из Дневника на Боян Болгар

Из „Политически записки 1933 – 1948 г”.




29.VІІІ.44

Тая сутрин в 5 часа бях събуден от шума на много мотори. В морето излизаха от Варна няколко десетки бойни кораби, за да се самопотопят. Цялата сутрин слушахме детонациите на взривовете и гледахме на хоризонта да изригват гейзери от дим. Това бе последниет етап на трагедията на германската Черноморска флота. Десетки години ще минат, без тая флота да стъпи отново в Черното море.



30.VІІІ.44

Германските войници биват обезоръжавани и настанявани по разни училища, докато поемат обратния път за родината. България се е обявила за неутрална страна. Русия е признала българския неутралитет. Жалка картина представляват тия германци без пагони, които продават на безценица всичко и с парите купуват цигари, които в Германия имат баснословни цени. По училищата, където са настанени германски войници, се трупат бедни жени и деца с надежда да изпросят нещо от германската разплоха (?). Жени, които са се сближили с германци, вървят по училищата и водят своя любим под ръка и плачат. През това време русите са завзели Тулча и напредват към Кюстенджа. Да му мисли фамозният фюрер.



1.ІХ.44

Втори път в един човешки живот германците идат в България като аслани и си отиват като посрани. Вярвам, че трети път българският народ няма да направи грешката да тръгне с Германия. Хитлер ни обещаваше златни кули, а се измъкна из България с 50 милиарда дълг към нас.



1.ІХ.44

Русите са вече на добруджанската ни граница. Правителството на Багрянов е в оставка. Във Варна всички слухтят. Заешки живот. Страх от ляво и страх от дясно. Неутралитетът ни е непризнат. Война с Германия или с Русия. Може би само скъсване на дипломатическите отношения с Германия и пропуск на руската армия?



6.ІХ.44

Влака Варна - София

На 5.ІХ.44, 7 ч. вечерта Русия обявява война на България. В 12 ч. през нощта България иска примирие от Русия и обявява война на Германия. Събитията летят светкавично. Германци, голи, боси, изтощени преминават румънската граница. Из България - схватки между българи и германци.

Ние преживяхме първата част от тази драма най-сензационно. В сряда, 5-ти, след обяд Коджейков тръгва за София. На Варненската гара научава новината за войната с Русия. Вместо да замине за своята войскова част (Пирот), той се връща в Галата (15 км път) и в 1? ч. през нощта ни разбужда всичките с войнишките си ботуши. Веднага съвещание на всички. Положението е сериозно. Решаваме да се върнем с малко багаж. Опаковка на куфарите под светлината на нощта. В 6 часа тръгваме с каруца, за да стигнем в 8 на гарата.

С нас пътува и Лени, която по никой начин не смее да остане в клиниката във Варна. Лени има флебит. Страшна перспектива. А ако из пътя има шумци? Или трябва да се прехвърлим на друг влак? Какъв роман с всичкото това?



7.ІХ.1944

Faiblesse de l'homme. Хората се представят сега за по-комунисти, отколкото бяха, както преди две-три години се представяха за по-националисти, отколкото бяха. Защо не си свали маската и да се покаже човекът такъв, какъвто е - едно наивно дете.



7.ІХ.1944

Свобода! След толкова години угнетение те чувам отново. Значи, мога да пиша, да печатам каквото си искам! Като птичка, излязла от кафеза, аз чувствам също такова колебание - накъде да хвръкна? Откъде да почна? Толкова теми, които са били табу допреди няколко седмици! Толкова потушени желания, толкова жажда за изказ, останала неутолена. Но колебанието трае само миг. Аз се затичвам към моите стари вдъхновения като дете в цветната ливада и почвам да късам цветя, откъдето завърна - просто зашеметен от тяхната прелест.



8.ІХ.44

Пред Учредителното народно събрание в Търново през 1879 г. (ако не се лъжа) Петко Славейков изказва прекрасни мисли за народоуправлението. Оставете народа сам да решава свойте съдбини, казва П. Славейков приблизително. Той, който е оцелял на толкова изпитания, ще съумее да намери сам лека, който му трябва. Волята на някои избранници, колкото да е неумишлена, е често неосведом[ен]а. Дотам, че те чешат народа там, където не го сърби.

Каква чудесна пледоария за изгряващото наново слънце на демокрацията. Какъв отдих след 5-6 години потиснатост, през време на която узурпатори на властта се разпореждаха със словото ти, имота и живота ти, както им хрумнеше!



9.ІХ.44

Със светкавична бързина се развиват събитията у нас. На 7.ІХ. регентът Богдан Филов си подава оставка. На същия ден правит. на Муравиев, Мушанов, Буров, Гичев, В. Димов издава закон за пълна амнистия на полит. престъпници. На 8 сутринта 9 часа руските войски навлизат в България. Командващият армията генерал Толбухин съобщава, че те навлизат с чувството, че идат при братски народ.

На 9 - 7 ч. сутринта - по радиото - ново правителство "Отечествения фронт": Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Петко Стайнов, Петко Стоянов, Ангел Держански, Никола Д. Петков, Димо Казасов, Григор Чешмеджиев. Братство с Русия, братство с Югославия,приятелство с великите демокрации.

София блокирана. Вече идва краят, неумолимият край на короната. Най-сетне това южнославянско обединение, за което толкова съм мечтал, такава борба съм водил, толкова ругатни съм отблъсквал, се осъществява.

В тая мътилка, като изтласкани от мощно течение, изплуваха на повърхността една след друга всички стари политически фигури, за да потънат след миг отново, повлечени от същото това мощно течение.



9.ІХ.44

Съдбоносни промени. Регентите княз Кирил и генерал Михов са (…). На тяхно място са назначени проф. Венелин Ганев, Ценко Бобошевски и Тодор Павлов. Всички министри от 1.1.41 г. насам се арестуват, както и депутати от последното народно събрание. Спират се вестници.



9.ІХ.44

Народното ликуване приема невероятни размери. Хората пълнят улиците на София като замаяни. Други, качили се на камиони, летят из града, викат "ура", дигат левия юмрук нагоре, жестикулират. Ето ги насядали по стъпалата на съдебната палата: стотици хора. На площада пред съветската легация - събрания. Говорят оратори. Жени, мъже в най-своеобразни облекла. Тълпа. Пладнешка тълпа. Какво е това невъздържано, карнавално, кръчмарско ликуване? Освобождение от една потиснатост или червена радост? Чуват се от време на време гърмежи. Обезпокоителното е това, че на твърде много млади хора е раздадено оръжие. Когато гледам разни невзрачни лица с шмайзери през рамо, когато ги гледам да носят ръчните бомби, както се носят бутилки бира, когато ги гледам нарамили картечниците и покрити целите с ленти от куршуми, аз изгубвам чувството на сигурност. Спусъкът е нещо коварно. Едно натискане може да струва един човешки живот. Полицията е разоръжена. Полицейската задача се изпълнява от разни рошави младежи, препасани с поясоци, с пушки в ръцете.

Пред трамвайното депо при Красно село - червено знаме със сърп и чук. Сърцето ми се свива. Не съм националист, но защо такова угодничество. Освобождение не значи освобождение от българското! Който почита своето, той ще почита и чуждото, но който блюдолизничи е противен дори на тоя, комуто се прекланя.



14.ІХ.44

Ликуването силно бушува и може би то стопява всичко в една червена клокочеща сплав и всички други очертания се губят. Дано е така, защото искрено бих съжалявал, ако идеята за славянството се изгуби в идеологията на комунизма. Комунизмът е облеклото на славянството, но облеклото е временно, трайна е снагата.

СВРАКА И СЛАВЕЙ

Една сврака отишла при славея и му казала:

- Толкова хубаво пееш! И аз искам като теб. Ще ме научиш ли. Готова съм да идвам на уроци.

- Разбира се – отговорил славеят – щом имаш желание за това.

След месец непрекъснати уроци, славеят казал на свраката:

- Мисля, че вече си готова. Нотите изучи, солфежите изучи, всичко, което знам аз, знаеш и ти.

Зарадвала се свраката и отлетяла при своите като побързала да им се похвали.

- Да знаете, славеят ме научи да пея. Сега аз съм наравно с него в гората. Искате ли да чуете как пея?

- Добре, щом славеят те е научил, да чуем как пееш! – отговорили другите свраки.

Отворила си човката свраката и започнала да пее. Уж правилните ноти пее, а от устата й само грачене излиза. Засмели се останалите свраки, потупали я по перушината и приятелски и казали.

- Не става само с ноти. Трябва и талант.

В БЕЗДИХАННОТО БРЕМЕ НА ЗАЛЕЗА

В бездиханното бреме на залеза

тихо гасне миражът

и скърцат небесните панти,

пропити от влага и крехки въздишки...

Светът в кривото огледало на спомена се оглежда,

отдавна пуснал котва в центъра на вечността..

Облаците носят носталгия,

която дъждът превръща в локва.

Децата се замерят с кал

и щастливият им вик оглушава Вселената...

ЛОВЕЦЪТ НА ХВЪРЧИЛА

От доста време насам не бях чел нещо подобно като „Ловецът на хвърчила”от Халед Хосейни. За първи път се сблъсквам с афганистански писател и трябва да призная, че изненадата ми е пълна. Една разтърсваща история за живота на две деца – Амир и Хасан, израсли в един дом, но от различна социална прослойка, разказана на големия фон на случващите се исторически събития – като преврата, който заменя монархията с република, руската инвазия в страната, последвалите управления на муджахидините и после на талибаните. Изключително тежък за четене роман, пълен с напрежение, болка и драматизъм, но и с една носталгия по отминалото щастливо детство и обезобразяването на родината. Романът започва като приказка и завършва като книга на ужасите. И всичко това в резултат на горчивите плодове, които може да донесе единствено войната. Независимо, че от книгата могат да се извлекат доста поуки, ужасните сцени, на които ставаме неволни свидетели, могат да накарат човек да си изповръща чарвата...като публичното опозоряване и убийстото с камъни  на мъж и жена, посред бял ден, на стадиона, по време на полувремето на мача, защото били хванати да прелюбодействат, като сексуалното насилие над деца, гаврата над по-слабия и беззащитен човек, на когото не му е дадено правото да се защити...Една история за вината, предателството и изкуплението...Една история, която те хваща за гърлото, извива го и не ти дава никакъв шанс да си отдъхнеш до края...При това разказана умело, с добре конструирана фабула,  с обрати и неочаквани развръзки...История, която  остава да звучи резонансно в теб още дълго след прочитането на книгата...Не случайно книгата се превръща в бестселър в Америка, а и не само там...И ако трябва да дам някаква оценка на книгата, то бих могъл да кажа, че това е книга, която няма да забравя дълго...Заслужава си да се прочете...

ПРОЗРЕНИЕ

Колкото и да е тежко

положението, господа,

няма място за паника

в ситуацията.

Още век,

най-много два,

и ще се подобри

благосъстоянието

на нацията.

ЦУНГ - ЦВАНГ

Тежко и горко на новото Народно събрание. Съставено от четири формации с политическа напримиримост, то няма да може да ражда закони, а ще води междупартийни войни...Което означава, че несъстоялата се „революция на доматите”, започната от Николай Колев – Босия, в най-скоро време ще се състои.

Исканията на хората по време на зимните протести за смяна на политическата система и за нови лица в политиката ще се повторят и сега, с тази разлика, че сега протестиращите ще са по-мотивирани и по-организирани от преди. Така че радостта на новите стари депутати, че са се намъкнали в парламента, може скоро да бъде помрачена...ако не забравят партийните си пристрастия и не започнат да мислят държавнически...А те са доказали, че не умеят да мислят....Тъжно е и отчайващо е, че се запазва статуквото...Тъжно е и отчайващо е, че няма нови лица в политиката, което означава, че няма да има нова политика...

В Италия 25 процента от гласоподавателите подкрепиха комика Бепе Грило, който заяви че няма политически амбиции, а иска да даде път на младите хора да управляват страната си...Един друг комик стана кмет на Рейкявик Йоун Гнар, но едва ли това е смешно в очите на исландците...Може би е дошло време да ни управляват прагматичните комици, необременени още от бремето на властта, отколкото смешните политици, довели страната си до задънена улица...

В момента ситуацията в страната можем да оприличим с термина от шахмата „цунг-цванг”, т.е. който и ход да се играе, той е грешен...няма правилен ход...Никоя партия или дори временна коалиция, не може да има мнозинство и парламентът ще се превърне в поредната говорилня, а не в законодателен орган...Народът ще продължи да затъва, безработицата да расте, икономиката да е в рецесия, политиците да са недосегаеми и богати...За мен, парламентът си е отишъл, преди да е дошъл, свършил е мандата си преди да е започнал...Тъжно, тъжно, тъжно...И ако перифразираме една прочута реплика на Петър Младенов, можем да кажем: по добре гражданите да дойдат!

Але-хоп!

ЛОВЦИ НА ЛИЦА

Тъкмо жената беше наляла ракийката и вече се чукахме с благото питие, когато на вратата се позвъни. Отворих и видях добре облечени господа, което ме изненада...По това време на вечерта....Сигурно са объркали апартаментите...

- Добър вечер! – усмихна се един господин с кръгло като пица лице и си свали с реверанс шапката... Извади иззад себе си един букет от хризантеми и го поднесе на съпругата ми.- Не сме объркали апартаментите. Извиняваме се, че ви безпокоим по това време във вашия дом, но идваме да ви направим едно предложение...

- Предложение...на мен...! – искрено се учудих и погледнах към жената...

- Да ...на вас...ние сме от новосъздадената партия „Да се отласнем от дъното” и си търсим съмишленици.

- О, извинете ме – изкашлях се - седнете, ще налея по една, домашна е, от тъщата...ако знаете каква черешова ракийка е направила...ммммм!

- Може би друг път – усмихна се „пицата” – сега сме по работа и не бива да злоупотребяваме с вашето гостопримство...

- Аз от партии не разбирам...безработен съм...няма кой да нахрани децата ми, какъв съмишленик мога да ви бъда ...

- Точно вие ни трябвате...-обади се друг от мъжете - Проучихме ви... Знаем че от две години търсите работа, знаем, че и жена ви също няма работа, а е завършила социална педагогика, децата ви ходят на училище, нямат неизвинени отсъствия...учителите нямат оплаквания от тях...

- Значи сте проучили и тях...? – спогледахме се с жената.

- Участвали сте и в протестите срещу ЕРЕПЕТА-та, нали? – попита трети.

- Да, участвах...но какво общо има това с ...?

- Има много общо – започна господинът с шапката - защото търсим нови лица в политиката и вие можете да ни помогнете, като по този начин помагате на себе си...Затова сме тук, за да ви обясним.

- Как да разбирам това...?

- Много просто, искаме да ви предложим за депутат.

- За депутат...- сърцето ми взе да бие учестено - мен...безработният..., необразованият...!

- Да, точно вие...- продължи той - ще ви направим лице на нашата кампания...Искаме сред нас да има човек, участвал в протестите, това носи позитиви...Ще ви водим по срещи със симпатизанти, ще говорите на митинги...ще станете публична личност...

- А, не...- заинатих се аз - аз не мога да говоря ...неук съм...нали ви казах...и се смущавам от публиката...и устата ми мирише лошо...

- Ще ви напишем речите, ще стоим зад вас и ще ви подкрепяме, от вас се иска само да ни вярвате и да ни слушате...- обади се четвърти - Усилието си струва....Помислете за жена си и за децата си...край на безпаричието...край на мъките...Знаем също така, че изплащате жилищен кредит...

- Значи аз ще съм ви панайрджийската мечка...

- Колко грубо се изразявате...!- поде „пицата”- Вие ще сте платформата, на която ще стъпим, за да привлечем широките слоеве от социалното дъно...Аз самият съм стругар и вече изкарах един мандат като депутат...Животът ви ще се промени....Казвам ви го от личен опит...Командировки, привилегии, личен шофьор, симпатизантки...пардон, това последното да не се отбелязва в протокола...

- Веднага ли трябва да се съглася? – гледах в една точка в тавана, защото не знаех какво да кажа, беше толкова хубаво да е истина...- Ще мога ли да си помисля?

- Разбира се! Оставяме ви да си помислите и утре вечер по това време ще дойдем отново.

- Извинете, а на кое място ще бъда в листите ви?

- За сега ще сте на последно – отговори бившият стругар - но на следващите избори ще сте вече с едно място напред...вие не се тревожете...само ни се доверете...

- Да...да – казах машинално – сигурно така е редно...- и тръгнахме с жена ми да изпращаме скъпите гости...