Из "Езопиада" на Радой Ралин
На едно магаре се паднала честта да пренася статуя от единия край на страната до другия. Това било наистина чест! По целия път всички минувачи и всички жители на селищата правели дълбок поклон. Вярно, че поклонът бил предназначен за бог Аполон, чиято била статуята, но магарето приемало за съвсем естествено половината овации да бъдат за него, като партньор на божеството.
Когато пристигнали до храма и статуята била поставена, магарето поискало да му окачат една табелка с надпис „Заслужило магаре“.
— Но поклоните не бяха за тебе, а за Аполона! — обяснявали му жреците.
— Но ако аз не го пренасях, никой не би му се покланял, нали? — настоявало на своето магарето.
Е, най-после сложили му една табелка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар