КАКВО ОЗНАЧАВА СОБСТВЕНОТО ВИ ИМЕ

Александър (гр.) – „защитник на човека”

Ана (евр.) – „прилича на ангел”

Ангел (гр.) – „вестител”

Андрей (гр.) – „мъжествен, храбър”

Антон (лат.) – „безценен, неоценим”

Атанас (гр.) – „безсмъртен”

Борис (прабълг.) – „вълк”

Боян (прабълг.) – „лъв”

Васил (гр.) – „царски човек”

Виктор (лат.) – „победител”

Георги (гр.) – „земеделец”

Дамян (евр.-гр.) –„победител”

Димитър (гр.) – „защитник на житните посеви”

Евгения (гр.) – „благородна, знатна”

Евдокия (гр.) – „славна”

Евтим (гр.) – „благодушен”

Елена (гр.) – „свети като луна”

Иван (евр.) – „Божа благодат”

Игнат (лат.) – „огнен, пламенен”

Илия (евр.) – „богобоязлив”

Ирина (гр.) – „мир, съгласие”

Катерина (гр.) – „чиста”

Кирил (гр.) – „господарски”

Костадин (гр. лат.) – „постоянен”

Лазар (евр.) – „Бог помага”

Маргарита (гр. лат.) – „хубава като бисер, ценна като бисер”

Марин (лат.) – „морски”

Мария (евр.) – „силна, постоянна”

Марко (евр.) – „борец”

Марта (евр.) – „господарка”

Мартин (лат.) – „храбър”

Методи (гр.) – „наблюдател, изследовател”

Михаил (евр.) – „подобен на Бога”

Никола (гр.) – „победител на народа”

Павел (лат.) – „малък”

Петър (гр.) – „камък, скала”

Сава (евр.) – „събота”

Севда (тур.) – „любов”

Сергей (лат.) – „служител”

Симеон (евр.) – „изслушване”

София (гр.) – „мъдрост”

Стефан (гр.) – „венец”

Татяна (лат.) – „бащински”

Тодор (гр.) – „Божи дар”

Тома (евр.) – „близнак”

Трифон (гр.) – „веселяк”

Филип (гр.) – „който обича коне”

Христо (гр.) – „миросан, помазан”

Чавдар (тур.) – „рус като ръж”

Юлия (гр. лат.) – „блестяща”

из "Почит към литературата"

фрагменти от книгата с фрагменти на Иван Динков „Почит към литературата”








Трябва да пише само онзи, за когото реалността не е нещо, което се разбира от само себе си.



Външният свят интересува писателите по-малко от собственото им становище към него.



Когато говорят, че едно или друго не е в ред, посредствените писатели не разбират, че редът е такъв.



Изкуството измерва мракобесието с броя на темите, които се намират в изгнание.



Между галениците на литературата и инвалидите от литературата има една обща област – неудобните спомени.



Всяка държава очаква от писателите си всичко друго, но не и компетентност.



В българската литература старото поколение живее със спомени, средното твори със значка на ревера си, а младото настоятелно иска ревер за значката си.



Обществото трудно приема писател, когото не може да категоризира и комуто следователно няма доверие.



Появата на гении без талант в една национална литература е първият признак, че тая литература е лишена от условия за нормално развитие.



Когато забележи, че към него се приближава добитък, голямото изкуство се покрива с трева.



Писател, който позволи да направят от него абажур за централния полюлей в гостната на обществото, може да измие лицето си пред потомците, като опише блестящо оригването.



В голямата проза сърдечните нотки се прокрадват само по повод на някой отсъстващ.



Геният също трябва да се пази да не бъде твърде блестящ, защото не всички предмети, до които се докосва, са сребърни.



Индивидуалният подвиг се прославя с масови песни.



Всички посредствени творци виждат Олимп като стадион.

НОВА И СТАРА ГОДИНА

Срещнали се Старата и Новата година. Старата година трябвало да си отиде и да даде път на Новата. Но не искала. Противяла се, тръшкала се, недоволствала. Чувствала се толкова добре на мястото си, така била свикнала с хората, че за нищо на света не искала да се раздели с тях. Новата година се видяла в чудо. Какво да прави, как да заеме мястото си. Чудела се и най накрая измислила начин да се отърве от досадната Стара година. Помолила небето да произведе сняг. Речено-сторено. Завалял обилен сняг и покрил цялата земя. После помолила северните ветрове да задухат както те си знаят. Задухали северните ветрове както си знаят и цялата земя се сковала от лед. После помолила хората да измайсторят една шейна за Старата година. И така да я изпратят по живо, по здраво... Понеже хората с нетърпение чакали появяването на новата година, с радост побързали да изпълнят желанието й и бързо сковали една шейна. Качили със задружни сили Старата година на шейната и така я изпратили да си ходи. Но не хвърлили шейната. Решили да я запазят за следващата година. Защото знае ли човек какво става в главата на една отиваща си година...

ШЕФ

Едър, мускулест, с бръсната глава, с ланец на врата и татуировка на дясното рамо. С това най общо мога да определя човека, когото хората във фирмата наричат шеф. Кара джип нисан (защо  ли се учудвам), жена му има ауди, петтица. Синът му пък се е качил на бе ем ве, не знам си какъв модел. Сега строят семейно хотелче, близо до морето и поради това заплатите на работниците се бавят. Те не че са кой знае колко големи, но все пак са нещо в безпарични времена като днешното...А като добавим фактът, че работим извънредно поне три пъти в седмицата по два часа, а за това допълнителни парички не получаваме, ще ви стане ясно защо шефът и семейството му карат такива коли, а ние се тътрузим с раздрънканите си фолксвагени и опели. Тъй де, фолксваген, то самото име на колата предполага, че ще е за бедните хора. Тя затова е и най-евтина. И най-бързо се скапва. И като си помисля колко шефове живеят така: без да плащат осигуровки, без да плащат допълнителен труд, без да ти разрешават да си ползваш полагаемият се годишен отпуск, без да ти дават коледени и други надбавки. Дори без да ти отдават полагаемото ти се уважение и достойнство. И като прибавим и нарочно измислените парични глоби за една или друга уж лошо свършена работа от страна на работниците, то картинката с дебелия врат на шефа става ясна. И започваш да се замисляш за начина си на съществуване, да се косиш, че си нещо,  пък едно голямо нищо те тъпче и унижава и да се питаш, не може ли да се живее малко по-добре и защо има толкова много несправедливости в тоя живот.  Изглежда по това дълго време е разсъждавал и Чърчил, на когото принадлежи следната велика мисъл – „Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали, пробвани някога.” Какво да добавя повече...„Останалото е мълчание” – казал го е Шекспир.

АЗ СЪМ БЛОГЪРЧЕ

Аз съм блогърче, обичам

наште сървари, домейни,

блогърче да се наричам

първа радост е за мене.



Аз съм блогърче свободно,

и сърфирам си из нета

от Несебър чак до Лондон

и от Лом до Ла Валета.



Аз съм блогърче и тествам

най-приятните портали,

тук ще копна, там ще пейстна,

вече сме се запознали.



Аз съм блогърче, ъбгрейдвам,

нова версия ще пробвам,

после ще ви пратя трейла

да ме гледате във компа.



Аз съм блогърче и расна

и на байти и на рам,

вече мога да ви фрасна

със един нечакан спам.

ИНТЕРВЮ ІІ

Не отшумели емоциите от вчерашното интервю, ето че ме поканиха на ново. Обади ми се млад мъж, поне по гласа изглеждаше такъв, каза ми да отида на следващия ден в офиса на тяхната фирма в час, удобен за мен. Защото нали съм подал молба за работа при тях. И аз отидох. Намерих офиса и за мое учудване, нямаше други кандидати. Може би защото не беше обявен конкретен час, а просто в рамките на работното време кандидатите трябваше да минем за интервюто. Дали бяха аминаали други кандидати, дали бях сам, нямаше как да зная. Всъщност, в офиса имаше двама души, мъже, млади. Но имаше и още двама, които доколкото схванах, бяха клиенти, защото разглеждаха каталози, питаха за цени и доставки. И един от мъжете им обясняваше с най-големи подробности. Не зная кой от тях ми се беше обадил предния ден, но видях другия мъж да ме вика с пръстче и отидох при него. Интервю нямаше в истинския смисъл на думата. Младият мъж ме заведе в едно помещение, което нарече склад. Показа ми нещата, които щяха да бъдат обект на моята работа. Обясни ми с две-три думи същността на занятието и ме попита съгласен ли съм да започна работа още в понеделник. Без да се замислям, казах че съм съгласен. Стиснахме си ръцете и готово. След два месеца стоене без работа, ето че се задаваше нещо ново на хоризонта. Дали ще има попътен вятър и ли насрещен, предсти скоро да се разбере.

ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

Г-жа К. нямаше деца. Искаше много да си вземе домашен любимец. Но куче или котка, не! Това би било ужасно, смяташе г-жа К. По-добре нещо, което е рядкост и би породило възхищение или злорадство. Нещо, което не е характерно за нашата географска широчина. И си взе тюлен. Само че тюленът иска вода. И г-жа К. Го води в центъра на града при фонтаните. Събира се голяма тълпа, за да гледа зрелище. Г-жа К. е щастлива и горда. Непрекъснато позира на разни чужденци, които искат да си направят снимка с тюлена й за спомен. Но се появи проблем. От общинска полиция и забраняват да пуска тюлена във фонтана. Но тя не се съобразява с общинската полиция.  Три пъти я глобяваха за това. Но тя си плаща глобите и продължава да води морското животинче там. Наложи се властите да пресушат фонтана. Сега г-жа К. Си носи шезлонга и се пече в празния фонтан, напук на общинските власти. Само че покрай сушата, тюленът на г-жа К. умря. Сега тя е много разстроена. За да се успокои, е решила да си намери друг домашен любимец, още по стряскащ...и сега си търси...лъв.