ГЛАД ЗА МОРАЛ

Днес научавам, че обявилият гладна стачка поет, Едвин Сугарев, е приет по спешност в болница. Знаем, че той гладува вече 22-ри ден. Научавам, че солидарни с баща си четири от шестте му деца започват също гладна стачка. И това от прецедент, може да прерастне в инцидент. Това е първия случай в историята на България, когато деца обявяват гладна стачка в подкрепа на баща си и на неговите искания.

Не съм против справедливите искания на Едвин Сугарев. Но не мисля, че този него краен жест на отчаянието, ще доведе до някаква промяна на политическото статукво в България. Свидетели сме колко дълго продължават протестите в цялата страна с искане за оставката на правителството на Пламен Орешарски. Но също така сме свидетели и на нечуваното безхаберие и игнориране на същите тия протести от страна на управляващите. Което идва да подскаже следното:

- управляващите нямат морал, почтенност и кадри, за да управляват

- не могат да носят политическа отговорност за действията си (политическа отговорност се носи с оставка)

- вземат популистки решения – поевтиняването цената на тока с до 5 % няма да промени по никакъв начин битието на все повече обедняващия българин

- дневният ред на парламента не е дневният ред на обществото

- игнорират мнозинството за сметка на малцинството

- подмениха реалния вот от проведените преди два месеца избори

- игнорират предупрежденията от водещите европейски държави

- дават ясни знаци да се разбере, че за тях са по-важни политическите сметки и личните облаги, а не обществените интереси

- водят държавата към дестабилизация и ескалация на напрежението

Разбирам напълно подбудите на Едвин Сугарев да се изправи срещу системата. И го подкрепям, както и много други го подкрепят. Но не по този кардинален начин.

Нека да сме живи и управляващите да ни виждат всеки ден, за да им напомняме откъде са тръгнали...

Пък и това правителство и това управление не заслужават подобна жертва!