското животинче там. Наложи се властите да пресушат фонтана. Сега г-жа К. Си носи шезлонга и се пече в празния фонтан, напук на общинските власти. Само че покрай сушата, тюленът на г-жа К. умря. Сега тя е много разстроена. За да се успокои, е решила да си намери друг домашен любимец, още по стряскащ...и сега си търси...лъв.

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО

( хуморотворение )





Прогнозата е всъщност изчерпателна

по сведение на екипа

синоптичен.

Ще превали над Рила и Карпатите,

над София и Цюрих е отлично.

У нас облачността ще е умерена,

за разлика от

фиксинга на еврото,

висок циклон ще има във Америка,

който ще затихва

планомерно.

В следващите два – три дни

ще се запази без

съществени промени,

над цялата страна

ще превали,

без стресове във курса

долар – евро.

Валежите ще станат продължителни

едва във по-далечна

перспектива,

левът ще подгизне с положителност

и масово ще почне да настива.

Гледайте прогнозите внимателно

да бъдете подготвени

за всичко.

Ще превали над Рила и Карпатите,

над София и Цюрих е отлично.

ИНТЕРВЮ

Поканиха ме на интервю за работа. Когато отидох на място, разбрах, че поканените сме осем човека. Две жени и шест нашего брата. Всичките по-млади от мен. Интересно колко ли хора сме кандидатстали, за да се спрат все пак на нас. При това в уславието пишеше, че кандидатът трябва да владее английски или друг западен език поне на първо ниво. А като първо ниво аз владея доста езици – руски, гръцки, немски. В последствие разбирам, че това с езика е повече за парлама, да се преситят конкурентите  рано-рано. Интервюто с всеки един от нас трае не повече от 15 минути. Млад служител на фирмата ни запознава накратко с дейността, която трябва да вършим и ни пита дали имаме въпроси и дали бихме работили такава работа. Защото работат включва нещо средно между нач. склад, продавач-консултант и общ работник. Предполагам, че всички са казали – да, бихме искали да работим. Иначе защо сме дошли на интервюто. Който има въпроси, пита, който няма, му пожелават хубав ден. Аз нямам въпроси. Винаги съм мразел да се правя на интересен и да задавам тъпи въпроси от сорта – кои дни се почива и има ли заплащане за извънработно време. Повечето питат за заплащането. Аз не питам. Мога да питам, ако знам, че вече съм удобрен и чакат моето окончателно решение. Дали искам или не искам да започна работа във фирмата. Всъщност, като видях интервюиращият, вече знам кой от нас ще изберат. Първото момиче. На излизане от офиса го видях. Беше облечено в бяла тясна тениска, под нея напираше добре оформен бюст, при това без сутиен. Очите неволно гледат все натам. Мисля, че момичето си беше направило добре сметката и се беше подготвило както трябва. Така и не ми се обадиха за второ, допълнително интервю. Което от казаното преди малко, ви е станало ясно защо. Все пак, нищо не е загубено. Утре съм поканен на друго интервю. Надеждата ми е интервюиращият да е жена.

ПЛАНЪТ ДОБРЕВ

М...дааааа....! Подцених ситуацията. Правех се, че нищо не забелязвам, но вече не мога да мълча. Дойде ми до гуша! (ама че израз, какво точно означава това дойде ми до гуша) Писна ми, натежа ми...бъгнах се...! Трябва да предприема рестарт или по-добре да ъпгрейдвам семейната клетка. Във връзка със задълбочаващата се семейна криза и опитите ми да направя всичко възможно за излизане от това положение, реших да подготвя план. Семейството отдавна е подложено на натиск отвън, имам пред вид опитите на тъщата да се меси непрекъснато във вътрешните работи на моето семейство. Отвътре нещата не са по-розови. Жена ми негодува, че я изолирам от бизнеса, децата са недоволни от статуса си на непоставени играчи в основната схема. Ситуацията е такава, че всеки момент ще се разрази като лятна буря – кратка, но силна. Затова два дни се усамотих на вилата, но написах програмата за развитие за следващите четири години на семейството и я озаглавих „Планът Добрев” Довечера ще го предложа за обсъждане на заседанието на семейната комисия по финанси и бюджет и се надявам да мине на първо четене. Децата ми искат актуализация на бюджета и това допълнително ми създаде затруднения, понеже жената е против подобна авантюра и яростно се разграничава от техните искания. На своя страна привлече и майка си, а тя никога не ме е обичала и все настоява за моята оставка. Аз съм склонен на компромиси, но оставка да подам – никога. Подам ли оставка, това означава падане на правителството. А падне ли правителството, това означава край на семейството. Не бива да го допускам, независимо от протестите отвън и отвътре. Едно време жената като ми е гласувала вот на доверие и се е омъжила за мен, с това е решила статуса си на първа дама в семейството, което я поставя в привилигировано отношение пред всички останали. Само аз си знам как съм запушвал пробойните с изплащането на непрекъснатите заеми, ползани от моите момчета (да са живи и здрави), колко непредвидени разходи са отишли по направление „женски тоалети и тем подобни глупости” и как с лавиране на стоковата борса и с недотам честна игра съм успял да заделя няколко милиона, за да построя вилата в Драгалевци и хотелите си по морето. И на всичкото това имане, сега да ми казват, че съм ги лишавал от правото им да вземат самостоятелни решения. Никога не съм ги лишавал, но какви решения могат да вземат хора, които нямат собствен капитал. В семейния бизнес е така, участваш с глас само когато имаш капитал. Макар че тъщата няма пари, но се държи като сив кардинал на ауденция при папата. Да не казвам, че много често семейните заседания са били бламирани, поради липса на кворум. Понеже моите три момчета предпочитат дискотеката пред скучните семейни разисквания. Така че дори и да съм имал доброто намерение да обсъдя ситуацията в семейството, съм се сблъсквал с липсата на заинтересованост от голяма част от семейните членове. Притеснявам се, че дебатите довечера ще се проточат до късна доба, и къщата ни може да бъде обкръжена от провокативно настроени комшии, което би довело до разни ексцесии. Дано благоразумието да надделее. И се надявам все пак да стигнем до компромисно решение, още повече че ни предстои и лятна ваканция и сме решили да прекараме отпуската на един много красив гръцки остров. Това го правя от добро сърце и с цел да забравим за малко семейните разногласия. А живот и здраве на есен пак ще започнат нашите семейни боричкания. Но отпочнали, ще вложим в това нов хъс и нови идеи. Все пак, тренирам момчетата за голямата политика.

ТАЗИ НОЩ

Тази нощ, тази нощ гъмжи от комари,


къде ще изпием, приятелю, водката?

Въздух невидим по телата ни пари

и трепери терасата като лодка.

Чуваш морето пее песен солена

и упойва ни аромата на този бряг,

как да вдигнеш котва в такова време,

когато не всеки се ражда моряк.

Има пробойна, приятелю, има пробойна

в корубата стара на мислите – шлепове

и изтича оттам тежестта на олово

силата ни мъжка – за хилядолетия.

Но и това не ни пречи, стари друже,

с теб да грабнем очите си и да заминем

там, където не се раждат кучета,

там, където ще бъдем завинаги.