Старите авери – бай Петко, Тенката и Спиро са заели своите места около масата и сърбат шумно кафето. Всеки е разперил по един вестник и прави сутрешен преглед на печата. В кафенето както винаги е пълно, та се налага отвреме на време да се надвикват.
- Много зациклиха тия протести! – въздъхва бай Петко. – Вече толкова дни минаха, а управляващите се правят на „дръж ми шапката”.
- А ти искаш да се правят на „на ти властта” ли? – подмята Спиро.
- С бой са я вземали, с бой ще я дадат! – мъдро обобщава Тенката.
- Че то гладно куче пуска ли кокъла? – продължава бай Петко.
- Само не ми казвай, че са гладни! – апострофира го Тенката. – Не ги ли виждаш какви шопари са, все охранени, все едно не са в Народното събрание, ами в цех за угояване.
- Абе, верно всичко се въртяло около Искрето! – измества темата Спиро. – Разбрахте ли за тефтерчето на...оня...айдук...как му беше името. Тук пише, че нищо не можел да направи без да информира госпожата. А е шеф на комисията за установяване на кофликт на интереси. Бре-бре...! Верно значи било туй с Искрето...че въртяло всички на малкото си пръстче.
- Интересно...много интересно! – бърши очилата си бай Петко. – То и без това си е бая яко пръстчето. И теб да те хване и теб ще те завърти.
Тук всички се разсмиват.
- Глей кво писал завалийката в това тефтерче. – ГГ да бъде ударен!
- Ударен с какво? – пита Тенката. – С камък, с бухалка, с учебник по марксизъм?
- И по какво? – не мирясва и бай Петко – По главата ли, по ръцете ли, не става ясно. Може и по оная работа. Което си е направо гадно.
- А може би става въпрос за удар под кръста – пояснява Спиро – те ги умеят тия работи, направо са си професори. Я чуйте още – „за ЕД да не се бърза с цигарите и лова” Как ще го разтълкувате това?
- Това мирише на конспирация от времето на Коминтерна. – отбелязва Тенката. – Може би става въпрос за контрабанда! Те нали затова искат властта, за да държат контрабандата.
- Или за пране на пари! – допълва бай Петко.
- Ако са само цигарите, да, но ...какво общо има тук лова..., не мога да разбера, нещо ми се губи от погледа. – потъва в размисъл Спиро.
- Имам версия – подхваща бай Петко. – Според мен искат да му кажат следното. Пускаме му контрабандата с цигарите, ако той ни урежда лова в резервата.
- Има логика – съгласява се Спиро – но като че ли още нещо ми се изплъзва. Не може да е толкова просто.
- Нали няма да оставим следователите без работа. – казва Тенката – да ги оставим и те малко да си поблъскат главите.
- А може би означава да не бърза с цигарите и лова преди да се е върнал ББ от чужбина. Нали са си аверчета. Трябва да делят по братски. – не се отказва Спиро. – Ти на мен, аз на теб – това е принципът на споделената власт. Това ще да е!
- Има логика! Съгласен съм с това! – казва Тенката.
- „Да се изкарат хората на улицата” – какво ще кажете за това? – продължава да чете от тефтерчето Спиро.
- Ами успяха, изкараха ги – отговаря бай Петко.
- Те ги изкараха на улицата, ама сега не могат да ги приберат. – подмята язвително Тенката. – Процесът вече не се контролира от тях.
- Абе като гледам това тефтерче, май не мога да се съглася с теб! – охлажда ентусиазма му Спиро.
- До тук се съгласявах с теб, но вече не. Не виждаш ли, че хората си протестират спонтанно. Никой не стои зад тях. – пали се Тенката. – Ако имаше някой зад тях, щяха да са по-организирани. А те, стадо, само блеят.
- Защото другарите искат така да изглежда...но...!
- Какво - но...!- ядосва се Тенката.
- Не можем да знаем всичко! – въздъхва Спиро – Това ще го оставим на прокурорите. За тая работа заплати получават. А сега да пием по още едно кафе. Ленче...!
Няма коментари:
Публикуване на коментар